Жозе Моуриньо винаги е разделял мненията. Дори още преди началото на кариерата си като треньор, когато за кратко работи като треньор по физическо възпитание. Почти 20 години след триумфа на Порто в Шампионската лига Специалния продължава да поражда противоречиви мнения с работата, тактиките и поведението си.
Но суровите стандарти, които налага, изискват уважение и явно са част от арсенала му още преди да стане треньор от световно ниво. 50-годишният Арменио Анхос може да го потвърди. Анхос учи в училище в покрайнините на Лисабон точно когато Моуриньо работи година като учител по физическо. Това се случва, когато Жозе е на 20-и-няколко и търси реализация след края на активната си футболна кариера и началото на тази му като треньор. 60-годишният Моу дори не е бил наставник на отбора от малчугани и въпреки това е впечатлил много от децата с отношението си към футбола.
„Една година Жозе Моуриньо ми беше треньор по физическо, точно преди да отиде в Спортинг – Беше на 23 или 24, а аз – на 14 или 15 – разказва Анхос пред „Сън“. – Тогава не очаквах Моуриньо да се превърне в това, което е сега. Но си беше същият. Точно това много уважавам у него – Моуриньо не се промени. Винаги е готов да се скара с теб. Каквото му е на ума, това му е на устата. Обичам го. Винаги съм го обичал, още повече в училище. И не бях само аз. Много хора го харесваха, но и много не го долюбваха. Точно както сега.
Дори тогава много от съучениците му го смятаха за твърде груб. Но беше справедлив. В Португалия, ако не минеш някой предмет, трябва да го повтаряш, така че с нас тренираха и няколко по-възрастни момичета. Моуриньо изглеждаше доста добре и караше много готиното „Рено 18“. Той не беше треньор на отбора, но точно той ме сложи на вратата. Застанах и се справях доста добре. След това станах вратар на отбора на училището. Той ме научи на всичко – футбол, баскетбол, волейбол.
Всички гледат на физическото като на предмет, в който не трябва да си даваш много зор. Просто подтичкваш, риташ някаква топка и това е. Но с него не беше така. Обичаше да казва: „Както учителите ви по английски, португалски и математика, и аз съм завършил университет. Трябва да ме уважавате по същия начин. Не съм тук да си губя времето и вие трябва да се учите от мен.“
Всички бяха в шок. По принцип, в междучасията учителите ходят до учителската стая, но той обичаше да стои при нас, да гледа какво правим, да си говорим. Беше много мотивиращо.“
Както у Анхос тогава, след това Моуриньо вдъхнови милиони фенове и остави прекрасни усещания и спомени у много от играчите си. Разбира се, не у всички, но именно в това му е чарът. Бившият ученик винаги е следял работата на учителя си – от това да бъде преводач на сър Боби Робсън, първо, в Спортинг през 1992-ра, а след това в Порто и Барселона, където прагматичният му подход към футбола пасна много на философията на Робсън за атакуващия стил на игра. Моуриньо остана за по-дълго на „Камп Ноу“ и работи и по времето на Луис ван Гаал, който му даде възможност да разгърне треньорския си талант.
През септември 2000 г. португалецът за първи път бе назначен на поста старши-треньор. Отборът, който рискува с него тогава, бе Бенфика. Само три месеца по-късно обаче бе уволнен. Така Моуриньо се озова в Леирия, преди да поеме Порто през януари 2002-ра.
С назначението си Жозе обеща да направи отбора шампион и още в първия си пълен сезон изпълни обещанието си, печелейки още Купата на Португалия и Купата на УЕФА. Година по-късно отново направи „драконите“ шампиони и качи на европейския връх, покорявайки Шампионската лига през сезон 2003/04.
След това дойдоха звездните му периоди в Челси, Интер, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Тотнъм и сега в Рома. Междувременно Моуриньо си спечели прозвището Специалния и завоюва общо 20 големи трофея, включително незабравимия требъл с „нерадзурите“.
Само веднъж след завършване на училище Анхос успява да се срещне с някогашния си учител. Пътува специално от Англия до Лисабон, за да се нареди на опашка и да чака за автограф върху книгата на Моуриньо. Но никога не е спирал да го подкрепя, дори по време на семейни ваканции.
„Това показва колко много го обичам – продължава Анхос, който мечтае някой ден да гледа идола си на живо на „Олимпико“. – Първият му мач начело на Реал мадрид през сезон 2012/13 беше домакинство на Валенсия. Със семейството ми бяхме на почивка в Алгарве. В събота сутрин казах на жена си, че утре отиваме да гледаме Реал Мадрид.
„Какво?!“, възмути се тя и продължи: „40 градуса е, а ти искаш да караме до Мадрид само за да гледаш Моуриньо?“ Отговорих ѝ, че където е той, там съм и аз. Купих седем билета и се качихме на един ван. Карахме осем часа. Пристигнахме десет минути преди началото на мача. Влязохме, гледахме и мачът завърши наравно. След това карахме още осем часа наобратно.
След това Реал Мадрид загуби от Борусия Дортмунд на полуфиналите в Шампионската лига през 2013-а. Моуриньо беше на колене. Много му съчувствах и исках да го подкрепя за следващия му мач. Затова в неделя летях до Мадрид и платих 300 паунда, за да вляза на „Сантяго Бернабеу“ и да гледам как Реал Мадрид бие Севиля. След което се качих пак на самолета и се прибрах. Реал не ме интересува, бях там само за да гледам Моуриньо. За този човек бих направил повече, отколкото за децата си.“
Анхос има сериозна причина да обича толкова много Моуриньо. Именно Жозе е човекът, който го убеждава да спре с баскетбола и го запалва сериозно по футбола. Той го вдъхновява да стане първо футболист, след което и треньор. След като се мести в Англия преди 17 години, сега Арменио е треньор на втория отбор на непретенциозния ФК Баркинг. Успява дори да убеди Фабио Паим да говори пред футболистите му за важността на трудолюбието и работната етика за един играч.
Навремето Паим бе смятан за талантлив колкото Кристиано Роналдо, ако не и повече. На 13 португалецът печелеше по 6500 паунда на седмица, но както става с много млади момчета, парите и разюзданият живот го поквариха и дори го отведоха в затвора. Анхос, към когото футболистите се обръщат просто с Дос, използва част от тактиките на Моуриньо с младежите, дори копира иконичната му радост, плъзгайки се на терена по колена.
„Моуриньо е най-великият треньор в историята. Той е просто невероятен – споделя още Анхос. – Много го обичам. Страстта, с която говореше, ме накара да обикна футбола. Показвам на момчетата много видеа, основно на Моуриньо. Опитвам се и да „дърпам“ речи като него. Веднъж дори празнувах, плъзгайки се на колена. Миналия сезон играхме в Кент и падахме с 0:1, но в последната секунда едно от момчетата заби невероятен гол с удар извън наказателното поле – това е любимият ми момент.“
Материал на webcafe.bg