През последните трансферни прозорци напускащите футболисти на Левски си тръгваха доста по-шумно. Сега е тишина, но вече цели 7 основни играчи разтрогнаха, а на опашката са Сърмов, Белаид и Емил Нину.
Въпросът е обаче какво се случва с новите и по-точно защо такива липсват. Един отказал с цяла уста, друг с половин уста, трети се прибрал в Германия на вилата си при семейството да разсъждава на спокойствие, четвърти затворил телефона като чул офертата, пети се изсмял на пет хиляди евро и така треньорът Стойчо Стоев в момента тренира странна смесица от чакащи да напуснат, от младоци, надяващи се на шанс и двама-трима от старите, които си ги знаем много добре и жокер не ни трябва.
Съблекалнята е плашещо празна. Познатата песен с внимателното пипане на трансферния пазар този път е допълнена с още един куплет – предлагаме ниски заплати. Грешките в селекцията са едни и същи и ги видяхме и при таван 20 хиляди евро, и при 15 хиляди евро, и при 10, а и сега при 6 хиляди евро.
Новите винаги идват късно и почти винаги си тръгват рано, тоест преди да им е изтекъл договора. А си тръгват, защото не стават. А защо не стават? Сигурно защото тези, които ги селектират не могат най-после да проумеят, че не всеки, който вижда има очи да гледа.