Георги Пашов – футболистът в основата на първата титла на арменския Арарат + ВИДЕО

Тази година Арарат-Армения спечели първата си титла в едва втория си сезон в професионалния футбол. В основата на триумфа на тима се оказа един българин - Георги Пашов. 

"Адски съм радостен, защото още в първата си година, когато излязох навън, още първата ми година с отбора на Арарат, успях да спечеля титлата, което наистина е сбъдната мечта. Радостта е огромна. И даже още сега ме побиват тръпки като се сетя и се замисля", заяви Пашов пред репортера на Bulgaria ON AIR - Десислава Францова.

В първата си година в Армения, за общо 25 срещи, десният бек записва 2 гола и 4 асистенции, а титлата се решава буквално в последния мач. Него българинът гледа у дома заради контузия, а Арарат побеждава с 1:0 Банантс и така завършва на точка от втория Пюник.

"До преди да се контузя бях футболистът с най-много минути изиграни в първенството. Да, отбелязах 2 важни гола срещу преки съперници. Мога спокойно да кажа, че съм ключова част от отбора и съм доста щастлив, че допринeсох с играта си за първата шампионска титла на Арарат". 

"Ако трябва да съм честен, когато получих предложение от там бях малко скептично настроен, защото не бях много запознат със страната, с футбола. След като отидох вече, започнах да се запознавам с нещата, с условията, които още от първия ден започнаха да ми харесва. Треньорската база там е много добра, със 7-8 затревени терена. Това ме впечатли и със всеки един ден се чувствах много по-добре там, понеже и хората са гостоприемни и не съм усетил нещо, което да ме разочарова, така че съм доволен от престоя си", казва още Пашов.

Пашов описва страната като различна, но въпреки това е категоричен, че хората са изключително гостоприемни.

"Ако трябва да съм честен, чисто до манталитета на хората, е доста по-различно, защото още доста се усеща комунизмът. Хората са доста гостоприемни. За храната мога да кажа, че е вкусна, защото всичко е прясно – месо, зеленчуци, плодове – всичко. Няма нещо, което да се вкарва от чужбина. Всичко си е на местна почва. Така че има много плюсове, но и доста минуси. Това, че мисленето им е още като в комунизма е странно, защото все пак тук са по-разчупени нещата и лично на мен ми изглежда странно, но съм свикнал вече с това и не ми прави впечатление".

Един от най-големите скандали в световния футбол напоследък беше финалът за Лига Европа, който се игра в Баку, Азербайджан. На него участие за Арсенал не взе арменецът Хенрих Мхитарян, а причината е напрежението между двете страни по оста относно областта Нагорни Карабах.

"На мен също ми беше странно в началото, когато разбрах, че има толкова голям конфликт между двете страни, понеже по сухопътен път няма вариант да се премине. Също така и въздушните им линии са затворени. Конфликтът им е за някаква земя, която не могат да разделят и от двете страни на тази земя има войски от Азербайджан и Армения, просто на политическа основа не могат да се разберат". "Отделно и хората са супер негативно настроени към страните съответно – от едната и от другата. За мен беше съвсем очаквано, дори от УЕФА му помогнаха на Мхитарян, изискваха от Азербайджан да го пуснат, но той с цел сигурност реши да не отиде, което наистина е по-добре. Така ми обясниха, че това е най-правилното решение за него, защото със сигурност е щяло да стане конфликт".

Преди дни стана ясен и съперникът на Арарат в Шампионската лига – шведския АИК.
"Нашата цел е да покажем на Европа, че има такъв отбор, който на никой няма да му е лесно, но пък се надяваме да направим по-голям пробив в Лига Европа, защото в Шампионска лига ще е доста по-трудно, така че ще опитаме там. Но амбициите са ни за Лига Европа".

"Преди да премине в Армения, Пашов играе за отбори като Локомотив Пловдив, Славия и Етър. А традиционно, една от най-големите му мечти е да получи повиквателна за националния отбор.

"Познаваме се с г-н Красимир Балъков, работили сме заедно. Естествено, ще излъжа ако кажа, че нямам амбиции за националния отбор. Все пак това ще оцени труда ми, както на всеки един футболист – когато се представя добре, това е мерната единица на труда му. Така че съм длъжен да продължа с добрите си изяви, да съм постоянен, пък оттам нататък, ако съм нужен на националния отбор, винаги могат да ме потърсят. Със сигурност ще се отзова".

Едно от най-любопитните неща около футболиста е и неговият произход.

"Визуално погледнато е така. Веднага се забелязва. Баща ми си е българин, майка ми – украинка, обаче от нейна страна, нейният баща е африканец. Просто така е станало, че се е предало през поколение и затова съм с тези черти на нейния баща".

А след перфектния сезон в първата си година извън България, Георги си пожелава минимум още една титла във витрината.

"Това, което очаквам и си пожелавам – ако успеем да направим пробив в Европа, да оставим едно добро впечатление и съответно, след като веднъж сме станали шампиони още в първия си сезон в Армения, надявам се минимум да повторим и догодина да триумфирам отново с шампионска титла".

Интервю на Десислава Францова, Bulgaria ON AIR