Решението на Манчестър Сити да привлече Жереми Доку в края на летния трансферен прозорец повдигна няколко вежди. Белгийският национал е вълнуващ талант с огромен потенциал, но той е антитезата на играч на Пеп Гуардиола. Каталунецът копнее за пълен контрол и иска отборът му да не оставя нищо на случайността. Всичко е изчислено и прецизно. При Доку обаче водещ е инстинктът и на моменти безразсъдността. Но след само две участия Жереми вече е публично възхваляван от своя мениджър.
21-годишният играч започна като титуляр при визитата на намиращия се във форма Уест Хем (3:1) поради контузията на Джак Грийлиш и се възползва максимално от това. Доку вкара изравнителния гол в началото на второто полувреме, с което даде началото на обрата.
„В първия му мач имах чувството, че играе малко срамежливо. Когато купуваш млад играч, трябва да си търпелив. Не можем да очакваме твърде много. Така беше в дебюта му срещу Фулъм. Току-що беше пристигнал и имаше 2-3 тренировки. Сега беше много по-добър. Има качества и трябва да се учи. Всеки трябва да бъде себе си като играч. Говорих с него да използва качеството си на крило и да тръгва, когато е един срещу един или срещу двама. Ако пък усети, че не може да премине, да подаде назад към Гвардиол. Хареса ми, че от първата минута бе агресивен и решителен. Доку е много подходящо крило“, заяви Гуардиола.
По всичко личи, че той е на път да се превърне в перфектния жокер за Пеп. Гуардиола е моделирал играчи като Марез и Грийлиш, но коментарите му за Жереми подсказват, че той гледа на него като на чисто крило, каквото никога преди не е имал в Манчестър. Мнозина биха определили Джак като такъв, но той няма експлозивността на Доку. Цифрите го потвърждават – белгиецът направи повече опити за дрибъл срещу Уест Хем (8), отколкото Грийлиш досега през сезона (6). Миналата кампания бившият играч на Вила завърши с най-много опити за дрибъл средно на мач (4,8) от играчите на Сити с поне 20 участия.
Доку е безмилостен с топката в крака и изглежда Гуардиола иска ексиграча на Андерлехт да даде различно измерение в атака. Той е от този тип, с когото съперникът трябва да се занимава специално и често един няма да е достатъчен, за да бъде спрян.
Сам МАКГУАЙЪР, „Дейли Мейл“
Снимка: БГНЕС