Във втория ден на февруари настроението на „Емирейтс“ беше еуфорично. Арсенал постигна доминираща победа с 5:1 над действащия шампион във Висшата лига Манчестър Сити. Това се чувстваше като емблематичен момент. От една страна, за топчиите, които доказаха, че имат качеството и психиката да се борят за титлата. Те се превърнаха в първия отбор, който някога печели с 4 или повече гола разлика срещу Пеп Гуардиола. Разбира се, артилеристите заслужават огромно уважение, но е хубаво да се погледне и от другата страна.
Истината е, че в онзи ден Арсенал не играеше с образа на Ман Сити, имплантиран в главата на всички на „Емирейтс“ в тези 6 дълги години на поражения. Това ли е краят за проекта на Пеп Гуардиола като цяло? Трудно е да го признаем, защото гражданите бяха толкова доминиращи през последните кампании, а каталунецът очевидно беше най-значимата фигура в оформянето на тактическата посока на играта през предишните 15 години. Разпадна ли се наистина тази велика небесносиня империя?
Шампионите рядко губят толкова тежко. Да, Ливърпул го направи през 2020-а, когато беше пометен с 2:7 от Астън Вила. Това обаче се случи на фона на странността на блокирането заради Covid, а освен това червените в крайна сметка успяха да завършат трети. Като цяло примерите за Сити не са добри. Най-близката аналогия е може би Интер, който се срина в последните седмици на 1966/67. Те бяха толкова доминиращи под ръководството на Еленио Ерера, който беше променил тактическия пейзаж, колкото Гуардиола. Въпреки това нерадзурите спечелиха само 2 от последните си 11 мача за сезона, допуснаха загуби във финала за КЕШ, 1/2-финала в Купата на Италия, предадоха титлата в Серия А и никога повече не бяха същите.
Както при Сити, чувството беше, че контузиите и умората предизвикват криза в отбор, който може би е остарял и след като аурата им изчезна, се оказа, че няма път назад. Гражданите се стабилизираха до известна степен – бяха паднали само в 1 от 9-те си двубоя преди капитулацията на „Емирейтс“. Имаше усещане за завръщане на нормалността, докато вълната от нови попълнения плюс новия договор на Ерлинг Холанд предполагаха, че клубът се подготвя за възстановяване. Хаосът от ноември и декември сякаш си беше отишъл. Може би това щяха да се разглеждат като два много странни месеца?
Крушението срещу Арсенал доказа, че не е така. Сити остава потресаващо отворен в дефанзивен план. Те правят грешки и не пресират с предишната прецизност. Съперниците вече не се страхуват от тях, а по-скоро виждат възможност да запишат забележителен резултат. В събота от 14:15 часа предстои гостуване на третодивизионния Лейтън Ориент (пряко по Диема Спорт 2), но след това програмата става зловеща – изправят се срещу Реал Мадрид, Нюкасъл, Ливърпул и Тотнъм, който вече ги победи два пъти този сезон. Това може да е още един месец на мизерия за Сити.
И какво тогава? Ще може ли да се стигне до възстановяване, или нещо е твърде много счупено? Гуардиола е на върха на играта от 17 години. Има ли все още енергията да продължи да се бори, да се развива и да започне отначало? Историята показва, че малцина могат да го направят. Че веднъж изгубените аури рядко се възстановяват. Пеп е почти уникален, но възстановяването на доминацията на Сити може да е дори отвъд неговите способности.
Оливър Холт, Daily Mail, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС