Лечков: Не съм изненадан от факта, че Хубчев напусна

Първият вицепрезидент на БФС и отговорник за националните отбори Йордан Лечков говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+.

Спомените все повече избледняват, но ние продължаваме да живеем с тях, защото няма нови герои. Затова и разговорът е с един от диригентите на Пеневата чета в САЩ‘94 и сега ръководител в БФС. 

- Данчо, здравей! Последните мачове за сезона са евроквалификациите на 7 юни с Чехия в Прага и на 10 юни с Косово в София. Но преди да говорим за тях, нека започнем с друг въпрос – можеш ли да преброиш колко селекционери вече се смениха, откакто ти си отговорник за националните отбори?
- Няма да изпадам в детайли, всеизвестно е кой е бил треньор. Бих погледнал по малко по-различен начин. Вратата е отворена както за футболисти, така и за треньорите. В крайна сметка никого не сме карали на сила. Когато тръгнем да водим преговори, се разбираме какви са задачите. Искам да изтъкна, че в крайна сметка треньорският пост на националния отбор е един немалък трамплин. Всичките по един или друг начин намериха своя пристан. Но винаги съм казвал, че националният отбор е трамплин и за футболистите.

 - Резултатите ли отказват селекционерите или обстановката, липсата на перспектива? Чували сме техните отговори, но искаме да разберем и твоята гледна точка…
- Трябва да погледнем реално какво де факто е състоянието на българското първенство, на нашите състезатели, които играят в чужбина и не са в толкова изявени отбори. Но в крайна сметка, когато човек се хваща на хорото, знае ясната картина. Напълно естествено би следвало да опита с общи усилия. Жалкото е, че винаги аз заставам пред камерата. Задавате ми неудобните въпроси и аз трябва да отговарям на тях, въпреки че не се притеснявам.
 
- Не влияят ли твърде лошо на имиджа на Българския футболен съюз въпросните чести смени?
- Де факто те не са толкова чести. Ако направим малко по-задълбочен анализ, всеки един треньор, ако е започнал малко по-късно, после е имал в нови квалификации възможността да стартира на чисто. Досега ние не сме се месили на нито един треньор. Нито президентът, нито аз. Ако някой твърди друго, нека да го каже, но аз не съм го чул. Когато човек има свободата да си решава всички тези задачи, не би следвало да се оправдава. Уважавам мнението и решението на всеки. Националният отбор е един трамплин и не сме спрели никой. Всичко става по желание от двете страни.  

- Да не забравяме, че реално именно България отказа Лотар Матеус от треньорството…
- Едва ли България… Доколкото се сещам, пак някъде беше треньор. Не е ли бил?

- Сега е ред на Красимир Балъков – вярваш ли в него? Когато бяхте на терена, ви смятаха за един от най-добрите дуети сред плеймейкърите в света.
- Не трябва да забравяме, че отдавна сме били футболисти. Тук не става въпрос дали аз му вярвам. След като има решение на Изпълкома, на Бюрото, на президента, за да стане той треньор, значи сме коментирали всичко това. Това не е застраховка нито за него, нито за мен, но дано не изхарчим поредното голямо име не като треньор само. Безкрайно много го уважавам. Не искам да насочвам към футболистите, но с това разполагаме. Просто трябва да бъдем по-реални в очакванията си.
 
- Какъв картбланш на действие има новият селекционер? Какво става с целта участие на Евро 2020, след като Балъков реално не започна квалификациите и той не може да носи пълната отговорност, ако тази цел не бъде постигната?
- Той е наясно каква е задачата. Не е чак толкова лоша позицията. Винаги съм казвал – играеш с големи, биеш големи и ставаш голям. На нас като ръководство ни се иска безкрайно много да отидем на един голям форум, както сме били заедно. Вие продължавате да ходите, ние също като запалянковци, но е друго като ръководители. Пожелал съм си го и го пожелавам и на Краси, и на момчетата, естествено. От това, по-хубаво няма да имат в кариерата си. Лесно е да говорим, че бием Чехия и Косово и сме твърдо втори.
 
- Защо обвини медиите, че са спекулирали, когато излязоха информациите за Петър Хубчев в Левски и Балъков в националния отбор? В крайна сметка всичко това се получи.
- Аз не съм ги обвинявал в нищо. Просто казах, че е спекулация в деня на мача. Знаеш, че винаги внимавам какво приказвам и си спомням много добре. Не съм обвинявал медиите. Мисля, че толкова години лоша дума за медия не съм казал, не съм бягал от нито един микрофон и от нито един въпрос. За мен си беше просто спекулация в деня на мача да се коментира това нещо. Малко или много се отрази и на самия резултат. Въпросът не беше правилно задаван към нас. Както се оказа, някой си е взел решение, в случая Петър Хубчев, както чух, че пеш са отишли до „Герена“. Значи е ясно откъде идват спекулациите, не идват от нас. Когато аз взимам решение, отговарям за него. Но когато нямам представа за какво става въпрос, няма как да отговоря в дена на мача.
 
- Христо Стоичков, Петър Хубчев, сега и Красимир Балъков – останаха ли четвърти в света, които могат да водят националния отбор?
- А Любо Пенев защо го пропускаш?
 
- Не е четвърти в света.
- Е, част от нас е. Аз така си го приемам. Затова казах, че отдавна не сме футболисти. Всеки идва в този национален отбор по собствено желание. Не сме докарали никой насила. Прекалено много се спекулира. По-добре да са те. Ето, видяхме, че и с Матеус не се получи. Проблемът не е в ръководството, не е в треньора, не е в играчите. Трябва да кажем къде е проблемът. Затова казвам да бъдем умерени реалисти. Такава е ситуацията в момента. Не разполагаме с толкова класни футболисти и няма как. Навремето някой познаваше ли ръководството толкова детайлно? Сега за мен е жалко, че ръководството все още е по-известно от футболистите.
 
- Как приемаш критиките, че си прекалено краен, когато говориш след неуспехите на националния отбор? Започна се с „каляската“ от миналото десетилетие – Стилиян Петров, Димитър Бербатов и Мартин Петров. Днес би ли им повторил същата критика?
- След като водим този разговор, значи кой е бил прав? Всички виждаме реалната ситуация. Нима съм сбъркал? Крайно ли е да посочиш истината? На мен навремето Начко Михайлов, лека му пръст, ми беше казал, че на пазара краставици не мога да продавам. Затова казвам, че в една такава ситуация човек трябва да бъде мобилизиран и амбициран да докаже, че не е така. В крайна сметка не сме девически отбор. Всички гледаме мача и виждаме недъзите. Кой, ако не човекът, който пряко отговаря за националния отбор? Ако бях излязъл и бях казал, че сме играли прекрасно, сега щеше да ми зададеш обратния въпрос, нали така? Значи това е обективното. Това съм видял в Германия. На мен никой нищо не ми е спестил. И ти, и твоите колеги сте ме критикували, но да съм се обидил, да съм се разсърдил на някой? Да си чул от моята уста или на някой от нашето време да бъде недоволен от ръководител или от треньор? Това са действащите играчи. Ние за голямо съжаление вече не можем. Когато трябваше, ние можехме и показвахме. Но мачовете ги играят футболистите към днешна дата.
 
- А говорил ли си с някого от т.нар. „каляска с трите коня“ или го играете повече сърдити?
- Не, напротив, не виждам за какво. Говорим си с абсолютно всички. Преди много години ти ми взе едно интервю в Германия и сега ще го повторя – който има проблем с мен, значи има проблем със себе си! Аз съм комуникативен човек. Предпочитам нещата да се казват в лицето, а не зад гърба! Не е необходимо сега като прибереш микрофона да кажем кой колко е некадърен и какво не може да върши или пък положителните неща, когато има добър мач. Плюс това веднага бих се съгласил да кажа колко добри последователни мача имаме. Това не е обида, а реалност. И ако ние сме прекалено взискателни, тогава какво? Само да знаем, че имаме лагери. В крайна сметка трябва да си посочим някаква цел. Всичко е възможно. Дано на Краси му върже! Но пак няма да е причината Краси, пак футболистите ще излязат на терена. Затова не виждам смисъл да се връщаме назад. Тази „каляска“ не съм я е кръстил аз, те сами се кръстиха така.
 
- С Любо Пенев бяхте близки приятели. Известно е, че ти го лансира като човек, който може да свърши работата. Така се започна всичко и завърши с гръмовен скандал. Къде според теб се скъса нишката? И още нещо – последните събития около треньорския пост в ЦСКА показват ли, че си бил прав в конфликта?
- Не, това не ме удовлетворява. Страшно много съжалявам за всеки един човек. Може би под формата на емоцията да съм изтървал нещо, но сега не бих отговорил по същия начин. Какво значение има кой е прав? Старая се в живота си да не съдя никой. Същото изисквам и от другите. Нямам моралното право. Това ми е начин на мислене и на разбиране. Но другите си позволяват да ме съдят постоянно. Винаги съм си имал позиция и съм си я отстоявал. Не казвам и не държа на всяка цена да бъда прав. Но в случая аз гледам на нещата по малко по-различен начин, защото в крайна сметка това все пак е един житейски път на един човек. Не съм аз причината да се разделим по този начин. Назовавам нещата с истинските им имена и не виждам проблем в тази насока.
 
- След като футболът ни не върви нагоре, няма как да не се търси вина и в шефовете. Ти си първи вицепрезидент на БФС – готов ли си на самокритика?
- Абсолютно. Ако трябва да се самокритикувам, трябва да ми помогнеш в каква насока. Да подаваме оставки ли? Ако е в тази насока, е най-лесно. Не е никакъв проблем. Но казах, че проблемът не е нито в треньорите, нито в ръководството. Плюс това, за мен ние сме един регулаторен орган, ние сме националният отбор, ние сме хората, които сме осигурили вече 12-13-ата година прекрасни условия за всички тези футболисти. По-хубава база от нашата няма. Всичко го признават и го казват. В крайна сметка тези момчета и тези треньори имат предостатъчно свободно време да се концентрират върху мачовете. Имаме шест или седем срещи, или десет за година да се изиграят, няма значение. Целта е ясна – ако самите те не го искат това нещо, няма как насила да стане. Това е самокритиката. Ако видим нещо, което ние бъркаме, месим се, примерно казвам на треньора кого да вика или защо го пуска… И аз имам мнение, не малко разбирам от футбол и аз все пак.
 
- По твоя идея се поде инициативата да се правят извънредни лагери с млади таланти, водени от националния селекционер на мъжкия тим. Започна го Петър Хубчев, имаше ентусиазъм и нов подход. Защо обаче всичко това приключи?
- Пак зависи от треньора. Тук трябва да изтъкна, че за мен това е единственото правилно решение към днешна дата. Продължавам да го вярвам и да го мисля това нещо. Но има и субективни фактори, защото примерно не всички отбори си пускат тези таланти. Нека изберем едни 15-20 момчета, докато все още има, защото забелязвам и друга тенденция – днес няма много млади подрастващи въобще да спортуват, камо ли да играят футбол. Все още можем да направим някакъв подбор от млади момчета, защото това е бъдещето, няма какво да се заблуждаваме.

- България участва в обща балканска кандидатура за европейско и световно първенство, а нямаме един нормален стадион. Докога ще кандидатстваме с намерения, а не със съществуваща база?
- Тук пак продължавам предната си мисъл за взаимните усилия. Ако държавата отсъства, няма как ние като Футболен съюз да се справим. Ние сме представител на ФИФА, на УЕФА. В случая можем само да бъдем органът, който регулира нещата. Затова между четирите държави се получи един съвместен отговор най-вече политически, че и четирите страни подкрепят това нещо. За мен това е добър знак. Но тук вече наистина на ход са четирите държави като правителства, ако всичко върви наред. Но за мен въпросът е много правилен. Не трябва да се концентрираме върху това дали ще спечелим домакинството, а да се наблегне, че ние като регион имаме нужда от точно такава инфраструктура.
 
- Факт е, че базата в Бояна е наистина доста добра. Но като че ли няма обща стратегия как да се оправят базите на клубовете – въпрос, който вълнува всички хора. Няма как без база да стане един добър футболист. Навремето базата не беше много добра, но все пак имаше система.
- Да не се връщаме назад във времето, но няма как да не го споменем. В държавата имаше хора, които държаха много на спорта като цяло – щанги, борба, художествена гимнастика, футбол и т.н. Имаше ги спортните училища и т.н. Пак казвам, че трябват съвместни усилия, няма как да стане само с Боби Михайлов или с някой друг. Ако други бяха президент или вицепрезидент и не бяха толкова известни като нас, какво щяхме да ги питаме? А ние едва ли не трябва да чувстваме някаква вина, че сме успели толкова много във футбола или че все пак нашата си къщичка я подреждаме правилно. Но ако в случая липсва държавата или общината, ние каква вина имаме? Не е проблем да се самокритикуваме. Липсва добрата връзка.
 
- По времето, когато ти беше кмет на Сливен, имаше много силен спортен живот. Сега обаче не е така. Какво се случи с твоите проекти и може ли да се каже, че заради това да бъдеш отстранен, се жертваха ред добри неща в града?
- Мислил съм много. Обиколил съм света, заедно с вас сме ходили къде ли не. Ще отговоря по малко по-различен начин – въобще човешката природа трудно прощава на успелите хора. За българина няма да говорим чак толкова лошо, само хубаво. Но е факт, че в България ние не прощаваме на успелите си хора, без значение кой, къде, какво. Успял съм, получил съм блага от спорта, положил съм доста труд. Проектите за спорта са факт, но както споменах, установяваме, че няма толкова желаещи да тренират и да спортуват. Това за мен е по-големият проблем.
 
- Мислил ли си с какво Данчо Лечков беше неудобен като кмет?
- То не е само като кмет. Неудобен съм, защото във всяка една ситуация е всеизвестно, че имам мнение, но никога не нападам първи. В този ред на мисли виж колко неща чисто политически се случиха в България. Казвам нещо дълбоко от сърцето си – за голямо мое съжаление 29 години ние ги загубваме, без значение кой е управляващ. Ние не искаме като народ. Няма какво да се сърдим на управляващите, това важи и за нас, като ръководители, аз не се изключвам. Ако някой е недоволен, да ни махне, както става по реда си. Ако ние, българите не ходим да гласуваме, както стана в последно време, че по-голямата част от хората не гласуват, това е повод да размисъл. Ако продължаваме да си стоим и да си траем… Вижте във Франция, в Гърция хората как си постигат нещата по демократичен път, има си начин, стачки и т.н. А за неудобството, бих казал така – малцинство са такива хора като мен. Определям се към малцинството, защото съм доста независим и в житейски път, и в изказа си, и в поведението си. А това не се харесва от хората, които са свикнали да работят с послушковци.

- Колко голям проблем е българското съдийство във футбола ни?
- При всички положения мисля, че и там има израстване. Да, има си проблеми, но ние се стараем да не се намесваме. Чували ли сте по наше време президентът или аз като вицепрезидент, който дори имаше отбор в „А“ група, да се обади на съдия? Няма какво да се заблуждаваме – има доста голямо подобрение, но на терена кои са главните действащи лица? Ако се играе един добър, динамичен, истински мач, мисля, че съдиите ще останат незабелязани.
 
- С президента на БФС Борислав Михайлов вероятно си говорите по кризисни теми, които засегнахме с теб. Имате ли идея и смелост за реален рестарт на целия ни футбол или такъв подход е утопия? Откакто вие взехте властта след Иван Славков, като че ли виждаме израстването само на един клуб – Лудогорец… ЦСКА два пъти бе изваден служебно от УЕФА. Левски покри задълженията си в последния момент преди месец.
- Винаги съм казвал, че няма как български футбол без Левски и без ЦСКА. Това показва историята. В другите държави е по същия начин. Лудогорец? Работят хората, но и те си имат кусури, няма безгрешни. Но какво пречи на големите клубове да бъдат така добре? Ако те имат или досега са имали грешна политика, защо аз трябва да отговарям за това? Това е частен клуб. Дали има задължения, дали няма, ние можем по някакъв начин да балансираме, за да участва. Или пък има желаещи от по-малките градове да участват в „А“ група. Зададе ми въпрос за базите – винаги правим някакъв компромис. Държавата на компромисите сме! На Балканите нямаме един стадион като хората, с изключение на гърците и румънците. Ние нямаме инфраструктурата. И това въобще не е много пари. Ако правим нещо, нека се надгражда. Попита ме за Сливен. Да, с мои пари, примерно загубил съм част от бизнеса си – първия си хотел, за да направя стадион. Тук щеше да бъде една голяма дупка, а сега идвате и виждате най-добрата база в България. Но държавата не иска да надгражда, защото в случая, да речем, е Йордан Лечков. Лудогорец е добър пример. Дайте да направим базата още по-хубава. Едната година единия град, другата година да е друг град. И със залите е по същия начин.
 
- Кога разбра, че Петър Хубчев си тръгва от националния отбор? Беше ли изненадан?
- За изненадан – не, защото той може би първо на мен каза по един или друг начин. Не обичам да „събличам“ хората. Книга за това никога няма да напиша. Това са лични неща и това ми е разбирането. Той сам отговори на всички тези въпроси, които през месеците задавахте към мен и към президента. Аз лично го чух с ушите си. Ще се повторя, че всеки един треньор щял да отиде пеш до „Герена“…
 
- А може ли да напуска националния отбор заради твоите критики?
- Не се сериозно. „Too much“ ми идва това нещо. Дори да е и заради мен, пак се качва едно стъпало нагоре – Левски и то пеш! Казвам го с най-добро чувство. Затова на всички твои колеги казвах него да попитат. Той трябва да даде отговор, защо ние трябва да предполагаме за какво става въпрос? Имаме договорни отношения и не всичко трябва да излиза от кухнята. Тук са заложени финансови параметри. До вчера сме били приятели, но се получава една такава ситуация. Ето, с предишния треньор ходих по съдилища. Това ли ми е работата?
 
- Нека за финал завършим с нещо позитивно, касаещо българския футбол…
- Пожелавам на Краси Балъков и на тези момчета позитивното, защото наистина винаги съм бил позитивен, въпреки че когато трябва да се посочат слабите неща, особено след мач, под формата на емоция… Плюс това, има такъв лаф – един час преди и един час след мача всичко е позволено. Пожелавам на Краси и на момчетата да направят добри мачове и резултати и с тях да се класираме на голям форум!