Здравейте уважаеми читатели на Gol.bg, днес ще ви запознаем с едно малко момиче с ... големи мечти. Ивана Динева е на 21 години и е една от най-добрите състезателки на България по софтбол.

Галерия

Чаровната млада дама се занимава със спорт от 3-годишна, а в момента играе софтбол за столичния клуб Академик, а също така е национален състезател.

Позициите на които играе са втора база и шортстоп.

Другата и страст е сърфа, където също се състезава.

И тъй като имаме доста талантливи състезатели в различни спортове на които не се обръща нужното внимание, а те полагат много сериозни усилия, за да прославят страната ни, ние решихме да дадем думата на Ивана, която се съгласи да разкаже малко повече за себе си и за спорта софтбол в България пред нашата медия.

Какво е софтбол? Това е отборен американски спорт, близък по идея до бейзбола. Една от основните разлики е, че софтболната топка е по голяма и се играе на по-малък терен.За разлика от бейзбола софтбола се играе дори от жени.Едно от имената му е било женски бейзбол.Всеки отбор се състои от по 9 играча. Софтболът заедно с бейзбола бяха извадени от олимпийската програма през 2012. Най-известен и игран е в САЩ. През 1988 г. е създадена Българската Федерация по Бейзбол и Софтбол, тогава е съзаден и първият отбор по софтбол към Клуб по Бейзбол и Софтбол Академиците. Първият Национален шампионат по софтбол се провежда през 1993. Клубове по софтбол има в София, Дупница и Благоевград

- Как започна да се занимаваш със софтбол и как се запали по този непопулярен за България спорт?
- Бях втори клас в 73-о СОУ и имахме час по физическо възпитание. Помня, че имахме гости спортисти и сред тях бе и сегашната ми треньорка Гергана Ханджийска. Те започнаха да ни представят различни спортове като баскетбол, лека атлетика, гимнастика, които са доста по-популярни у нас, а също и бейзбол. В началото този спорт ми бе доста странен, ако трябва да съм честна. Разбира се, тогава бях още на 8 години и не осъзнавах точно с каква се захващам. Хареса ми обаче, че е различен от другите и точно това ме грабна. Преди това бях чувала веднъж-два пъти за този спорт и то от родителите ми. Захванах се обаче много сериозно с него, защото той успя да провокира интереса ми. Започнах първо с ти-бол, което е пак един вид бейзбол, но за по-малки деца. В него има стойка и от нея се батира (удря). Това ми помогна много. След това продължих в Българо-американската детска лига за смесени отбори и се запознах постепенно със софтбола. Започнах да тренирам при Академичките, където съм и до този момент.

- Разкажи малко повече за развитието на този спорт в нашата страна, как са разпределени силите, има ли възможност както се казва за изходящи трансфери?
- В България този спорт не е много популярен, но има много добри отбори в София, Дупница и Благоевград. Всеки сезон се провежда национален шампионат и Купа на България. Силите честно казано са равномерно разпределени. Всички отбори се готвят много здраво и ако eдин отбор направи добра подготовка може да е най-добрият през следващия сезон. Всичко зависи от много неща. Не знам, дали трансферите стават като във футбола например, но има случаи в които един състезател отива в друг български отбор. В тези случаи обаче за играчите не се плащат пари, тоест те не се продват и купуват както е в други спортове. За чужбина ... ако един състезател учи в чужбина може и да практикува спорта там, има такива случаи в нашия спорт с български играчи.

- Смяташ ли че този спорт в нашата страна се развива добре? Как го виждаш например след 5 години?
- Макар да не е популярен като футбола у нас, аз смятам, че този спорт се развива добре в България. Има много деца, които се интересуват от този спорт и им харесва, а също го практикуват. Надявам се силно след пет години да има още повече състезатели по софтбол у нас и съответно и повече отбори. Надявам се все повече деца да харесват този спорт и да го практикуват, а също и да бъдат по-интересни първенствата. Ще бъде чудесно, ако повече и повече деца се запалят по софтбола, защото това е един прекрасен спорт. Смятам, че има наченки да популяризираме още повече софтбола и бейзбола у нас, но за целта, както вече казах, трябва да има и повече състезатели.

- Пътуваш доста покрай софтбола, разкажи малко повече за възможностите, които предлага този спорт на млад човек като теб.
- Да, наистина, доста обиколих света благодарение на софтбола. Спомням си първото ми излизане извън България с националния отбор-девойки. Бяхме на турнира "Тополино" в Толо, Италия. Всяка година има в Европа турнири и ние почти всяка година ходим на тях. Освен това аз два пъти вече участвам на световната купа по слоупич (смесени отбори) във Флорида, САЩ, а да стигна до там бе една от мечтите ми. Радвам се, че успях да я постигна, благодарение на моите родители и на треньорката ми, която ми повярва. Те винаги са били зад мен и са ме подкрепяли, както при победи, така и при загуби. Искам да благодаря най-вече на дядо ми, който бе редовен зрител на мачовете ми и ми каза, че аз ще успея и да, успях заради него. (просълзи се).

- Разкажи за себе си като човек с няколко думи. По принцип се води че си една от най-добрите състезателки в България.
- Аз съм едно нормално момиче на 21 години, което се интересува цял живот от спорт. Цял живот спортувам. Спортувала съм различни спортове през годините и всички ми харесват, щом е свързано с физическа активност. Студентка съм в НСА и мога да се определя като забавен човек, който обича да купонясва както всеки един нормален млад човек. Радвам се, че ме определят за една от най-добрите състезателки. Това е голям комплимент за мен, но мисля, че всички сме най-добри, защото всички сме едно голямо семейство.

- Занимаваш ли се сериозно с други спортове и какви?
- Да, занимавам се със сърф. Занимавам се с така наречения "уинд сърф" при който ми трябва най-вече вятър, а не вълни. Звучи малко странно, защото по принцип за сърфа трябват вълни. Тренирам този тип сърф от 7-годишна и се запалих по него покрай баща ми, защото той има сърфучилище и цяло лято съм на морето с него и му помагам, а той ме тренира. Зимата пък карам ски или сноуборд.

- Какви са хобитата ти и успяваш ли да съчетаваш ученето със спорта?
- Обичам да пека сладки, а също да седна на спокойствие в стаята си и да слушам силна музика. Напоследък се запалих много по космоса покрай едно момче и се интересувам доста от това, даже когато бях в Щатите посетих музея на НАСА и ми хареса наистина много. За мое щастие успявам по някакъв начин да съчетая спорта и ученето.