Треньорът на Гьозтепе Станимир Стоилов – Мъри говори пред колегите от „Гонг“ по актуални теми, свързани с неговия отбор. Гьоз-Гьоз спечели шампионската титла в Първа лига, завършвайки на второ място. Така през новия сезон ще играе в Суперлигата на Турция. Мъри сподели колко труден е бил пътят до елита на Турция, как отборът е възприел неговата философия за футбола и какви са целите пред тима.
Колко труден беше пътят до Суперлигата?
– Успехът беше важен и нужен на Гьозтепе, а и на самия град Измир. Това е огромен град, който нямаше отбор в Суперлигата. Исторически Гьозтепе винаги е бил с много привърженици, с история. Мястото му не беше в Първа лига. Защо? Защото притежава собствен стадион и собствена база на много високо ниво. И второ – това е клуб, където финансирането е абослютно регулярно и систематично, без никакви проблеми, които съпътстват част от турските клубове.
Аз смятам, че като организация, начин на работа и хората, които заварихме там – всичко отговаря на нивото на Суперлигата. Хората, работещи там, са подготвили всичко и оставяше само отборът да вдигне нивото и да си заслужи промоцията. Нашият ангажимент беше този. На първата си пресконференция казах, че отборът няма извинение да не стигне в Суперлигата. Имахме всичко нужно. Единственото, което трябваше да се направи, е да подобрим представянето на отбора и игровия стил. Моят ангажимент винаги е бил да подобрявам нещата, където и да съм бил. Мисля, че това се получи и заради това Гьозтепе вече е в Суперлигата.
Целите и амбициите на Гьозтепе ли бяха основната причина да приемете работата там, защото имаше информации, че сте желан от АПОЕЛ Никозия и други клубове?
– Бях близо до един-два клуба, но в последния момент се появи Расмус Анкерсен, който е президент на Гьозтепе. С него се познаваме от интереса на Sport Republic към Левски. Запознах се и имах среща със спортния директор Иван Мансе – също изключително голям професионалист. С него имахме за бъдещето, структурирането и нещата, които се очакват от мен. Мислех, че това е добър шанс един български треньор да отвори път за наши треньори в турската лига. Ако не бях успял, провалът щеше да е само мой. Надявам се, че това е помогнало донякъде и за българското треньорство, плюс успехите, които донесохме на Гьозтепе. Не отидох, за да бъда треньор в Първа лига, а отидох, за да съм треньор в Суперлигата. И това се сбъдна. Сега ще видим как ще успеем да се адаптираме към това предизвикателство.
Имаше ли нещо, което ви изненада в инфраструктурата? Ние, когато бяхме в Измир, видяхме за какъв стадион и каква база става дума, като в България само Лудогорец и Ботев Пловдив донякъде може да се похвалят с подобно нещо.
– Мен нищо не ме изненада. Аз имам представа как са организирани нормалните клубове в света. Гьозтепе е напълно нормален европейски клуб, който притежава и голяма фенска маса с много любов от привържениците. Аз неслучайно постоянно пледирам за промени и подобряване на инфраструктурата в България. Смятам, че ако това се подобри, ще можем да подобрим и футбола в България. За мен нямаше изненада. Видях това, което съм очаквал и това, което го има в 85% от света, където се играе нормален футбол.
Отборът бързо ли прие вашата философия за футбола?
-Футболистите бързо превключиха от малко по-изчаквателен стил в по-агресивен и атакуващ стил. Заварих един много добър футболен колектив. Футболистите бяха концентрирани в изпълнението на задачите, които им се поставят от треньора и клуба, за да изпълнят крайната цел. Имахме и трудни моменти, и преломни моменти. Крайната цел беше Суперлигата и ние успяхме да я изпълним. Смятам, че играхме по-директен футбол с повече емоция и повече тръпка. Видях преди това, че в тази лига се играе по-спокойно, с не чак такава динамика и интензивност. И реших точно това да бъде различното при нас. Успяхме да го изпълним. Имаше добра сплав между нашето желание, тактическите задача и изпълнението на терена. Футболистите изпълняваха абсолютно отговорно задачите, които им се поставяха. За мен беше изненада, че след като изоставахме на повече от шест точки от втория, успяхме три кръга преди края да сме изпълнили целта. Ние поехме отбора в края на ноември, когато оставаха 3-4 мача до края на годината.
През зимата привлякохте Елитон от ЦСКА 1948. Той, заедно с другите двама централни защитници, които са на по 20 години, бяха с основата отборът да регистрира рекорд за най-малко допуснати голове в историята на Първа лига – 20. Доволен ли сте от неговото представяне?
– Доволен съм от симбиозата в отбора – младостта на двамата ни централни защитници и опита на останалите, в това число и Елитон. Играта ни във фаза защита беше доста подобрена. Това не стана лесно, защото трябваше да се играе по-високо, с доста пространства зад нашия гръб. Успяхме да се справим. Имах шест централни защитници и на когото и да залагах, се справяше на ниво. Елитон дойде без е направил подготовка и се наложи да го форсираме с 4-5 тренировки да играе заради травми на други играчи. За Първа лига се справи на добро ниво, но мисля, че доста трябва да поработи, за да има успех и в Суперлигата.
С вас взехте двама български специалисти. С Цанко Цветанов работи заедно от дълги години, познавате се отлично. Доволен ли сте от другото попълнение – Йончо Арсов? Какво добави той към вашия екип?
– За Цанко сме казали и всичко е ясно през годините. Щом работим заедно, значи всичко е в реда на нещата. С Йончо се запознах по-отблизо в Левски. От ден на ден набирах впечатления и виждах неговата работа. Неговият професионализъм, отговорност и немска дисциплина в работата ми допадна. Когато отидох в Левски, чух за него какви ли не неща. Какви неща са се случвали, колко слаб ръководител е Йончо. След като се говори така, значи има нещо, което не е така и исках да се убедя с моето наблюдение и знания. Йончо има достатъчно опит като помощник-треньор. Работил е с Красимир Балъков и в Хайдук, и в Германия, и Бургас, националния отбор. Нашата тройка добре се сработи, а вече имахме и година и половина съвместна работа в Левски. Той беше винаги част от спортно-техническия екип.
Как феновете на Гьозтепе приеха българин за треньор на отбора?
За мен в чужбина е лесна адаптацията. Аз нямах представа как ме приемат. Аз не чета сайтове или турска медия, за да видя прочета нещо. А и не се интересувам. Ние живеем и извън квартала „Гьозтепе“, защото базата се намира на 20-30 км от него. Нямахме комуникация или достъп. Предполагам, че първо хората са ме посрещнали с надежда. Клубът вече беше в позиция, която не беше добра за атака на първото място. Второто – с недоверие, за да видят как ще се представи даден треньор. Третото, което може би ги е поуспокоило, е моето CV, което започна да се разпространява между феновете. Те разбраха, че където и да съм отишъл, винаги е имало някакви резултати. Хората в началото изчакаха да видят.
В първия мач заварих полупълен стадион. Оттам нататък с всеки изминал мач успяхме да напълним стадиона. След като си имал 10 и повече мачове подред с пълен стадион, това говори достатъчно за добрата работа на целия клуб, на треньорите и играчите. Според хората в клуба е много по-трудно да направиш крачката за Суперлигата, отколкото да останеш в нея. Хората показаха нужното уважение и нужната любов. Аз съм там, за да нося успехи и да радвам хората. Съобразявам се винаги с това какви задачи ми е поставил клубът и да ги изпълня. Целта беше тази фенска маса да бъде заинтригувана от играта, стила и победите на отбора и да им се донесе радост, която да ги накара да пълнят стадиона. В момента Гьозтепе каквото и разширение да направи на стадиона си, той ще бъде пълен. Неслучайно казах, че в момента в Турция три клуба се радват на пълни стадиони – Фенербахче, Галатасарай и Гьозтепе. Това са трите отбора от двете лиги, на които във всеки мач стадионите им са пълни.
В този ред на мисли прочетох коментари на фенове на Гьозтепе, които призовават ръководството да увеличи капацитета на стадиона…
– Това са вече неща, които са вън от моите правомощия. И така ми е по-лесно, много леко. Клубът се намира да стадиона, а на тренировъчната база сме ние и спортният директор, тийм мениджъра и неговите помощници. Това са неща, които си ги движат тези хора. Аз съм много доволен от тях, защото имахме пълна подкрепа от клуба по всички организационни въпроси. Имахме тежки пътувания, които трябваше да се заменят с чартъри. Тази част от клуба успя да се справи с това перфектно. Има добра сплав на всички нива и добра работа. Каквото е било нужно, винаги е било правено за нас, за да ни бъде удобно. За мен така беше по-лесно.
Сега предстои вълнуващ сезон в Суперлигата. Започна ли вече подготовка за селекция, лагери?
На следващия ден, след като си осигурихме място в Суперлигата, започнахме да работим по тези неща. Година с една голяма въпросителна. Сега ще видим как ще се справим на трансферния пазар и как ще отговорим на мощните финанси на голяма част от водещите турски клубове. Това ще бъде важно. Следващото предизвикателство е как за около един месец ще успеем да сглобим отбор, който да е конкурентен на отборите от Суперлигата. Там ще бъде важна треньорската работа, разбиранията на играчите и какви условия ще им поставим. Съвкупност е от много елементи. Тежко е предизвикателството. Ще ни се наложи да направим по-мащабна селекция, за да отговорим на предизвикателството Суперлига. На този етап нещата вървят бавно. Играчите, които търсим, трябва да са на високо ниво и всичко зависи от финансите и кои играчи ще искат да дойдат да играят в Гьозтепе.
Какъв отбор искате да видите и каква цел си поставяте?
– Не искам да поставям от сега цели. Искам да видя селекцията и тогава мога да съм по-конкретен. Ако трябва да се борим за оцеляване, аз ще поставя за цел средата на таблицата или евротурнирите. Аз винаги завишавам изискванията към моя отбор, защото обичам задачите и баницата, както се казва, да е нависоко, за да може футболистите да скачат. При всички положения ще поставя целта едно-две стъпала по-високо пред себе си и пред отбора.
И в българските медии, и в турските се споменават доста имена на играчи от българското първенство – Себастиан Вия, Джавад Ел Джемили. Имате ли интерес към футболисти от efbet Лига?
– На този етап нямаме интерес към играчи от българското първенство. Ако има играчи, които може да представляват интерес за Гьозтепе, те са с трансферни суми, които ние не можем да удовлетворим.