Пламен Константинов-Гибона се завърна начело на националния отбор на България по волейбол за мъже. Той даде интервю за официалния сайт на Българската федерация по волейбол.

- Господин Константинов, и като дългогодишен състезател и капитан, и като дългогодишен селекционер на България със сигурност приемате националния отбор като специално място, на което сте изживели едни от най-хубавите си спортни емоции. След завръщането ви като селекционер на мъжкия национален тим сме щастливи да ви приветстваме с добре дошъл у дома. Такова ли е чувството наистина - където и да сте по света, националният отбор ли е мястото, което сърцето нарича "вкъщи"?

- Абсолютно. Това е и основната причина, поради която се съгласих да поема националния отбор в един такъв сложен период. Ако предложението беше за друг национален отбор, едва ли щях да откликна на поканата. Но за България не подлежи на коментар и на допълнителни размишления, защото това е нашият си национален отбор. На него всички сме му задължени. И трябва да положим всички усилия да направим добра предолимпийска година.

- 2023 година е изключително натоварена - Волейболна лига на нациите, Европейско първенство, на което сме домакини във Варна, и Олимпийска квалификация. Какви са отделните и каква е общата цел пред националния отбор на България за мъже?

- В изразените предварителни коментари и мнения от различни треньори и специалисти се говореше предимно за дългосрочна стратегия с идеята, че следващата година е невъзможна за националния ни отбор да се класира на Олимпийски игри или да постигне добър резултат. Всички говореха за работа в дългосрочен план, където се вижда по-голяма перспектива. Аз обаче мисля, че в момента дългосрочната перспектива трябва да бъде оставена на заден план и да се говори само за следващата година. Това е правилното. По време на предолимпийска година да говорим за следващия олимпийски цикъл, според мен е безсмислено. Трябва да се направи опит да се извлече максимумът от този дълъг и тежък сезон за националния отбор. Това са три отделни турнира - всички са тежки, с много мачове, с пътувания, с противопоставяне на най-добрите отбори в света и в Европа. Затова за мен разговорите за след 2023-а и за дългата перспектива трябва да бъдат оставени на заден план. А сега да се концентрираме само върху много тежката и много важна 2023 г.

Волейболната лига на нациите трябва да бъде използвана единствено и само за обиграване и връщане на игровите механизми в отбора. Единствената цел трябва да бъде съхраняване на мястото ни сред най-добрите в света във Волейболната лига на нациите. От там насетне - ако има възможност, в края на Лигата на нациите да се даде по-голяма почивка на някои по-опитни състезатели, които са имали по-тежки сезони с клубните си отбори. Според моите виждания правилната стратегия е обратна на тази, която се практикуваше досега - да се търси връщането на опитни състезатели в края на Лигата или за последните турнири. Аз съм на мнение, че трябва да се започне с всичко най-добро и във втората или третата фаза вече да се търсят варианти и да се даде възможност на по-опитните състезатели да имат малко по-дълга почивка от по-младите.

След това ни предстои домашно Европейско първенство от края на август до средата на септември. Ще сме домакини заедно с Италия, Израел и Северна Македония. След като играем мачове вкъщи, естествено е да искаме да направим добро представяне. Европейско първенство винаги е достатъчна мотивация, но особено възможността да играеш пред родна публика - това трябва да е най-големият допълнителен стимул за всеки състезател да направим добро представяне. Може би това е първостепенно като първенство. Най-важно е да върнем позагубените в последните години позиции и да покажем друго лице на националния отбор, това, което като че ли липсваше през последните години. Не мога да кажа, че отборът ни в момента е един от топ отборите в Европа и в света, но си мисля, че с по-малко приказки и повече действия на игрището имаме какво да покажем.

Третата фаза от годината вече е Олимпийската квалификация, за която чакаме официално как ще бъдат подредени отборите в трите групи. Но при всички положения задължително във всяка група ще има топ отбори, които са на най-високо ниво. Където и да сме в разпределението, няма да бъде лесно.

- Как ще коментирате жребия за Европейското първенство - пред българска публика във Варна приемаме последователно Испания, Финландия, Украйна, Хърватия и Словения?

- Видях ентусиазирани коментари, че групата ни е много добра. Не споделям това мнение. За мен безспорно най-силната група е италианската, а нашата е втората най-силна като количество на изявените отбори. Въобще не мисля, че жребият е лек за нас. Словения няма какво да я коментираме като отбор, след като на последните четири Европейски първенства игра три пъти финал. Тя е безспорно най-изявеният отбор в нашата група. Всички очаквания, че силата на словенците ще затихне, не се оправдават, защото те добавят нови качествени състезатели в състава си. Имат и изгряващи млади звезди като Рок Можич, които вливат свежа кръв в този класен отбор. Словения е и продължава да бъде фаворит в нашата група.

Украйна направи блестящо световно първенство - с много добри изяви и в груповата фаза, но най-вече в елиминационната показа волейбол на много високо ниво. В осминафинала по категоричен начин отстрани Нидерландия. В четвъртфинала след много тежък мач загуби от Словения, но имаше своите шансове дори да попадне в полуфиналите. Разполага със състав от качествени състезатели. Безспорната им звезда е Олех Плотницки, който играе в "Перуджа" през последните три години. Но имат и много добър посрещач като Ковалов в една линия на посрещане. Васил Тупчий, който е основният им диагонал, се изявява на сериозно ниво, имат много добра линия на централни блокиращи. Украйна категорично не е отбор за подценяване и влизането им в осмицата на последното световно първенство го потвърждава.

Следва Финландия, която винаги е била неудобен противник. Без да ги подценяваме, но една крачка назад вече са отборите на Испания и Хърватия. Но с оглед на това как ние изиграхме последните две Европейски първенства, може да констатираме видяното, че слаби отбори вече няма. Онова, което беше преди години - има изявени фаворити, а другите можем лесно да победим, вече не съществува. Във всеки мач вече трябва да вадим максимума от себе си.