Радостин Станев е роден на 11 юли 1975 година във Варна. Юноша на Спартак Варна, минал през ЦСКА, Локомотив София, направил страхотни сезони с полския Легия Варшава, руския Шинник.
Станев бе и национал на България, игра със златното поколение на Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Трифон Иванов и останалите. Радо даде специално интервю пред Букмейкър Рейтинги.
-Господин Станев, Спартак (Варна) се завърна в професионалния футбол. Това беше мечтата на много спартаклии. -Страхотно е, доста голяма борба беше. Първата и основна цел бе да си върнем базите и стадиона, защото Спартак беше разграбен безцеремонно от хора, чийто имена не искам да цитирам. И пак благодарение на премиера Бойко Борисов, на община Варна, на господин Иван Портних и естествено, на нашия Управителен съвет, успяхме да си върнем базата и стадиона. И от там започнахме нашия проект за връщане на Спартак в професионалния футбол.
-По ваше време, а и след това Спартак Варна не се даваше на грандовете от София. -Така беше, играехме доста силно не само у дома, но и навън доста точки крадяхме. Спомням си, че Спартак Варна не бе побеждавал ЦСКА повече от 20 години. Бихме ги с 2:1 в първите кръгове на есенния дял на сезон 1997/98, а аз играх в този мач. Спомням си го като днес, стадионът беше пълен, наистина направихме страхотен двубой.
-И през пролетта на 1998 година пристигна в ЦСКА. Когато видяхте в отбора Стоичков, Костадинов, Трифон Иванов… -За мен беше една мечта. Тогава влязох и в националния отбор и играх с момчетата. Да си рамо до рамо с Ицо, с Трифон лека му пръст, с Емо, в ЦСКА бяха още Бончо Генчев, Емо Кременлиев – уникално изживяване.
-Навръх 50-годишния юбилей обаче се случи онова 0:5 от Левски… -През пролетта Илия Павлов, от когото имам страхотни спомени, започна малко по малко да губи интерес и да се оттегля. Стигна се до доста честа смяна на треньорите. Първо беше Гочето, след това Петьо Зехтински със Стойчо Младенов, накрая назначиха и Димитър Пенев. За финала… това е най-кошмарният спомен от кариерата ми. Много пъти съм си го мислел, ако мога да върна времето по някакъв начин… Съжалявам страшно много, но има и такива моменти. До 15-20-ата минута, ако си спомняте, имахме греди, изпуснахме и други положения.
-Защо след това преминахте в Локо Сф, можехте ли да останете в ЦСКА? -Можех, но истината е, че се скарахме с Лъчо Танев. Моето желание беше да остана в ЦСКА. Помня Милен Петков и Мето Деянов – двама мои много добри приятели, ми казаха – ти не си добре, всички дават мило и драго да играят в ЦСКА, а ти?! Нямам нищо против Локо София, но знаете какво е ЦСКА. Съжалявам за тази моя постъпка, но нямаше как да бъде по друг начин.
-Бяхте на косъм от световното първенство във Франция през 1998 година. Защо не попадна в състава на Христо Бонев? -В кариерата ми имам няколко болни теми. Това е една от тях. Не съм сигурен, трябва да го проверите, но в историята или поне в новата история, ние бяхме единственият отбор, който отиде на световно първенство с двама вратари. Става въпрос за Франция през 1998 година. Тогава трябваше да замина като трети вратар след Здравко Здравков и Борислав Михайлов. Само че ние свършихме услуга на един президент, за да бъде взет полеви играч на мое място и аз като най-малък в отбора, логично бях пренебрегнат. Казаха ми, че ако се наложи – щели да ме извикат… Поне да бяха взели друг вратар, да знам, че заминаваме с трима. Защото Боби беше на години, ако беше станало нещо, оставахме с един вратар!
-Като човек с много опит в българския футбол според вас на какво се дължи хегемонията на Лудогорец? -Ако погледнем реално нещата, това не е случайно. Абсолютно заслужено е всичко. Тези хора дадоха пример на цяла България как се прави такъв печелиш проект. През годините постоянно слушаме – съдиите, съдиите. Това са несериозни неща. Всеки един отбор е бил ощетяван и са му помагали. Да не би в Европа някой да им помага?! Несериозни са такива приказки. Дайте да погледнем реално какво се прави – страхотен стадион, база, колко терена изградиха!? Имат възстановителен център, имат всичко – интернат за децата. Ще бъдат още 10 години шампиони, ако не започнат и другите клубове да взимат пример от Лудогорец. Ако съм ръководител на друг клуб, бих погледнал какво направиха те и бих се старал да се доближа до тях, ако мога и да ги надмина.
-В България обаче защо понасят критики? -Аз това го мразя, дори ненавиждам. Живях доста години в чужбина. Там се научих, че хората отразяваха позитивните неща, не негативните. При нас е злоба срещу Лудогорец. Защо? Хората дават пример и не разбирам какво имат против тях. Ще видите, че съвсем скоро ще постигнат още един успех. На път са да променят малко политиката – не може безкрайно да е само с чужденци. Наблюдавам отблизо нещата, виждам в колко възрасти при юношите стават шампиони. Техни кадри попълват подрастващите национални отбори. Постепенно ще започнат да налагат момчета и в първия отбор. При тях работят отлични треньори в школата, имат условия, какво повече е нужно на подрастващите?
-За финал, сигурно мечтаете един ден да видите нещо подобно и във Варна? -Искам един ден да си седя горе на трибуните и да гледам как нещата работят и се развиват. Не искам постове. Видял съм много неща, натрупах опит, имам много идеи. Просто ни трябва малко помощ, за да ги реализираме. Спартак го заслужава, защото е клуб с традиции и огромна фенска подкрепа.