Сезон 2011 започва страховито за Кевин де Бройне. Той отлита с националния отбор на Белгия за Баку, но не играе в квалификацията с Азербайджан. "Много бързо се уморяваш и лицето ти почервенява" - му казва Марк Вилмотс, тогава втори треньор на националите. В един от следващите мачове на Генк Кевин е скован от крампи и заменен. Анализът на кръвта показва инфекциозна мононуклеоза. Същия ден Кевин разбира, че в Англия е починала 80-годишната му баба. Отива на погребението и три седмици не успява да се завърне в Белгия - спи по 18-20 часа на ден, но пак се чувства уморен. И постоянно повръща. 

Два месеца по-късно Де Бройне се връща на терена, но още в началото е нокаутиран в мача със "Серкъл Брюж". Получава силно главоболие, а по-натам спомените му се размиват: фенове нахлуват на терена, вратарят Куртуа полива с шампанско треньора Веркаутерен, а защитникът Надсон развява бразилското знаме. За всичко това Кевин узнава от своя братовчед Карел, когато вечерта пристига при родителите си: сътресението на мозъка изтрива от паметта му мача, в който Генк става шампион.

Пътят му в големия футбол започва 11 години по-рано, когато той се озовава в Гент, забелязан от скаута Ян ван Трос ("Веднага разпознах таланта, макар че бягаше в кал до коленете" - горд е Ван Трос). Скоро печели детската Купа на Белгия. Дядото на играча от Гент Юриен Дама (заедно с Юриен 13-годишният Кевин кара стаж в Арсенал) е снимал турнира, а днес записът се съхранява у родителите на Кевин. При тях е и най-големият му трофей - 6-килограмова купа за победата в парижки турнир между детски отбори. "Беше толкова голяма, че дори не можех да я повдигна. Бях с година по-млад от съотборниците си, а те - с година по-млади от нашите съперници. Избраха ме за най-добър играч сред 350 футболисти" - разказва Де Бройне в интервю. 

Когато талантът става на 13 г., неговата упоритост идва до гуша на треньорите. На тренировки го карат да бяга на зигзаг, от конус към конус, но той цепи направо, всички отработват удари с вътрешната страна на ходилото - той бие с външната. Крещят по него, опитват се да го опитомят, но в крайна сметка Кевин напуска Гент. Търсят го от Брюж и Андерлехт - на половин час от дома му, - но Кевин избира най-далечния вариант - Генк. Установява се в училищния интернат, където е единственият спортист. Страни от съседите, вечеря, когато всички вече спят, не успява да си намери приятели и страда от самота.

Завършвайки школата, Де Бройне започва да живее в приемно семейство. Настъпва истинско щастие: никаква казармена обстановка, никаква самота, само семеен уют и съседство с колегите му от Генк Арне Нилис и Кенет Сталенс. Пристигайки у дома за коледната ваканция обаче, Кевин чува от родителите си: "Ти не можеш да се върнеш в онова семейство. Те не искат повече да живееш с тях". "Ама ние така топло се разделихме. На изпроводяк ми казаха: "До нови срещи". 

Де Бройне за пръв път се сблъсква с лицемерието. Той не се напивал, не си водел мацки, но бил потаен, мълчалив, на моменти сприхав. Смятали го за труден тийнейджър, макар че не му го казвали в лицето.

Родителите му намират ново приемно семейство за Кевин. Там вече заварва пълно съвпадение на характерите, никой не нарушава личното му пространство и вече няма поводи за истерия. Понякога през нощта му тече кръв от носа, но той тайно пере спалното бельо, страхувайки се да не ядоса хазяите. Кевин израства, зачестяват мускулните травми, не му дават договор, но той се завръща на терена и вкарва 5 гола за едно полувреме, попадайки в първия състав на Генк. Две седмици по-късно играе 10 минути в победния финал за купата.

Новият треньор Франк Веркаутерен насажда контраатакуващ футбол и Кевин трябва да се пренастрои, защото никога не е играл по схемата 4-4-2. Постепенно стъпва на крака, дори веднъж изригва срещу израелския халф Елянив Бард заради неговата флегматичност. А Бард е 10 г. по-голям от него.

Скоро интерес към Кевин проявява Челси, но той не е готов за Висшата лига на Англия и моли да бъде даден под наем. Във Вердер Бремен се сдушва с Елиа и Арнаутович, но не харесва треньора Томас Шааф, който е консервативен и мотивира играчите с призиви "Бийте заради феновете" и "Играйте за емблемата". В Бремен Кевин разбира, че неговата приятелка Каролина, с която се среща 2 г., е преспала с вратаря Тибо Куртоа по време на екскурзия до Мадрид. Самата Каролина обяснява, че го направила, защото по-рано самият Кевин кръшнал с най-добрата й приятелка. Сащисаният Де Бройне получава два почивни дни да дойде на себе си, а "Найк" му изпраща нови бутонки. Кевин ги качва във Фейсбук, а журналистите го обвиняват, че ходи по магазините вместо на тренировки.

Въпреки това е признат за най-добър млад играч в Бундеслигата. Получава покана от Борусия Дортмунд и се договаря с Юрген Клоп, но Жозе Моуриньо настоява: "Ти ще останеш в Челси". В 13-ата минута от дебютния му мач с Хъл де Бройне дава голов пас на Оскар и става най-добър играч в мача, но после го заковават на скамейката. Моуриньо обяснява, че играел под нивото на останалите. 

След трансфера в Манчестър Сити за 70 млн. евро феновете два месеца подред избират Кевин за играч на месеца, а тези дни Гуардиола заяви пред BBC: "Де Бройне е един от най-добрите играчи, с които съм работил. Меси има своя маса. На нея никой не седи. Кевин спокойно може да заеме съседната". За съперниците на Кевин сезонът започва страховито.

Неговата майка, Ан Каплан, е родена в Африка, израства в Англия и се връща във Фландрия, когато се омъжва за Ервиг де Бройне. Нейният баща, дядото на Кевин, и днес живее в Илинг, в Западен Лондон. Любимият клуб на семейство Де Бройне е Ливърпул. В детството си Кевин всяка година е получавал за Коледа подаръци от Англия - пижама, одеяло, топка, суичър - всички с емблемата на Ливърпул. Докато рита в своя първи клуб, Де Бройне се равнявал по Оуен, като се стараел да вкарва така, както Майкъл срещу Аржентина на световното във Франция. 

"Когато навърши 12 г., неговият клас отиде на ски, но синът ми остана вкъщи. И обясни това с факта, че в договора на Майкъл Оуен имало забрана за екстремни спортове, което означава, че и Кевин не трябвало да стъпва на ските - разказва бащата Ервиг . - На 10 г. пък не отиде на рождения ден на най-добрия си приятел, защото в същото време имал тренировка в Дронген. И то на терен, засят с картофи!"

След първия гол на Кевин срещу Стандарт Лиеж старите кучета го водят в нощен бар. Той възразява, че е още млад и няма да го пуснат, но в крайна сметка го замъкват. Същата вечер Де Бройне с националната фланелка на Белгия пръска 4000 евро - повече от месечната заплата на баща си, който работел в металургичен комбинат.

След строгите порядки в Белгия и Германия трансферът му на Острова го възражда. Кевин е шокиран, че в Англия разрешават да се пие кока-кола в столовата, да се яде пица в клубния автобус, да се пуска музика в съблекалнята и освен това не те принуждават да тренираш без топка.


Материал на вестник "7 дни спорт"