Бившият вече капитан на ансамбъла по художествена гимнастика Михаела Маевска даде интервю за „Меридиан Мач“. Гимнастичката разказа за емоциите около участието на олимпийските игри, спечеления медал, бъдещите си планове и за възстановяването на Цветелина Стоянова.

- Мише, връщаш ли се често към преживяното в Рио?
- Да!!! Мисля, че още дълго време ще се връщам към тези прекрасни емоции...

- Какво си казахте в отбора след седмото място в квалификациите и очаквахте ли след това представяне медал?
- Думите останаха на заден план, защото очите на всички бяха пълни със сълзи. Мислехме си как сме се отдалечили от мечтата си и че ще бъде много трудно да минем напред в класирането.

- Русия и Испания много по-силни ли бяха от вас?
- Русия... Няма какво да коментира, това е Русия, а всички знаем, че в нашия спорт тази държава се толерира. За ансамбъла на Испания мога да кажа, че направи много силно състезание и си заслужиха сребърните отличия.

- Мога ли да те върна към вечерта след последното ви състезание – плакахте ли, танцувахте ли, говорихте ли си цяла нощ, какво правихте?
- Плакахме и от радост, и от тъга, защото това беше последното ни състезание заедно. На мен ми беше много мъчно... След състезанието бях знаменосец и, общо взето емоциите бушуваха в мен, докато ме валеше дъждът.

- На кое място ще са Игрите в Рио в класацията на незабравимите състезания?
- На първо, разбира се! Това беше мечтата ни и ние я сбъднахме, затова се борим 8 години без спирка.

- Успяхте ли да разгледате града, какво си купи за спомен?
- Имахме три дни, в които се разхождахме и успяхме да видим най-интересните забележителности в Рио де Жанейро. Купех сувенири за мои близки и роднини.

- Как ви се стори организацията, имахте ли проблеми?
- Когато отидохме всичко беше наред с организацията, поне при нас. Имаше оплаквания по-рано, но може би с времето домакините се бяха взели в ръце.

- С какво искаш да се занимаваш занапред?
- Оставам в спорта. Той е моят живот дотук, вече 18 години. Не си представям да правя нещо, което не е свързано със спорт.

- Бившата ти съотборничка Катрин Велкова откри своя школа след отказването си, ти мислиш ли в тая посока?
- Защо не?! Бих се пробвала като треньор, ако не се справям, тогава ще му мисля.

- С България ли е свързано бъдещето ти?
- Ако успея да се реализирам в България, ще остана тук.

- Кое от досегашния ти начин на живот ти е тежало най-много?
- Липсата на време за семейството ми.

- Мислиш ли, че Ина Ананиева ще продължи да работи и със следващия ансамбъл?
- Да! Тя ще остане, поела е ангажимент да поведе новия ансамбъл.

- Видя ли се с възстановящата се след инцидента Цветелина Стоянова след завръщането ви от Бразилия?
- Ходих при нея, видях я, говорихме си. Цвети ще се оправи, сигурна съм. Всеки път, в която я видя, е все по-добре. Всичко, което съм искала да й кажа, съм го казала. В Рио всички наши съпернички питаха за нея. Така бе и по време на европейското първенство по-рано тази година в Израел.

- Донесохте ли й нещо от Бразилия?
- Разбира се. Много различни неща.

- За какво имаш повече време сега?
- За себе си и за близките ми... и за личен живот...

- Какво ти казват хората, когато те видят на улицата?
- Най-често чувам: „Поздравления! Бяхте страхотни, гордеем се с вас!“

- Видя се, че има нов мъж в живота ти. Би ли искала да разкажеш повече за него?
- Да, има, но предпочитам да не разказвам подробности.