Цял Узбекистан празнува трансфера на Абдукодир Хусанов в Манчестър Сити. За 20-годишния защитник гражданите платиха 40 милиона евро, без да броим бонусите. Това е апогеят на развитието на футбола в републиката през последните години. Само преди година и половина защитникът играеше в скромен беларуски отбор, а вече е при Пеп Гуардиола!
Абдукодир блесна в началото на сезона и веднага стана лидер в защитата на Ланс. Интересът към него започна да нараства като снежна топка. Това често се случва, когато един клуб направи първата крачка и след подходяща публикация в медиите останалите изведнъж го последват. Ако в средата на декември неособено надеждни френски медии писаха за неясен интерес на Челси и Нюкасъл, то в началото на януари Sky Sports включи Манчестър Сити в списъка, а AS спомена и Реал Мадрид. Някъде наблизо бяха Милан, Леверкузен, Тотнъм, РБ Лайпциг и други – общо около 15 клуба. Ето защо сделката не излезе никак евтино на Сити.
Трансферът на млад талант от постсъветското пространство в грандиозен отбор почти сигурно означава, че ще бъде невъзможно да се избегне големият шум. Абдукодир е подвижен, не много висок защитник и е сред лидерите по пресечени пасове в елитните първенства. Хусанов неслучайно се превърна в любимец на треньора Уилям Стил в Ланс, който държи да унищожава съперниците чрез динамика, преса и агресия. Не се колебае да направи рискован шпагат и не изоставя съперника си. Понякога прекалява, но всичко е в нормални граници.
Ако се сравнят статистическите показатели в защита на Хусанов с тези на останалите бранители на Сити, разликата е очевидна. Откритието на френската Лига 1 превъзхожда Стоунс, Аканджи и Диаш по всички показатели Средно по 1,38 борби срещу 1,37 за Стоунс (другите са по-зле). Средно пресечени 2,4 паса срещу 0,99 на Диаш. При въздушните дуели е 2,58 срещу 1,64 за Стоунс.
Но Хусанов има две потенциални слабости. Първо при пасовете – в Ланс дори и да имаше добри вертикални възможности за започване на атака, действаше като на автопилот. Понякога просто изритва топката напред, което отговаря на стила на червено-жълтите, но защитник на Гуардиола би дал дълъг пас в стила на Кубарси. Абдукодир е свикнал с факта, че няма време за творчество в създаването – просто не е играл в такива отбори. И преди всичко израства като разрушител.
Критиците цитират и втория недостатък на Хусанов – скромната му височина (186 см) за централен защитник. Въпреки че показателят на спечелени въздушни двубои е по-добър от останалите защитници на Сити, процентът му на успеваемост – 64,8%, е посредствен дори за френския елит.
Тогава защо Сити плати толкова пари, при това по време на криза? Аргументите са няколко. Първо, Кайл Уокър поиска да напусне и пое в посока Милан. Англичанинът така и не успя да влезе в ролята на част от защитната тройка. За разлика от Хусанов, който има опит от националния отбор и Ланс и може да замести Кайл.
Второ, Абукодир притежава основно качество за Сити хладнокръвие под напрежение. Не бърза, не чисти топката панически и я гардира с тялото си. Пасовете не са проблем – Нейтън Аке каза, че когато дошъл в Сити, подобрил подаването си – Пеп го научил да чака противника възможно най-дълго, преди да подаде, преодолявайки пресата.
Трето, Хусанов започна като дефанзивен халф и дори сега е подходящ за тази роля: мобилен, бърз (ускорява до 37 км/ч), компенсира липсата на височина и е подходящ за агресивен стил. Това съвпада със схемата на Гуардиола, където крайният централен защитник се издига по време на атаката.
Манчестър Сити направи необичаен ход и плати голяма сума за неособено популярен играч. Но това не е пилеене на пари като в Барселона на Бартомеу, нито лудо изкупуване на младоци от Челси при Бьоли. Това е обмислено решение и балансиран риск. Сега просто трябва да проследим развитието на първия узбекистански футболист в историята на Висшата лига.
Александър МУЛЯНОВ, „Чемпионат“, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС