Емил Кременлиев е един от големите герои през великото американско лято на 1994 година, когато нашите момчета взеха бронзовите медали.
Той имаше и много голяма заслуга за успеха над Франция на Парк Де Пренс в решителната квалификация, като именно тази победа ни класира за форума в САЩ.
През кариерата си десният бек е играл за Славия, Левски, Олимпиакос Пирея, ЦСКА, Унион Берлин, Спартак Варна, Марек Дупница, Конелиано Герман и финишира с отбора на Казичене, който е аматьорски.
Бивш капитан на "Армейците", а освен това има и 25 мача за националния тим на България.
Той се съгласи да даде интервю пред Gol.bg, като се върнахме малко назад във времето и се спряхме разбира се на онова лудо американско лято през 1994 година.
- Вие сте един от малкото родни футболисти, които са играли за един от гръцките колоси - Олимпиакос, разкажете малко повече за престоя си в Пирея? - Това не беше скоро. Помня, че когато отидох там, Олимпиакос не беше в най-доброто си състояние. Тръгваше да става вече голям отбор, но точно тогава малко се редуваха нещата - имаше смяна на треньорите, имаше много голямо текучество от футболисти, имаше и проблеми с феновете. В Гърция феновете са по-емоционални, може би знаете. Ако биеш те носят на ръце, но ако паднеш има доста сериозни караници и така нататък. Имах обаче нещастието да отида точно в един такъв деликатен момент. Един треньор ме хареса и ме взе в състава, но след това го смениха и на неговото място дойде друг треньор. Имах малко проблеми с него, но след това нещата започнаха да се оправят. Дойде края на сезона обаче, европейското първенство започна, а аз там получих контузия си. След като се прибрах в Гърция започна подготовката, но аз бях контузен и трябваше да се оперирам. Тогава се появиха и предложения от Германия, и така реших да сменя обстановката.
- ЦСКА или Левски е на сърцето ви? Направихте име на "Герена", но бяхте и капитан на ЦСКА. - Аз съм юноша на Славия, но като че ли всички хора знаят, че ЦСКА ми е повече на сърцето, няма какво да го крия.
- От вас започна атаката за гола на Костадинов на "Парк Де Пренс", какво си спомняте от този мач и наистина ли след победата Вальо Михов е обещал уникални за онова време премии? - Какво ли не се изговори и изписа за този мач. Какво да си спомням? Спомням си всичко, разбира се, това не се забравя, остава за цял живот. За пръв път ми се случваше да играя в толкова важен мач за класиране на такъв форум и пред такава публика, и пред такъв стадион. След това обаче всъщност осъзнахме какво сме направили. Просто тогава излизахме на терена и играехме, не мислехме за странични неща. Това за премиите е коментирано и говорено. Имаше обещани премии, също и скандали. Типично по български бих казал. Всичко обаче бе наред в крайна сметка.
- Всичко е изписано и изговорено за САЩ 94, но всъщност какво остана скрито? Каква беше атмосферата в съблекалнята преди мачовете и в хотела след победите? Говори се, че тогава не Димитър Пенев, а Христо Стоичков в редил състава. - За това, че Стоичков е редил състава, това според мен, а и според всички, които са били там, не е вярно. Настроението беше различно. След мача с Нигерия бе едно, а след следващите мачове бе съвсем друго (смее се). Носят се много легенди за басеини и така нататък, такова нещо обаче няма, всичко си беше много нормално. Димитър Пенев е уникален в това, че никога не ни е притискал и не се е налагал над нас, просто правеше нещата по един негов си начин, бих го нарекъл дори тарикатски начин. Правеше това, което мислеше той. Стоичков пък даже не беше един от най-големите тартори в съблекалнята, но без съмнение бе най-добрият ни играч тогава. Имаше една група от опитни играчи, които бяха тарторите. Сред тях бяха Михайлов, Костадинов и други. Те не отстъпваха по никакъв начин на Христо по лидерство.
- Как се чувствахте сред съотборниците си с които спечелихте бронзовите медали в САЩ? Защо вие и някои други играчи останахте извън прожекторите? - Аз тогава въобще не съм се замислял честно казано, чувствах се нормално. Не е имало разделение и разни такива неща, макар че имаше наистина много големи звезди в отбора ни. Нормално е обаче вниманието да бъде приковано към Стоичков и останалите звезди, които бяха звезди не само в България, но и в чужбина. Говоря за Ицо, Краси Балъков, Емо Костадинов, един Лечков. Не съм обаче завиждал или ревнувал, нищо подобно. Няма спор обаче, че аз и Боримиров, като че ли бяхме сред най-младите тогава. Радостта и победите обаче бе достатъчна за всички, така че не съм изпитвал лоши чувства.
- Можем ли отново да достигнем висотите от 94 година? - Не, абсолютно съм сигурен, че не можем да го направим пак. Ако се класираме за голям форум само по себе си ще бъде голям успех за нас, камо ли да говорим за нещо друго. Като, че ли мнението на българина вече се промени. Смятаме равния с Италия като голям успех. Помня, че преди години играхме с Германия в София, когато губехме с 1:2 в резултата на почивката, но ги обърнахме и ги бихме с 3:2. На полувремето в съблекалнята помня, че беше гробна тишина. Беше срам, че падахме от Германия вкъщи, считахме го за невероятен срам. След това обърнахме. Не можехме да си представим дори, че Германия ще ни бие по онова време, а сега сме герои след равен мач с Италия. Променило се е мисленето ни просто, но трябва да бъдем и реалисти.
- Повечето журналисти и футболни специалисти ви определят за един от най-дисциплинираните играчи и професионалисти. Дори и от Левски, и от ЦСКА, ви уважават. На какво се дължи това? - Нямам представа, аз никога не съм бил някаква конфликтна личност. Вършил съм си винаги работата съвестно и съм давал всичко от себе си за отборите, за които съм играл. Понякога се е получавало, понякога не. Хората просто явно са виждали, че давам винаги каквото мога от себе си.
- Каква е истинската причина толкова рано да спрете да получавате шанс в националния отбор на България? - И аз съм се чудил много по този въпрос. Не знам обаче, просто така стана. След европейското имаше и смяна на треньорите и на мястото на Пенев пристигна друг треньор, който просто имаше други виждания. Няма спор обаче, че тогава се появи един много добър десен бек в България, говоря за Радостин Кишишев. И започнаха да залагат на него. Такова обаче им е било виждането.
- С какво се занимавате в момента и виждате ли някакво светло бъдеще за родния ни футбол и националния отбор? - В момента съм извън футбола, говоря професионално. Много е труден обаче този въпрос за светлото бъдеще и честно казано в последно време аз лично не виждам нищо оптимистично. Общо взето дори не виждам добри млади играчи, а каквото и да си говорим бъдещето е в тях. Аз обаче не ги виждам. Говоря за много добри млади играчи. Надявам се обаче нещата да се променят с времето. Националите направиха иначе добър мач с Италия и се надявам той да послужи като трамплин за по-нататъшни добри успехи. Може и да нямаме звезди, но не винаги отбор се прави със звезди.
- Има ли според вас ЦСКА шансове за титлата? Паднаха от Лудогорец и изостават на 6 точки от тях в момента. - Колкото и да ми се иска ЦСКА да вземе титлата, нереално е като погледнем ситуацията. Мисля, че особено в тази ситуация е почти невъзможно за отбора да стане шампион. Все пак ЦСКА тази година има нов отбор, много скандали и неразбории, но пък според мен сега с новите хора в отбора нещата ще тръгнат по различен начин. Сигурен съм, че през следващия сезон ЦСКА ще бъде на ниво организация като Лудогорец при новите собственици.
- Какво ви е мнението за Лудогорец? Наистина ли са толкова добри според вас или все пак получават нужната подкрепа от БФС, държава и съдии? - Дали получават нужната подкрепа от държавата, не знам. Явно обаче техният собственик е сериозен човек, богат и добър мениджър е и това си личи. Започна да прави нещо и започна да го прави точно от там откъдето трябва. Освен това не поставя каруцата пред коня, а точно обратното. Малко по български обаче всеки гледа да се подмазва на силните и Лудогорец получава един такъв медиен и съдийски комфорт. Дали отборът го прави това или не, аз не мога да кажа, но няма спор, че са номер 1 в България. Този отбор обаче не е правен от днес за утре, той се гради вече с години. Имат както много качествени български играчи, така и много качествени чужденци. Според мен в Лудогорец се работи много правилно.
- За Емил Кременлиев се знае, че обича лова и има ценни ловни трофеи. Така ли е наистина? Кой е най-големият ви трофей? - Общо взето в последно време не съм ходил на лов, даже бих казал от години. Да си призная честно обаче нямам кой знае колко особени ловни трофеи с които мога да парадирам и да се хваля.
Калоян Ангелов, Gol.bg