Имаше един момент около 6-ата минута, когато резултатът беше 0:0, а Тотнъм все още имаше амбиции за минимално поражение. Тогава Хари Кейн получи топката в централния кръг. С едно магическо отиграване той се измъкна от Бернардо Силва и Родри и се втурна към наказателното поле на Ман Сити.
Уви, това беше точката, в която реалността го захапа. Въпреки че току-що бе преодолял двама противникови играчи, пред него се изправиха още четирима. Около себе си Урагана на шпорите нямаше съотборник, така че реши да продължи да дриблира, докато не загуби топката.
Този опит на Кейн да победи цял отбор се почувства като доста добро представяне в сравнение с всичко останало, което направи Тотнъм на "Етихад". Ако Сити беше главен готвач с надеждно меню с рецепти, то подходът на шпорите изглеждаше по-скоро като хвърляне на произволни храни в блендер, след което да се обвинява клиентът за вкусовите му качества.
Но тази загуба бе почти толкова предсказуема, колкото ястието, което сервира отборът на Жозе в тази хладна нощ. В момента Тотнъм не е просто лош отбор. Те са скучни и тъжни. И в много отношения това е по-лошо. Като илюстрация нека вземем третия гол на Сити, дело на Гюндоган. Той дойде след просто изчистване от Едерсон напред. Е, в крайна сметка стратегията за контраатака на Тотнъм доведе до попадение, но в тяхната врата.
На практика нищо, което Сити направи през тези периоди на мача, не беше предвидимо. За разлика от тях почти всичко, което Тотнъм стори през тези 90 минути, по същество можеше да бъде написано предварително. Кога за последно видяхте играч на шпорите в нестандартна позиция? Ето това е основната разлика между отбор с план и тим без такъв.
Най-яркият контраст беше може би между двете защити. Докато Стоунс и Лапорт уверено се засилваха да предприемат атаки, Санчес и Дайър изглеждаха напълно ужасени всеки път, когато получаваха топката.
Къде ще отиде Тотнъм оттук нататък, никой не може да предположи. Но е нормално да се зачудим колко дълго хора като Кейн, Сон и Ндомбеле ще се задоволяват с тази структурирана посредственост. Това са амбициозни играчи, които не само искат да са конкурентни, а и да доминират. Ще прекарат ли пиковите си години, опитвайки се да съживят този изоставен труп на отбор? Къде ще отиде Сити оттук нататък? Това може всеки да го предположи - титлата вече пътува към "Етихад".
Джонатан Лю, "Гардиън" (Превод на "Тема спорт")