Треньорът на Славия Златомир Загорчич са прибра в Сърбия, за да е по-близо до семейството си. За това дали му липсват футболът и работата с младите при "белите", Заги отговори на въпросите на "Тема спорт".
Г-н Загорчич, как сте, изтече ли ви карантината?
- Да, минаха две седмици, но сега имам още две. В Сърбия удължиха карантинния период на 28 дни. След като се прибрах от България, трябваше да си остана вкъщи и все още не съм излизал навън.
Как минава денят ви?
- Гледам филми, играя на плейстейшън с децата, доста съм добър (смее се), и такива неща. Чета, гледам стари мачове, тренировки. Важното е, че съм до семейството си.
Липсва ли ви футболът?
- Разбира се, че ми липсва, вече ми писна малко от ежедневието, но няма как. Друг начин нямам.
Следите ли играчите?
- Постоянно се чувам с момчетата. Кондиционният треньор Милан Димитрич остана в София със семейството си. Той също постоянно е във връзка с тях и изпраща на всеки два-три дни програми и упражнения, които да правят. Семейството на Милан така и така беше в София и решиха да останат. Аз се прибрах в Нови Сад заради семейството си. Доста мислех децата и жената дойдат при мен, но тогава майка ми щеше да остане сама в Сърбия и затова се върнах.
Какво е мнението ви за това кога да започнат пак мачовете, трябва ли да се довърши сезонът или не?
- По принцип в тази ситуация сега никой не може да има мнение. Трябва да имаме търпение всичко да отмине и тогава вече може да говорим за начина, по който трябва да се действа. Кога да започнем тренировки, колко време да се готвим, как да доиграем сезона. Сега всичко е илюзорно. Да, иска ми се да започнем още утре, но е невъзможно. Сега най-важна е дисциплината. Да изпълняваме това, което се казва, за да отмине по-бързо. Това е начинът, по който може да се борим, за да спечелим този мач.
През пролетта бяхте набрали инерция, която ви донесе място в първата шестица. Оценката ви за представянето на тима?
- Доволни сме, защото постигнахме това честно и с игра. В плейофите, ако ги има, ще се опитаме да наложим още повече малките. С представянето си Филип Кръстев ни показа още веднъж, че сме на прав път. Момчето заслужи да играе голям футбол и го прави много качествено. От нашата школа се наложиха Андреа Христов, Янис Карабельов, Калоян Кръстев, Георги Йомов, на когото също дадохме път. Ще разчитаме все повече и на Димитър Стоянов, Мартин Атанасов. Двамата ще получават все повече минути. Това е начинът, по който ще продължим да действаме.
Това ще е начинът може би и за почти всички отбори с оглед финансовата криза, която се очаква?
- Нямам представа кой как ще реагира. Ние действаме по този начин от години и ще продължим така. Освен Стергиакис, нямаме друг чужденец. Надявам се, че ще е така и занапред. Разбира се, евентуално може да вземем такъв играч, но само ако е много качествен и си заслужава. Но да взимаме чужденци, които са по-слаби от българите, няма шанс.
Предполагам, че това ви доставя и по-голяма наслада на вас като треньор?
- Най-хубавото за един треньор е да гледа как пред очите му се изграждат млади футболисти. Как дава път на някой и вижда след това реализацията му. Това те прави богат и носи наслада от работата.
През май ще станат три години, откакто сте начело на Славия. Говорихте ли с ръководството за бъдещето си и ще продължите ли да водите тима и през следващия сезон?
- Да сме живи и здрави, да мине този вирус, и тогава ще можем да говорим по всички въпроси. Сега най-важното е да спазваме дисциплината. Когато това отмине, ще мислим за футбола, бизнеса и всичко останало.
Какви са мерките, които се взимат Сърбия?
- Горе-долу са като в България, с изключение, че при нас вечерен час. През работните дни е от 17:00 часа следобед до 5:00 сутринта. А през уикенда е от 15:00 часа до 5:00. За мен мерките са 24-часови. Със сигурност светът ще е променен след тази пандемия. Ще се гледа по друг начин на всичко.
Люпко Петрович заяви, че взема мерки с ракия и лук...
- Когато прочетох това в сръбските медии, му се обадих. Той е в зимния ни курорт Злати Бор. Добре се чувства, даже го хванах в разходка, защото времето било хубаво.
Вземате ли като неговите мерки от време на време?
- Повярвайте ми, от две седмици капка алкохол не съм опитвал. Аз не обичам сам. В компания да, когато седнем и си говорим, може да изпия чаша уиски, чаша вино, но сам не ми е сладко (смее се).