Изминаха девет години, откакто Димитър Бербатов напусна “Байер” (Леверкузен), но в Германия още тачат българския нападател. Немското списание “11 Фройнде” публикува портрети на последните “истински типове във футбола” - такива като Джордж Бест, Златан Ибрахимович и Джоуи Бартън. 

Според авторите Бербатов има гарантирано място сред тях и очеркът за него е озаглавен “Творецът”. Явно не са избледнели спомените от изявите на “деветката” с екипа на “Байер”, където той прекара пет години (2001-2006) и в 154 мача вкара 68 гола. В последния си сезон в Бундеслигата българинът заби 21 попадения и даде 9 асистенции, като стана реализатор №2 след Мирослав Клозе (“Байерн” - 25 гола, 14 асистенции).

Вратарят Ханс-Йорг Бут от “Байер” (Леверкузен) беше казал, че на тренировка може да гледа с часове своя съотборник Димитър Бербатов. И кой може да оспори тези думи? Никой не се отнасяше с топката толкова внимателно като него, никой не я укротяваше толкова елегантно от въздуха след 60-метрови подавания. Когато гледахме българина в най-добрите му дни, имахме чувството, че може безкрайно да жонглира с какъвто предмет му подадеш - ваза от китайски порцелан, новородено слонче, а вероятно и с дъждовните капки. Дори паве да му подхвърлиш, щеше да го поеме на гърди и със задна ножица да го изпрати там, където трябва.

Бербатов вкарваше голове, които изглеждаха, сякаш сам ги е измислил специално за играта плейстейшън - със задна ножица, с петичка, с външен фалц. В златното си време той беше като “Байерн” днес. Показваше една игра, която всички наричат футбол, но неговата беше коренно различна от тази на останалите

Мързелив, но гениален футболист

Съществуваше обаче един казус, а именно - Бербатов беше мързелив. От тези типове, за които се смята, че биха записали думите от “Големият Лебовски” на телефонния си секретар: “Пича го няма. Оставете съобщение след сигнала. Мир, човече!” Но в същото време и от гениите, които дълбоко се отвращават, когато виждат как съотборниците се ядосват, когато им се наложи да изтичат пет метра направо. Има много клипове, на които Бербатов почти заспива или изнервен с крайчеца на окото си следи това проклето нещо, което колегите му наричат футбол. Но има и много клипове, на които той посреща и подава топката с такава лекота, че изглежда направо гротескно, а съперниците му от страхопочитание биха предпочели да излязат от стадиона. Наричат го “Докоснат от Бога” или “Мързеливото копеле”.

“На 23 години Бербатов беше разбрал, че с таланта си може да направи кариера далеч отвъд Леверкузен”, каза през април 2004 г. Иля Кенцих. Бившият мениджър на “Байер” беше прав. Бербатов винаги е бил сигурен, че футболният свят е в краката му. А той не се намира между фабриката на Байер и парка в Леверкузен.

Сър Алекс беше от най-големите му фенове

И така той замина за Англия - в “Тотнъм”, а по-късно премина в “Манчестър Юнайтед”. Но дори и там на моменти се влачеше по терена така, сякаш размишлява за края на “Чужденецът” от Албер Камю. Достатъчно му беше да разклати глезен, за да центрира или да забоде топката в мрежата. Има едно видео, на което настига топката до аутлинията, слага крак върху нея, завърта се, копва я, центрира и става гол. Най-голямото чудо в случая е, че защитникът не се блъска директно в рекламното пано.

Въпреки че невинаги го включваше в титулярния състав на “Манчестър Юнайтед”, треньорът сър Алекс Фъргьсън беше един от най-големите му почитатели. Веднъж той каза: “След Ерик Кантона не сме имали футболист, който така да владее завършващия пас като Бербатов.” А самият футболист смяташе, че който има качества, не трябва много да се напряга. След един от головете си за “Фулъм” той си съблече фланелката, отдолу видяхме надпис: “Запазете спокойствие и ми подайте топката.”

Носи дрехи като Роберт де Ниро и прическа като Ал Пачино

От човек като него не може да се очаква да играе плейстейшън в свободното си време. Той размишлява, пуши пури, пие портвайн, снима се пред величествени къщи, облича се като Роберт де Ниро и носи прическа като Ал Пачино. И, разбира се, сам прави изкуство. През 2010 г. показа няколко карикатури на своите съотборници в “Манчестър Юнайтед”. И тъй като се приеха добре, продължи. През 2013 г. пусна във фейсбук шарж на Снуб Дог и написа: “Ако ви харесва, ще нарисувам още.”

Феновете бяха въодушевени и последваха много нови карикатури на Вито Корлеоне, рапъра Тупак, актьорите Луи дьо Финес и Брус Уилис. Слабостта към филмовите герои идва от страстта на Бербатов към киното. Сам беше признал: “Имам толкова много оригинални касети, че мога да отворя видеотека.”

А футболната преса беше изумена. Какъв човек! Какъв тип! Изведнъж шаржовете му се разпространиха навсякъде - в артблогове, в британските таблоиди, в спортните списания. Случи се и така, че един път дори той беше нарисуван от италианска порно звезда с псевдонима Симба. Тя твърдеше, че е създала изображението на Бербатов с гърдите си и тръгна към Манчестър да му предаде картината.

Художник на терена и извън него

В онези дни, когато Бербатов направи име на художник и извън футбола, между другото му се налагаше често да обяснява защо има толкова много снимки, на които пуши. Ето неговите думи: “Всъщност аз само слагам цигара в устата си, защото изглежда готино.”

Материал на вестник "Труд"