В националния отбор по футбол на България тече процес по тотално подмладяване на състава. С тази задача се зае настоящият селекционер на „лъвовете“ Младен Кръстаич. Сръбският специалист получава куп критики с оглед на представянето на тима, като голяма част от тях са и градивни.
Бившият селекционер на младежкия национален отбор на България Александър Станков се съгласи да коментира пред SportLive.bg работата на Кръстаич. Той изрази и мнението си за бъдещето на представителния тим на родината ни.
-Г-н Станков, какво е мнението Ви за работата на г-н Младен Кръстаич начело на националния отбор на България, защото доста футболни хора казват, че не трябва да остава на поста и е нужно да бъде сменен с българин?
- Кръстаич е един колега, треньор. Той търси своя път. Неприятен привкус обаче оставя фактът, че той може би си помисли, че тук в националния отбор на България може да си прави всякакъв вид експерименти.
Винаги съм адмирирал смелите треньори, защото и аз съм бил за младите футболисти. Бил съм треньор на младежите.
Но това не се прави точно по този начин. Такива са моите виждания. Той си помисли, че тук може да прави всякакви експерименти и е открил айряна. Представяте ли си наш български треньор да тръгне да прави експерименти в националния отбор на Сърбия?
- По принцип нашите специалисти и тук не смеят да го направят…
- Първо, дори и най-добрите и водещи родни специалисти въобще няма да могат да стигнат до представителния тим на Сърбия. Това е поради ред други причини, защото сърбите си държат на своето. Камо ли пък да тръгне да прави експерименти, защото според мен най-грубо казано много от нещата бяха експерименти.
Заслужава адмирации, че наложи някои млади футболисти, които досега изобщо не получаваха повиквателни. Но има неща, които се правят все едно си в някой аматьорски отбор и си пробваш дали ще минат или не. Само че не в националния отбор на България!
Наистина, много е лесно да се критикува, когато не носиш отговорност. Един треньор обаче трябва да търпи и критика. Аз критикувам градивно, казвайки това, което виждам, защото също съм треньор и винаги се отнасям с уважение към колегите, но за мен някои неща просто са недопустими.
-Кои например?
- Визирам експериментите, които се направиха в националния отбор. Много е хубаво да играеш само със млади момчета, но не може да го правиш с изцяло с тях. Нужно е да има някакъв баланс при хората, които взимат участие в националния отбор, защото така можеш да ги убиеш действително тези млади момчета.
Поради тази причина се стигна и до повечето загуби. Тези момчета тотално нямат опит. По този начин може да се пресечат и да има негативен ефект. Според мен трябва да взимат участие най-добрите и най-добре представящи се футболисти. Но не и да си наумиш, че подмладяваме от А до Я. Просто не се получава.
- Според Вас има ли и момент на грешен подбор на младите футболисти за националния отбор или това наистина е най-доброто?
- Мисля, че някои от младите футболисти все още въобще не са готови да получават повиквателни в националния отбор, въпреки че имат качества. Много са далеч оттам.
Други като Груев например заслужават. Той е един млад играч с потенциал и е хубаво, че го наложи.
-Експериментите на Кръстаич, както се изразихте, показват ли все пак някакъв напредък с оглед на факта, че поне записахме две равенства с Литва и Сърбия, а не продължихме със загубите?
- Естествено, че някои футболисти, преминавайки през загубите, придобиха повече опит. Аз обаче не виждам някаква възходяща линия за в бъдеще. Не го пожелавам, но при следваща загуба нещата ще се върнат на изходна позиция.
Всеки може да направи един такъв мач. Не искам в никакъв случай да подценявам това, което направиха момчетата срещу Сърбия. Много се радвам. Лошото е, че това не е тенденция, а моментен проблясък.
-За финал – все пак как виждате близкото бъдеще на националния ни отбор?
- Винаги съм казвал, че разполагаме с таланти. Ще се раждат добри футболисти и в бъдеще. Не се ли стигне обаче до рестартиране на нашия футбол, нищо няма да се получи. Ще си останем на същото ниво. Дори ще вървим още по-надолу, макар че не знам още до къде по-надолу може да се стигне.