Бившият вече капитан на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска даде интервю за „Меридиан Мач“. Гимнастичката разказа за емоциите около участието на олимпийските игри, спечеления медал, бъдещите си планове и за възстановяването на Цветелина Стоянова.
- Мише, връщаш ли се често към преживяното в Рио? - Да!!! Мисля, че още дълго време ще се връщам към тези прекрасни емоции...
- Какво си казахте в отбора след седмото място в квалификациите и очаквахте ли след това представяне медал? - Думите останаха на заден план, защото очите на всички бяха пълни със сълзи. Мислехме си как сме се отдалечили от мечтата си и че ще бъде много трудно да минем напред в класирането.
- Русия и Испания много по-силни ли бяха от вас? - Русия... Няма какво да коментира, това е Русия, а всички знаем, че в нашия спорт тази държава се толерира. За ансамбъла на Испания мога да кажа, че направи много силно състезание и си заслужиха сребърните отличия.
- Мога ли да те върна към вечерта след последното ви състезание – плакахте ли, танцувахте ли, говорихте ли си цяла нощ, какво правихте? - Плакахме и от радост, и от тъга, защото това беше последното ни състезание заедно. На мен ми беше много мъчно... След състезанието бях знаменосец и, общо взето емоциите бушуваха в мен, докато ме валеше дъждът.
- На кое място ще са Игрите в Рио в класацията на незабравимите състезания? - На първо, разбира се! Това беше мечтата ни и ние я сбъднахме, затова се борим 8 години без спирка.
- Успяхте ли да разгледате града, какво си купи за спомен? - Имахме три дни, в които се разхождахме и успяхме да видим най-интересните забележителности в Рио де Жанейро. Купех сувенири за мои близки и роднини.
- Как ви се стори организацията, имахте ли проблеми? - Когато отидохме всичко беше наред с организацията, поне при нас. Имаше оплаквания по-рано, но може би с времето домакините се бяха взели в ръце.
- С какво искаш да се занимаваш занапред? - Оставам в спорта. Той е моят живот дотук, вече 18 години. Не си представям да правя нещо, което не е свързано със спорт.
- Бившата ти съотборничка Катрин Велкова откри своя школа след отказването си, ти мислиш ли в тая посока? - Защо не?! Бих се пробвала като треньор, ако не се справям, тогава ще му мисля.
- С България ли е свързано бъдещето ти? - Ако успея да се реализирам в България, ще остана тук.
- Кое от досегашния ти начин на живот ти е тежало най-много? - Липсата на време за семейството ми.
- Мислиш ли, че Ина Ананиева ще продължи да работи и със следващия ансамбъл? - Да! Тя ще остане, поела е ангажимент да поведе новия ансамбъл.
- Видя ли се с възстановящата се след инцидента Цветелина Стоянова след завръщането ви от Бразилия? - Ходих при нея, видях я, говорихме си. Цвети ще се оправи, сигурна съм. Всеки път, в която я видя, е все по-добре. Всичко, което съм искала да й кажа, съм го казала. В Рио всички наши съпернички питаха за нея. Така бе и по време на европейското първенство по-рано тази година в Израел.
- Донесохте ли й нещо от Бразилия? - Разбира се. Много различни неща.
- За какво имаш повече време сега? - За себе си и за близките ми... и за личен живот...
- Какво ти казват хората, когато те видят на улицата? - Най-често чувам: „Поздравления! Бяхте страхотни, гордеем се с вас!“
- Видя се, че има нов мъж в живота ти. Би ли искала да разкажеш повече за него? - Да, има, но предпочитам да не разказвам подробности.