Наскоро имах удоволствието и честта да взема интервю от Миралем Пянич, който според мен е сред петимата най-добри халфове в света. Миналото първенство беше приключило току-що, а той вече гледаше в бъдещето с почти заразителна увереност: "Тази Рома ще бъде костелив орех за всички и догодина – заяви той. – Сигурен съм, че ще се представим още по-добре".
А ако си спомним какво точно постигнаха Вълците през миналия сезон, това означава просто да спечелят скудетото.
"Юве е силен отбор, който заслужено стана шампион", продължи Пянич. "Те обаче ни превъзхождаха само по отношение на опита. Фактът, че играят заедно и работят с един и същи треньор вече три години наклони везните в тяхна полза. Нашият проект е в началото си, но има голямо бъдеще."
Премерени, но и доста решителни думи.
Като цяло в лагера на Рома може да бъде доловена дълбока увереност в успешното представяне на отбора. Може би причината е, че в предишното първенство добрите резултати на Вълците бяха плод на отлична игра, или пък в това, че сега ролите са разменени: този път джалоросите имат една година опит зад гърба си, докато в Ювентус започва нова ера.
Привличането на Итурбе в столицата също вдъхва оптимизъм на жълто-червените, защото клубът успя да отмъкне младия талант под носа на големия съперник и при това го направи по достатъчно арогантен начин. "Итурбе ще отиде там, където кажа аз", заяви спортният директор на Рома Валтер Сабатини в момента, когато битката за аржентинеца бе достигнала своя апогей.
Така и стана и това може би е индикация, че балансът на силите се променя. Що се касае до действията на пазара, може би вече можем да констатираме, че това е безспорен факт, защото преди Итурбе Вълците спечелиха битката и за Наинголан.
Всички хвалят (и напълно справедливо) Марота и Паратичи за привличането на Пирло, Погба и Видал, но средната линия на джалоросите не отстъпва по нищо на тази на Юве. Трансферите на Стротман, Пянич и същия този Наинголан също бяха забележителни. Без да забравяме, че те бяха купени с парите от продажбите на Ламела и Маркиньос – взети срещу скромни суми, а после продадени на цената на теглото си в злато. А какво да кажем за Бенатия и Жервиньо?
Треньорът Руди Гарсия пък е черешката върху тортата. Създаването на силен отбор изискваше само присъствието на достоен пълководец и Сабатини успя да открие такъв. С две думи – в Рома са прави да вярват, че са способни да се преборят за скудетото, защото условията за това са налице.
Единственият риск е, увереността да се превърне в самонадеяност или при първите трудности завишените очаквания да сринат психически отбора. Това, а не толкова Ювентус, ще бъде най-големият противник, когото ще трябва да пребори Гарсия. Казано по друг начин, най-големият съперник на Рома е самата Рома.
Серджо Станко, Goal.com