Бившият капитан на българския национален отбор по футбол Стилиян Петров даде интервю за Би Би Си, в което споделя, че отново се чувства жив, оставяйки зад себе си тежките месеци на борба с левкемията.
Стенли беше интервюиран от бившия си съотборник в шотландския Селтик Джон Хартсън, който също се пребори с най-коварната болест. Уелсецът бе диагностициран с рак на тестисите през 2009 година и трябваше да бъде опериран заради разсейки в мозъка и белите дробове.
„В началото не знаех дали изпитвам шок, страх или объркване. Гледаш се и се питаш „Защо, къде сбърках, как се случи всичко това”. Беше наистина много страшно”, започна Петров.
„Изминаха три години оттогава и някой ми беше казал през какво ще мина и че периодът ще бъде много дълъг. Аз си помислих: „никакъв шанс”. Подкрепата към мен беше невероятна, защото хората искаха да бъдат част от моята борба.”
„Докато си лежах на леглото в болницата, виждайки подкрепата на феновете, които ставаха и ръкопляскаха в 19-тата минута на мачовете... Нямах право да се предавам. Аз трябваше да им покажа, че се боря. Не можех да предам всички тези хора.”
„Те го правеха във всеки мач в продължение на година и половина, докато аз ги помолих да спрат. Когато видиш нещо подобно, не можеш да го игнорираш. Трудно е да опиша какво чувствах тогава. Трябва да си част от това, за да го усетиш. Затова винаги ще обичам този клуб (б.р. Астън Вила)”
„Тогава си казах, че все още искам да бъда баща и съпруг. И исках да видя децата си женени и да имат свои деца. Това е мечтата ми е искам да се боря за нея.”
„Когато се включих в неделната лига бях качил килограми, идвах след дълго лечение, не се чувствах във форма, бях над 100 килограма. Почти не можех да се движа.”
„Но постепенно подобрих формата си, станах по-конкурентоспособен и на другите им ставаше все по-трудно да ме опазват и да играят срещу мен. Те започваха да се дразнят от това и на мен ми харесваше. Магията все още е в краката ми. Когато топката дойде при мен, усещам, че магията още е тук. Много съм доволен от това, което постигнах в кариерата си.”
„Бъдещето? Нямам представа, сега съм по-концентриран върху фондацията си. С жена ми работим здраво за фондацията и искаме да бъдем част от намирането на лекарство срещу рака.”
„Аз самият съм минал през това, ти също и знаеш колко е важно. В близката година ще отделя време предимно на семейството си, а после – ако ми хрумне да правя нещо различно, ще го направя”, завърши своя коментар Стилиян Петров.
<blockquote class="twitter-tweet" lang="en"><p>Stiliyan Petrov tells Football Focus he feels 'alive again'. Watch his interview: <a href="http://t.co/tEXOIqGb6F">http://t.co/tEXOIqGb6F</a> <a href="http://t.co/pNTksCiYdk">pic.twitter.com/pNTksCiYdk</a></p>— BBC Sport (@BBCSport) <a href="https://twitter.com/BBCSport/status/548835501525184512">December 27, 2014</a></blockquote> <script async src="//platform.twitter.com/widgets.js" charset="utf-8"></script>