Бившата звезда на българския футбол
„Решихме да се преместим в Барселона. Знаете моят мениджър господин Танев е там. С него започнах да навлизам в тази дейност и се радвам, че децата свикнаха и сега трябва да се боря с новите предизвикателства в живота ми. За сега ще се опитам в тази насока. В тази мениджърска дейност трябва да има пчелички, както се казва. Да се надяваме млади играчи да се развиват, а ние сме насреща да помогнем", каза Петров.
"Няма да забравя деня, в който отидох в школата във Враца. Като всяко дете имах тренировка в 18 часа на стадиона, аз бях в 13 часа на стадиона. Лъжех, че съм си у дома и учех. Стоях по пет часа на стадиона да чакам тренировката. Вечер съм заспивал на масата. От детето в себе си запазих лудостта. Сприхав съм“, каза още бившият национал.
„Не е имало страх, а притеснение. Дойдох сам в столицата, след това отидох в чужбина – Швейцария. Извиках майка ми, като мислех че ще остане за една година, а се оказа само месец. Спортът ме направи това, което съм. Той учи на дисциплина и на много други неща“.
За дебюта си с националния тим, Петров обясни: „Аз трябваше тогава да играя за младежите. Не се знаеше дали Ицо Йовов ще може да играе и затова пътувах по спешност. После ме върнаха пак за младежите. Казаха, че не могат да ме картотекират като съм отишъл 1 час преди мача. След това пак ме върнаха. Влязох второто полувреме и излязох, червен картон и така“.
„Трябва да се питат играчите сега на терена защо не са като мен, Стилиян и Бербатов. Има сега много развлечения и младите се подлъгват. Човек трябва да е много съсредоточен, когато иска нещо. Стилиян го видях на „Армията“ за първи път, а Бербатов пътувахме в един рейс за Гърция. Той тогава пита къде може да седне. Със Стилиян сме се срещали по училищни турнири“.
Мартин Петров бе върнат назад във времето към един тежък момент – отриването на болестта на Стилиян Петров: „На другия ден играехме с Уулвърхемптън. Аз му се обаждах цяла седмица, но той не вдигаше. В петък той ми позвъни и той ми каза, че има да ми казва нещо. Усетих, че има нещо. Бях в шок. Казах му, че искам да затворим и ще му се обадя по-късно. Той ми каза, че е болен от левкемия. На другия ден пътувах да го видя, а той го прие толкова спокойно. Сякаш е болен от вирус. Шапка му свалям за позитивното отношение в този момент“.
„Не знам дали ще се върна да живея в България. Всеки, който говори за държавата ни не се изказва ласкаво, аз не искам да съм така. Искам да вярвам, че страната ни се развива. Сандали има и в другите държави, просто при нас зачестиха. На първо четене трябва да им план и да си подредиш нещата. Всеки казва, че няма пари, но де факто няма и план“, добави Петров.
<iframe width="560" height="315" src="http://vbox7.com/emb/external.php?vid=6c396ef72a" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>