"Барселона" е последният от големите отбори в Европа, който успява да занесе заветната Купа на шампионите във витрината си. Клубът трябва да чака ред цели 36 години след първия успех на вечния съперник "Реал" през 1956 г.
И след като сам го изпуска от ръцете си през 1986 г., когато на испанска земя - на севилския стадион "Санчес Писхуан", позволява на "Стяуа" и на вратаря Хелмут Дукадам да сътворят чудо.
После каталунците трябва да чакат още 6 сезона, преди да започнат да събират плодовете на "кройфизма" - запазения стил на игра на клуба, наложен от треньора Йохан Кройф, който му се отплаща богато.
И след 3 загубени финала, дългото чакане е възнаградено с "вечните" 5 "ушати". След другите европейски грандове "Реал", "Аякс", "Байерн" и "Милан", и каталунците оставят своята трайна следа в турнира.
"Барселона" достига до финал за КЕШ още при второто си участие през 1960/1961 г. След 5-годишен диктат на "Реал", каталунците са твърдо решени да занесат трофея на "Ноу Камп". Още повече че Белия балет е сразен в директен сблъсък още във 2-рия кръг с 2:1 и 2:2. Но в последния мач на ст. "Ванкдорф" в Берн "Барселона" е надиграна от "Бенфика" с 2:3. Фирменият гол на Шандор Кочиш с глава и далечната тупалка от воле на Золтан Цибор не са достатъчни - португалският тим, макар и без Еузебио в този мач, печели след обрат в резултата от 0:1.
При второто си участие на финал "Барса" буквално подарява на "Стяуа" най-златната страница в историята й. След драматични сблъсъци, в които минава между капките срещу "Порто" (1:0 и 1:2), "Ювентус" (1:0 и 1:1) и ИФК "Гьотеборг" (3:0 и 0:3, 5:4 с дузпи), отборът на Тери Венебълс сякаш получава най-лесната си задача в последния мач. "Стяуа", който достига дотук, без да срещне нито един от големите отбори, и нейният треньор - етническият унгарец Емерих Йеней, обаче успяват да удържат безпрецедентните дотогава 120 минути без гол. След които Алесанко, Анхел Педраса, Пичи Алонсо и Маркос един след друг се надпреварват да изпускат от бялата точка и "Барселона" отлага сбъдването на мечтата.
Каталунците го правят за сефте в първия сезон от новата история на турнира. През 1991/1992 отборът е неудържим, натрупал е опит и самочувствие и е ръководен изкъсо от тъчлинията от Йохан Кройф. Холандецът е сменил поколението, което заварва в края на 80-те, а един от новодошлите е Христо Стоичков. Финалният мач е на "Уембли" срещу "Сампдория" - победена 3 години по-рано във финала за Купата на националните купи с 2:0. "Барса" доминира, но отмъква едва 1:0 след продължения, след мощна тупалка от фаул на Роналд Куман, а Камата удря греда. Сред радващите се на терена е и Хосеп Гуардиола, който ще донесе на клуба последните му 2 трофея, но вече като треньор. "Барселона" става едва вторият испански клуб, печелил купата - статукво, непробиваемо и до днес. А Кройф налага стила с пасовете и с владеенето на топката, наречен в медиите тики-така, с който "Барса" шества победоносно.
18 май 1994 година трябва да е нощта, в която Дрийм Тийм-ът да стане безсмъртен. Вместо това, в тази нощ той умира. Йохан Кройф обещава да сложи край на хегемонията на Милан, но се случва обратното. Край на четирите титли в Испания и на европейската купа. Просто така. След Атина, Барселона не печели повече трофеи с Кройф, който е уволнен след жесток скандал с вицепрезидента Жоан Гаспар. Никой не се съмнява, че Барселона ще победи в Атина, най-малко пък Барселона. Дрийм Тийм-ът и Кройф представляват революция. В самия мач Милан задушава полузащитата на Барселона. Десаи доминира, Деметрио Албертини твори. Гуардиола не успява да си намери място, Барселона не може да изнесе топката напред. Ромарио и Христо Стоичков така и не я виждат. В крайна сметка Милан печели с 4:0.
Но преди сегашната генерация да се превърне в запазена марка на евротурнирите, през 2006 г. "Барселона" с треньор Франк Рийкард прибира още една титла. Тя е повече от заслужена - по пътя към трофея са надиграни "Челси" на Жозе Моуриньо и "Милан", а в драмата на финала на "Стад дьо Франс" останалият с 10 души "Арсенал" е обърнат от 0:1 до 2:1. Сол Кемпбъл извежда Топчиите напред, Тиери Анри изпуска да реши всичко от близко разстояние, а до почивката Франк Рийкард гледа и се чуди какво да предприеме. На полувремето влиза Андрес Иниеста, който изнася мача на гърба си, а Самюел Ето'о и Жулиано Белети обръщат. Успехът е връх в клубната кариера на Роналдиньо.
И ако Иниеста тогава влиза като резерва, а Шави гледа от пейката, то "малкият" Лионел Меси въобще не попада в групата. Три години по-късно тримата са част от гръбнака на "Барселона" на Пеп Гуардиола, обявен за най-великия отбор в историята на футбола. В 6 поредни сезона тя 4 пъти е спряна на 1/2-финалите от "Манчестър Юнайтед", "Интер", "Челси" и "Байерн", а 2 пъти печели трофея - през 2009 и 2011 г. И в двата случая победеният е "Манчестър Юнайтед", въпреки че Алекс Фъргюсън използва различни тактики - и с нападателна игра, и със защитен вариант, но въпреки различните му тактически прийоми отборът му просто отстъпва като класа, защото "Барса" бродира и е много трудно да й се отнеме топката.
В първия двубой на римския стадион "Олимпико" на Фъргюсън не помагат и липсващите защитници на "Барса" - Дани Алвес и Ерик Абидал са наказани, а Рафа Маркес е с травма. 170-сантиметровият Меси обаче бележи изумителен гол с глава, прехвърлил гиганта Ван дер Сар, и печели един от многобройните си директни сблъсъци с Кристиано Роналдо. Самият Сър пък изненадващо оставя Димитър Бербатов на пейката и го пуска резерва, без той да успее да бъде полезен. Този случай е преломен в кариерата на Митко на "Олд Трафорд" и след него започват проблемите му, заради които накрая си тръгва.
До почивката "Юнайтед" учудващо удържа паритета, но след това рухва. И ако през 2009 г. "Барса" записва 51% притежание на топката и позволява повече удари на "Юнайтед" (11-12), 2 години по-късно на финала на "Уембли" превъзходството й е смазващо - 63% притежание и 19-4 удари. А Меси се разписва и във втория финал с удар в центъра на вратата на ошашавения Едвин Ван дер Сар и щастлив си събува обувката и я целува. Двата трофея му осигуряват и 2 от 4-те Златни топки.
ТУК прочетете и за спечелената снощи от Барса пета Шампионска лига.