"Лъвовете" са срам за нас - който ни хване, той ни бие!

Георги Василев е един от най-големите български треньори за всички времена. Шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА. Никой друг не го е постигал с двата гранда на футбола ни. И на „Георги Аспарухов“, и на „Българска армия“, винаги ще бъде високо ценен. Във Велико Търново е със статут на треньор №1 за XX век. А уважението към него се простира чак до Берлин, където в началото на новия век изведе скромния по онова време „Унион“ до финал за Купата на Германия, докато клубът се подвизаваше в третото ниво на местния футбол. Пред Труд News той коментира редица актуални теми.

- Г-н Василев, преди да започнем по същество, споделете как сте, с какво се занимавате в момента?

- Имам доста свободно време. Казвам свободно затова, защото съм пенсионер. Около мен се въртят две деца, с  които убивам времето си, но в добрия смисъл на този израз. Изпращам ги на училище, взимам ги. Ходя и на мачове на „Етър“ или се разхождам из града. Опитвам се и да спортувам.

-Пишете ли домашни?

-Не, не пиша, но ги контролирам, въпреки че полека-лека такива сериозни домашни дават, че и на мен ми става трудно.

- Следите ли какво се случва в любимия „Етър“?

- Не е много приятна тема, за да разговарям. Не върви добре отборът, няма лице, няма ред. Сега има нов треньор, надявам се да бъде по друг начин. Досега беше някак мекушаво, страхливо и лесно разгадаемо. Това е не само заради треньора, а и  заради селекцията. Има бели петна, пробойни. Уязвими са, лесно преодолими. С две думи това не е „Етър“, който трябва да бъде. Този клуб ще чества скоро 100 години от създаването си. Има достатъчно традиции и успехи, трябва да се поеме отговорност.

- Търсил ли ви е някой от клуба за съвет в тази трудна ситуация?

- Срещам се, виждам се с хора. Имаше един период, когато избираха Емануел (б.а Луканов) за треньор във Втора лига. Тогава за известно време на доброволни начала, човек, който се занимаваше, разговаряше с мен. Следя мачовете във Велико Търново, но ме притеснява това, което се случва. Това не означава, че аз трябва да се меся или да давам акъл, само споделям това, което виждам.

- Като говорим за любими отбори, няма как да не ви попитам за „Унион“ (Берлин). Предполагам, че с интерес следите мачовете им в Бундеслигата и най-вече при дебютното участие в Шампионска лига?  

- Гледах и двата мача на „Уинон“ в групите на Шампионска лига. За втория, който се явяваше и първо домакинство, имах и ВИП карта за Олимпийския стадион. За съжаление, си имах ангажименти. Може да отида с „Реал“ през декември. Иначе ги следя внимателно. Злощастно се разви мачът с „Брага“. В Мадрид играха много добре, но в стил, който даваше предимство на „Реал“. Техният стил не е този. Това е отбор, който сега набира скорост, трупат опит и рутина в такива срещи. В момента изключително емоционално е всичко, имат много силен тим, направиха добра селекция. Разполагат и със силни спонсори, което е важно. Техното бъдеще е ясно, ще вървят нагоре, позитивно настроена е фенската меса. Това е изключително популярен клуб в Берлин,  Хората са привързани, загубата не е решение.

- А гледате ли сезона в Първа лига и има ли нещо, което ви прави впечатление?

- Нашата Първа лига ми е интересна за разлика от националния отбор. Първенството е добре, на фона на това, което беше преди години. Има динамика, интересни срещи, пет отбора са с претенции. Първият полусезон почти е минал, а те показват амбиции и то подплатени с резултати. Ще бъде интересно цялото първенство от това, което виждам до момента.

- Само защото „Лудогорец“ е намалил оборотите или…

- И те си дават сметка, че са намалили оборотите. Има изтъняване откъм класа и качество. Личности, фигури, които през цялото време е имало, сега почти ги няма. Това е едното, сигурен съм, че го забелязват и те. От друга страна апетитите на останалите пък нарастват, след като вече 12 години само „Лудогорец“ е шампион. Искат да покажат, че е дошло време за смяна на лидерството. Това е много време и е дразнител  за ЦСКА, „Левски“, „Черно море“ и „Локо“ (Пд).

- Как ще коментирате дербито ЦСКА – „Левски“ (1:1), което се игра преди паузата?

- Чета някои изказвания, всеки казва, че неговият отбор е пропуснал победата. Съвсем закономерно дойде равният мач при тази игра. За мен беше хубаво дерби, имаше интересни ситуации. Това все пак е мач с много история. Новото поколение, което е на терена, не може да забрави какво е да участва в такъв сблъсък и това се отразява. Самият интерес, феновете и присъствието спомагат за респекта, който е видим и в двата отбора. Оттам идва и предпазливостта до известна степен. ЦСКА върви доста добре, „Левски“ има силен състав. И двата отбора обаче още не са показали истинското си лице.

- Няма как да не ви попитам за националния отбор, болна тема за българското общество, но се видя и срещу Литва (0:2), че не вървим в правилна посока?

- Следя с интерес, но го губя. Да не се изказвам и аз, но си е точно така, че се срамуваш от това, което виждаш. Има си детайли, които не са както трябва. Не знам, що за мотив е това да играеш с отбори, с които си ги прегазвал с лекота, а сега да губиш. Нямат смелост, неприятна история. Няма отбор, от тези в последно време, които да не сме ги били преди. Сега който ни хване, той ни бие. С такава лекота го направи Литва, че няма накъде. Не са имали толкова лесен мач в своята кариера, освен вероятно с Гибралтар.

- Алиби ли е тезата с подмладяването в националния?

- Експеримент е това, но даже и така да е, трябва да има и последователност. Тръгваш, преценил си, че тия хора ще ти свършат работа, за да се получи цялостната картинка, образа. А то всеки път са различни. Не може да стане така. Затова си мисля, че трябваше да обявят предварително, че правят експеримент. Нямам нищо против, някакви момчета, които играят извън България, ние не ги знаем, появяват се… малко причудлива работа. Националният стана някакъв сборен състав, прилича на клубен отбор - идват футболисти, които не ги познаваме,  български граждани, появяват се, после изчезват.

-Съжалявате ли, че в кариерата си не бяхте селекционер и имали ли сте подобно предложение?

-Имаше един период, „Етър“ беше шампион и тук в Търново дойдоха хора да разговаряме. Тогава бях толкова вглъбен в идеята „Етър“, че отказах. Година по-късно разбрах, че е за добре. Един мач съм го водил, бях помощник и се наложи срещу Румъния да съм аз. С годините, когато узрях като треньор и натрупах самочувствие, гърбът ми вече беше як за такива решения, тогава обаче не получих подобно предложение.

- Наскоро Димитър Димитров-Херо излезе с призив към клубовете да обърнат с по-голямо доверие към българските треньори. Подкрепяте ли това негово изявление?

- Работил съм в чужбина, знам какво е отношението към чужд треньор. Малко ще се дистанцирам. Изборът на треньор не зависи от националност, а от качество. През националния отбор минаха доста родни треньори, но резултати нямаше. По същия начин говорим и за чуждите футболисти, а важното е да търсиш качество. Естествено, че когато нивото е ниско, тогава по-добре да е българин. Не мога да кажа, че само с българи трябва да работим. В това общество, в което живеем, границите нямат никаква стойност, качеството е важно.

- Добра идея даде и Венцеслав Стефанов, който предложи по шестима българи задължително да играят. Възможно ли е да се осъществи?

- В това предложение има резон. За да има играчи за националния отбор, това правило ще свърши работа. Бих го подкрепил.

- Какви са наблюденията ви, има ли таланти сред българските играчи?

- Талант се развива на терена, в играта, в учебния процес. Там се показват качества във всяко отношение – футболни достойнства, характер. Сега явно, че не можем да осигурим достатъчно условия на тези футболисти. Като излязат в чужбина не играят тази ключова роля. Не мога да кажа, че българският футбол е загубил своето присъствие на талант, но трябва да се грижиш за него. Трябва да им се гласува доверие. Не може да стане даден футболист велик с първия си мач, ще има сътресения, има притеснение, с течение на времето израстват. Малко са такива като Краси Балъков, Илиан Илиев. Наско Сираков, Христо Стоичков, да не говорим за Георги Аспарухов. А около него имаше толкова велики личности, новото поколение не ги и знае.

-Сега много се критикува Пламен Андреев?

-Той стана ли на 20-21?

- Не, едва на 18 е…

- Чак е смешно. Влезе с трясък в отбора в момент, когато „Левски“ беше в сложна ситуация. Момчето се наложи, играе редовно. Всеки един футболист има криза. Губи се самочувствие, въпрос е на това колко доверие ще му се гласува. Вижда се, че има качество, натрупа и солиден брой мачове. Критиката не е лоша, когато грешка има, трябва да се казват нещата, не може без оценка. Това са чисто спортно-технически неща, но да се правят такива заключения.

- За финал как ви се струват решенията във футбола? Опит за наваксване на големите сили или се мисли ден за ден?

- Все ми се иска да има промяна. Българите се гордеехме едно време със силния си отбор. Имахме невероятни мачове и преди САЩ ‘94. Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов, Краси…това бе гордост. Сега, ако ми се наложи да изляза в чужбина, дано не стане дума за националния ни отбор…