Помните ли хубавия слънчев ден, когато Пеп Гуардиола дойде в Манчестър и бе посрещнат като Месия? А спомняте ли си серията от 10 поредни победи в началото на сезона, които бяха посрещнати с нежен копнеж? Защото в момента, в дъждовния декември, след серия от едва 4 победи в последните 15 мача, няма много наченки на Месия, а на пълна бъркотия.

Някои фенове на Сити използваха социалните медии, за да критикуват сегашното състояние на отбора, сравнявайки го с най-лошите дни от управлението на Мануел Пелегрини. За да бъдем справедливи към чилиеца обаче, това е по-лошо от всичко, което направи той. Поне издънките на Пелегрини не се дължаха на самоубийствени методи.

Гуардиола реши да бори конкуренцията в Англия с неговата философия на игра на футбол започващ от защитата, като идеята е топката да се движи бързо и да има пренасищане в средата на терена. Видяхме ефикасността й в началните етапи на сезона, но с приближаването на зимата, тя просто се разсейва като мъглата в Лестър. Може да се окаже, че след няколко месеца, считано от сега, хаосът, който цари по терена, ще се превърне в славна пеперуда трансформирана от особено отвратителна гъсеница. 

До тогава обаче, той не може да очаква феновете на гражданите да приемат такъв начин на игра, както с Лестър. И въпреки, че Пеп и играчите му молят за търпение, когато защитата играе футбол тип камикадзе в тяхното собствено наказателно поле, подавайки си нервно един на друг, в крайна сметка трудно някой може да им повярва. Ако Гуардиола може да изработи нещо красиво от целия този хаос, то тогава той е много повече от гения, за който го обявяват всички. Разбира се, той бе лишен от Агуеро, Фернандиньо и Отаменди, но това не е оправдание за тоталната катастрофа и разочароващо представяне срещу лисиците.

От момента, в който Джейми Варди отбеляза ранното попадение, Лестър напълно разби отбраната на гражданите, която навярно не знаеше какво се случва. И като обикалящи лешояди, останалите клубове във Висшата лига също ще искат парче от тази ранена светлосиня антилопа-гну, лежаща ранена в саваната. Стоунс, Коларов, Сабалета, Саня… и всички други за цялото си пухтене и грохтене в тези 90 минути, дори не заслужаваха и утешителните попадения в края на двубоя.

Сега Гуардиола е изправен пред най-голямото предизвикателство в кариерата си – да докаже на шепнещите гласове, че той не е измама, че не е неспособен да работи с играчи, които не са толкова добри, като тези в Байерн и Барселона.

Стюърт БРЕНЪН, Manchester Evening News