Чочев: Искам да дам още много на Палермо

Полузащитникът на италианския Палермо Ивайло Чочев бе за кратко в България, където със своето семейство отпразнува Коледа. За скромният 22-годишен футболист почивката бе малка, тъй като на 6 януари неговият отбор посреща Фиорентина. Като човек на честта и мъжката дума, Чочев удържа на обещанието си и отдели от времето си, за да отговори на нашите въпроси.

- Иво, каква година изпращаш, доволен ли си в личен план? - Като цяло не мога да не съм доволен и мога да кажа, че 2015 година бе добра за мен. Взех участие в голяма част от мачовете, които изиграх с клубния си отбор „Палермо”, като наред с това получавах и повиквателни за националния отбор, което за мен е добър атестат. Най-важното е, че нямах сериозни контузии, които да ме извадят за по-дълги периоди от игра, тъй като това щеше да наруши и игровия ми ритъм. 2015-та беше добра, но си пожелавам 2016 година да бъде още по-добра не само във футболно отношение.

- В началото на сезона стартирахте много добре, като в първите кръгове бяхте сред лидерите в Серия „А”, а в края на каледарната година „Палермо” е малко над зоната на изпадащите (б.а. – тимът е на 16-то място с 18 точки). Имаш ли обяснение защо се получи така? - Да, наистина започнахме много добре, с две победи и равен в първите три двубоя от началото на сезона, но за съжаление не успяхме да продължим тази тенденция. Има и такива моменти, никой не е застрахован, а и нека не забравяме, че италианското Калчо е едно от най-трудните и равностойни първенства. Ще ви дам пример с отбора на „Ювентус”, който започна зле, а сега отново е в подножието на върха в Серия „А”. Не мога да кажа, че е имало срив в „Палермо”, но програмата ни бе тежка. Няколко загуби от силни отбори като „Милан”, „Торино”, „Рома” и „Наполи” и класирането за нас придоби друг вид. Хубавото е, че с 2-3 поредни победи нещата пак се променят, изкачват те нагоре, самочувствието отново е приповдигнато. Дано в началото на годината да стартираме по възможно най-добрия начин.

- Започвате новата година, на 6 януари, с домакинство на един от лидерите в класирането „Фиорентина”. Как оценяваш шансовете ви срещу „Ла Виола”? - На всички е ясно, че ще е трудно, тъй като „Фиорентина” има много добър отбор, играе прекрасен футбол. Тимът разполага с футболисти като Джузепе Роси, Мануеле Паскуал, както и с много национали на други държави - чилиецът Матиас Фернандес, хърватинът Никола Калинич, румънският страж Чиприан Тътърушану, полският халф Якуб Блашиковски и аржентинците Гонзало Родригес и Факундо Ронкалия, така че мисля, че коментарът за класата на „виолетовите” е излишен.

- А очакваш ли да си титуляр, след като в последните 6 мача на „Палермо” неизменно бе в стартовите 11? - Е, аз се надявам, разбира се, но последната дума ще има треньорът Давиде Балдарини. Не мога да не съм доволен от факта, че в последните мачове съм неизменен титуляр (б.а. – в 5 от последните 6 срещи Чочев бе 90 минути на терена), това ме радва, а и показва, че поддържам постоянна форма, както и постоянни изяви на терена. Все още нямам отбелязан гол през това първенство, но се надявам да успея да се разпиша няколко пъти през новата година и да продължа да помагам на „Палермо” да печели точки и мачове.

- След като в нашия разговор споменахме вече имената на „Ювентус” и „Фиорентина”, не мога да не те попитам кой е основният фаворит в битката за титлата? - "Интер” е лидер, но преднината на „нерадзурите” пред преследвачите им не е голяма. Смятам, че отборът на Роберто Манчини няма да издържи на темпото и няма да е шампион. За мен основен фаворит си остава „Ювентус”, независимо, че стартира сезона трудно и футболистите на „бианконерите” бяха обект на сериозна критика на Апенините. Нека не се подценява и фактът, че за кризата, в която изпадна „Старата госпожа” се дължи на натрупана умора във футболистите, както и на липсата на късмет и на многото контузени в определени периоди. Сега това се промени и „Юве” играе най-добрия футбол. В битката за титлата са замесени обичайните заподозрени, както се казва. Освен тима на Алегри и този на „Фиорентина”, със сериозни шансове за Скудетото са „Наполи” и „Рома”. „Милан” след няколко добри игри възвърна позициите си, но според мен основната цел на „росонерите” ще бъде класиране на местата, даващи право на участие в Шампионската лига. Ще е сериозна битка, тъй като първите пет отбора са събрани в рамките на 4 точки.

- След като „Палермо” отпадна за купата на Италия, оставане в Серия „А” ли ще бъде целта пред вас? - Да, това ще е основната ни цел, предвид класирането. Това бе целта пред „Палермо” и миналия сезон и успяхме. Всички в отбора искаме да продължим да играем на високо ниво, да сме в семейството на най-добрите в Италия. С отбора, който разполагаме, мисля, че не би трябвало да има проблеми да осъществим тази наша цел. На този етап отборът трябва да се утвърди в Калчото, да изиграем няколко сезона поред в елита, а тогава и целите със сигурност ще са по-високи. Неприятно е, че отпаднахме за купата на Италия от третодивизионния „Алесандрия” (б.а. – „Палермо” загуби у дома с 2:3), а аз не успях да взема участие в този мач, тъй като бях контузен. След като изхвърли нас от надпреварата, „Алесандрия” отстрани и друг отбор от Серия „А” „Дженоа”, и заслужено ще играе на четвъртфинал срещу „Специя”. Трябва да се признават успехите на противника, който и да е той.

- Кой е най-големият съперник на „Палермо” и да ни разкажеш за фенове на отбора? - Мога да кажа, че нашите фенове са едни от най-добрите и от най-верните в Италия. Естествено, темпераментни са, както повечето на Апенините. Винаги ни подкрепят, пълнят стадиона, а това е важно за всеки един футболист, това е мерилото. Най-големият ни местен съперник е „Катания”, но в момента тимът е в аматьорския футбол и няма дербита с тях. След това, като че ли, най-голям е зарядът срещу „Наполи”, който е най-близкият до Сицилия, а разстоянието е около 900 км. Неаполитанците са доста темпераментни, както и сицилианците, с гореща кръв са. Но стадион „Ренцо Барбера” е пълен винаги срещу „Ювентус”.

- Говорейки за региони и темперамент, успя ли да се адаптираш вече в Италия, как си с езика? - О, вече нямам проблеми. Мога да кажа, че се интегрирах, нямам никакви проблеми с комуникацията, а италианският ми е на добро ниво. До миналата година ходех на уроци, но сега вече не, тъй като ръководството прецени, че се справям достатъчно добре и нямам нужда. Аз постоянно се старая да го усъвършенствам.

- „Палермо” е интернационална команда. Каква е комуникацията, как разпускате? - Да, наистина имаме футболисти от много националности, В състава има по двама сърби, мароканци, швейцарци и шведи, както и по един уругваец, костариканец, словенец, хърватин, бразилец и македонец. Това не е проблем, тъй като сме добър колектив, което е най-важното. Горе-долу 95 процента от момчетата знаят италиански, така че не е проблем да си говорим помежду си, както на терена, така и извън него. Аз съм приятел с всички, но най-близък ми е сърбинът Синиша Анджелкович. Колкото до разпускането, в свободното време всеки гледа да е със семейството си, да е с най-близките си хора. Реално имаме само по един почивен ден, а другото време е запълнено от тренировки и мачове. Преди мач винаги сме на лагер, а през седмицата обикновено имаме по две тренировки на ден, както и задължително занимания във фитнес и един ден задължително тактическа тренировка. Професионализмът в Италия е на много високо ниво. Тук най-често излизаме на кафе със съотборници, но за малко. Доста по-различно е, отколкото в България.

- Какви са впечатленията ти от най-опитните в състава Енцо Мареска (35г.) и Алберто Джилардино (33г.)? - За тях мога да говоря само добри неща и със суперлативи. Страхотни професионалисти, а и много добри като хора. Старая се да се уча от тях всеки ден. За двамата визитките им говорят много - Джилардино е все още италиански национал, световен шампион с "адзурите", европейски шампион и за младежи. Алберто е печелил Шампионската лига, суперкупата на Европа, както и световното клубно първенство. Винаги ми е интересно, когато разказва истории. Енцо Мареска също има сериозни постижения зад гърба си - шампион на Италия, двукратен носител на трофея от Лига Европа, има и спечелени суперкупа на Европа и купа на Испания. Дано някой ден имам възможност да спечеля поне част от техните трофеи.

- Би ли сменил Калчото с някое друго първенство? - На този етап по-скоро не, тъй като смятам, че мога да дам още много на „Палермо”. Свикнах с Италия, с обстановката в клуба, хората ме приемат като един от тях. В Серия „А” играят едни от най-добрите футболисти в света, стадионите са пълни, какво повече да искам? Преди исках да играя в едно от топ първенствата на Европа и тази моя мечта се осъществи. Засега оставам в Италия, а времето ще покаже как ще продължи професионалният ми път.

- Следиш ли как се представят другите българи в Италия, поддържате ли връзка? - Разбира се, трябва да се поддържаме. Редовно се чувам по телефона с Александър Тонев от „Фрозиноне” и с Андрей Гълъбинов, който е във втородивизионния „Новара”. Двамата се представят добре в своите отбори. Преди няколко седмици с Тонев се изправихме един срещу друг (б.а. - „Палермо” победи у дома с 4:1, а Чочев асистира за два от головете). Сашо влезе като резерва през второто полувреме, но той винаги е сред най-добрите, когато е на терена за „Фрозиноне”. Представянето на Гълъбинов също е на добро ниво, вече отбеляза 6-7 гола през сезона, а неговият „Новара” е един от претендентите за завръщане в Серия „А”, само на 4 точки от втория „Кротоне” и на пет от лидера „Каляри” (б.а. – „Новара” стартира сезона с наказание от минус 2 точки). Андрей натрупа сериозен стаж в Италия и аз му пожелавам от догодина да се срещаме по терените на елита на Апенините. С Антонио Вутов, който е в под наем в „Козенца”, се засичаме от време на време в самолета на път за България. Говорим си, дискутираме неща около футбола. Той е млад, само на 19 години е и сега е важно да натрупа опит в насоящия си тим. Убеден съм, че до 2-3 години ще успее да се наложи като един от водещите футболисти в „Удинезе”.

- И един последен въпрос, след като ти в личен план изпращаш една добра година, то какво ще кажеш за националния отбор на България? - Наистина болна тема, но годината не беше никак добра за представителния тим на България. Не успяхме да се класираме за пореден път на голям форум, което не е добре, както за нас, футболистите, така и за страната. Важното е сега да изградим колектив и боеспособен състав, който да успее да направи така, че да се гордеят българите с него. Искам стадионът да е пълен, когато играе България, искам да се класираме на Световното първенство в Русия през 2018 година, независимо че групата ни е изключително тежка. Пожелам си го това, защото всички момчета искат да играят на голям форум. Искам у нас по-малко да се говори за два или три коня, които теглят каляската, наречена национален отбор, а да бъдем един мощен впряг от 18 жребци.

Иво Тонков, "7 дни спорт"