Още по темата

 

Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Днес ще ви върнем през пролетта на далечната вече 1993 година, когато в Мюнхен се изигра един от най-великите мачове в историята на Шампионската лига.

Тогава Олимпик Марсилия побеждава с 1:0 Милан и грабва първата си "ушата" купа. Това е и единствената Шампионска лига печелена от френски клуб.

Големият финал в Мюнхен на 26 май 1993 г.

Правила и регулации доминираха началото и края на сезон 1992/93 г в Купата на европейските шампиони. Между тях така или иначе имаше и хубав футбол. От УЕФА прекръстиха турнира на Шампионска лига. До финалната среща в Мюнхен стигат може би двата най-впечатляващи отбори - Олимпик Марсилия на Тапи и Милан на Берлускони.

В Група 1 французите се справят със съставите на Глазгоу Рейнджърс, Брюж и ЦСКА Москва, като Олимпик печели първото място едва в последния кръг, когато побеждава белгийците, а шотландците се дънят срещу руснаците. В другата група Милан мачка всичко по пътя си и няма никакви проблеми с отборите на Гьотеборг, Порто и ПСВ Айндховен.

Така на финалната среща се класират Милан и Олимпик. Треньор на италианците вече е Фабио Капело, който разполага с уникален състав изграден от Ариго Саки. В защита действат Барези, Малдини, Тасоти и Костакурта, които допускат само един гол до финалната среща. В средата оперират Рийкард и Албертини.

В атака е феноменалната легенда Марко Ван Бастен, подпомаган от Масаро и резервата Папен. Олимпик също разполага с уникални играчи - Фабиен Бартез, Базил Боли, Марсел Десаи, Франк Созе, Дидие Дешан, Руди Фьолер, Ален Бокшич и Абеди Пеле.

Финалът принадлежи на спорните личности на Бернар Тапи и Силвио Берлускони. По това време Милан и Олимпик са двата най-богати и лъскави клубове в Европа, като логично те се срещат в Мюнхен. Италианците започват по-добре срещата и в началото имат тотална доминация, но правят прупуски чрез Даниеле Масаро.

Французите бързо се съвземат и създават страхотно положение, но Руди Фьолер не успява да преодолее Себастиано Роси, след като е излязал сам срещу него. Последва и пропуск на Ален Бокшиш. Невероятно начало и отличен футбол. Така се стига до 44-ата минута, когато Абеди Пеле центрира от корнер и Базил Боли се извисява и с глава праща топката в мрежата на Роси за 1:0.

След почивката Милан изцяло доминира и напада свирепо. В игра се появява и Жан-Пиер Папан, който преди това е носил екипа на Олимпик. Италианците обаче така и не успяват да преодолеят Бартез, а в 86-ата минута Капело сменя Марко ван Бастен. Това се оказва и последната официална среща на Бастен. Той се отказва от футбола едва на 28 години, след като е принуден да окачи обувките преследван от множеството травми и операции.

Олимпик Марсилия успява да устиска попадението си и печели Шампионската лига. Французите едва не полудяват от радост, а Бернар Тапи слиза от ложите на терена и подскача като малко дете. Олимпик вдига Шампионската лига, но следва изхвърляне от елита на Франция, след като марсилци са уличени в подкуп и манипулиране на срещата с Валансиен.

УЕФА реагира веднага и изпраща Милан като представител на Европа във финала за Междуконтиненталната купа. Години по-късно пък халфът на марсилци Жан-Жак Едели обявява, че футболистите на Раймон Гьоталс са били инжектирани с допинг преди финала в Мюнхен. Веднага се появяват предложения трофеят от 1993 година да бъде присъден на Милан. УЕФА обаче не приема и така Олимпик запазва "ушатата".

26 май 1993 година, Мюнхен, “Олимпиащадион”, 65 000 зрители

Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0

Голмайстор:

1:0 Боли (43)

Олимпик (М): Бартез, Англома (62 – Дюран), Ди Меко, Боли, Десаи, Созе, Едели, Дешан (к), Бокшич, Фьолер (79 – Томас), Пеле.

Милан: Роси, Тасоти, Малдини, Албертини, Костакурта, Барези (к), Лентини, Рийкард, Ван Бастен (86 – Еранио), Донадони (58 – Папен), Масаро.

Съдия: Курт Рьотлисбергер (Швейцария)

Пътят на Олимпик (М) до титлата:

Първи кръг: Олимпик (М) – Гленторан 5:0, 3:0

Втори кръг: Олимпик (М) – Динамо (Букурещ) 0:0, 2:0

Група 1: Олимпик (М) – Рейнджърс 2:2, 1:1 Олимпик (М) – ЦСКА (Москва) 1:1, 6:0 Олимпик (М) – Брюж 1:0, 3:0

Финал: Олимпик (М) – Милан 1:0