Разпределителката на националния тим на Италия по волейбол за жени Офелия Малинов, която има български корени, заяви, че е много развълнувана да играе за първи път в София. За Малинов предстои двубой с екипа на актуалния европейски шампион именно срещу България в столицата в мач от турнира Лига на нациите.

Офелия Малинов е родена на 29 февруари 1996 г. в Бергамо. Родителите й са Атанас Малинов и Камелия Арсенова. Ражда се в момент, в който баща и пише историята на женския Фопападрети (Бергамо), напомнят от Българската федерация по волейбол на официалния си уебсайт.

Атанас Малинов първо извежда тима до историческите първа шампионска титла и Купа на Италия, а през сезон 1996/1997 - до грандиозно постижение, изкачвайки отбора от Бергамо до трофей в Шампионската лига, титла, Купа и Суперкупа на Италия - общо 4 трофея в един сезон. През 2014 година за водения от Малинов тим на Басано в игра се появяват и съпругата му Камелия, и дъщеря им Офелия. Вече родила три деца, Камелия Арсенова се завръща на игрището на 46 години в мач от Серия В1 и поставя рекорд за най-възрастен състезател в Италия. 18-годишната тогава Офелия реализира 11 точки, а майка й - 9. Волейболната кръв тече и във вените на по-малките сестри - близначките Ема и Микела.

Националката на Италия Офелия Малинов даде специално интервю за сайта на Българската федерация по волейбол:

- Офелия, след мачовете в София изживяваш много емоционални минути - виждаш се с роднини, близки, приятели, получаваш много подаръци от дечица. Широката ти усмивка говори много. Какво означават тези моменти за теб?

- Много съм щастлива, защото за първи път имам възможността да дойда да играя в България. Затова съм много развълнувана. Второ, много съм щастлива, защото всички мои роднини са дошли да ме гледат през тези дни, а това е първи път, в който всички те имат възможност да ме гледат на живо. Минаха доста години, в които нямахме възможност да се видим, особено след пандемията от коронавирус. Най-малко от четири години не ги бях виждала и сега наистина съм много щастлива.

- Колко често успяваш да се прибираш до България или това е един от редките случаи?

- Преди години можех да се прибирам всяко лято. Сега, покрай ангажиментите ми с националния отбор, наистина е много трудно, защото винаги имаме мачове, постоянно тренираме, а шампионатът започва веднага след това. Много е трудно, но ако имам време, винаги се връщам в България.

- Дори в момента си получила една специално нарисувана кутийка за "Най-добър играч", на която с детска любов е написано Лия. Какво ти дава тази специална любов, която получаваш в България?

- Много е хубаво. Да влезеш в сърцата на малките деца, ти дава още по-голяма сила за всичко, което правиш. Осъзнавайки, че си пример за малките дечица, наистина дава сила да играеш още по-добре. 

- Предстои ти мач срещу България, колко по-различен, колко по-интересен е за теб?

- Мачът с България е много емоционален. Не искам да мисля много, защото е специален за мен. Но нямам търпение мачът да започне. Да видя залата, пълна с хора. 

- Какво казват родителите ти преди срещата с България, за кой отбор ще са те?

- (Смее се.) Мама и тати гледат винаги с интерес, ще следят мача със сигурност. Съжалявам, че не могат да бъдат тук. Трябва да питате тях кого ще подкрепят.

- Какво си пожелаваш да постигнеш с националния отбор на Италия?

- Засега мислим само за Лигата на нациите - ще бъде много хубаво да стигнем финала и да го спечелим. Това е годината на Световното първенство, така че е много важна. Преди 4 години стигнахме на финал и за много малко изпуснахме златния медал. За тази година искаме да опитаме пак да сме там и да стигнем по-нависоко. Знаем, че няма да е лесно, че не трябва да подценяваме никой отбор и трябва да се борим от началото до края винаги.

- Какво ти прави впечатление в българския отбор - има и момичета, които познаваш от години, но има и доста млади момичета?

- Ние изиграхме две контроли в Италия. В отбора наистина има млади и талантливи момичета. Трябва да работят много, защото не са постигнали нищо само с факта, че са достигнали до националния отбор. Трябва да имат волята да се подобряват и да искат да стигат все по-нависоко. Това трябва да е моторът, който да ги движи - да се подобряват и да постигнат нещо заедно.