Светът на футбола е в краката на Пеп Гуардиола, най-желаният треньор. Във всяка анкета, която прави всеки клуб, с изключение на "Реал" (Мадрид), повечето от феновете ще гласуват за него като най-предпочитания треньор. А в Мадрид няма да го посочат по простата причина, че е немислимо Гуардиола да тренира "белия" клуб.
Гуардиола вече обяви, че напуска сегашния си клуб "Байерн" (Мюнхен) през лятото. Държи съдбата в собствените си ръце, но според по-голямата част от спортната преса вече е взел своето решение. Ще тренира "Манчестър Сити" от следващия сезон.
Дали наистина ще стане така? Ще видим. Гуардиола е непроницаема личност. В началото на 2013 г. новината, че отива в "Байерн", изненада целия свят. Най-задаваният въпрос днес е: Дали "Сити" е най-добрият вариант за него?
Аргументите в полза на този клуб се изчерпват с една дума. Пари. Господарят на "Сити" е арабски шейх, наречен Мансур бин Зайед ал Нахиян. Сумите, които са на негово разположение, са неизчерпаеми. Ще плати на Гуардиола каквото той си поиска и ще сложи на масата стотици милиони, за да му подари фантастичен отбор по футбол.
Ще купи ли Меси? Нищо няма да е невъзможно. Както бе казал веднъж американският боксьор Флойд Мейуедър, когато имаш милиони долари, имаш милиони приятели, но дали това са истински приятели? Парите може ли да купят любов, или достойнство, чест, или величие? Ето това е въпросът. А отговорът е не.
Да подпишеш с втория клуб от третия по големина град в Англия ще бъде по-скоро жест на прагматизъм и сметкаджийство, отколкото жест на благородство. "Сити" има пари, но няма традиция, нито душа, каквато традицията изисква. "Барселона" и "Байерн" са футболните аристократи; "Сити" е само един новобогаташ.
"Барселона" и "Байерн" имат своята легенда, своята идентичност, един стил, неизменно свързан с предците. "Сити" е един проект, който тепърва се разгръща. Да превърнат "Манчестър Сити" в шампион на Европа, мечтата, към която се стремят шейхът и публиката, е нещо, което би било достойно за уважение.
Но няма да бъде поезия както това, което прави италианецът Клаудио Раниери днес с "Лестър Сити", първенеца във Висшата лига 2 г. след като излезе от втора дивизия. Или като това, което постигна Гуардиола в първия си сезон като треньор на "Барселона", когато спечели всичко и си заслужи адмирациите на целия свят. И ако отиде в "Сити" и дори ако триумфира там, това ще бъде крачка назад за Гуардиола.
Както беше, естествено, когато премина в "Байерн". Може би няма начин след всичко, което постигна в "Барса", Гуардиола повече да направи и една крачка напред в кариерата си. Може би това е неговата присъда. Но той е млад и не му остава друго, освен да търси нови предизвикателства в спорта, който обича до полуда. А има по-добри предизвикателства, отколкото е "Сити". Има ги и в Англия. В "Манчестър Юнайтед" например.
За изненада на мнозина сегашният треньор Луис ван Гаал похапна коледен пудинг, но много трудно е оставането му след май в Театъра на мечтите, както наричат стадиона на "Юнайтед". Нито един друг отбор на света няма повече фенове от "Юнайтед"; никой в Англия няма традиция, подхранена през 70-те години във времената на Боби Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу, да играе един вълнуващ, смел и нападателен футбол.
Но "Юнайтед" няма да е най-добрата от всички възможности за Гуардиола а "Арсенал". Донякъде, защото би живял в Лондон, днешната столица на света, един град, който е далеч по-притегателен от Манчестър за космополитна личност като Гуардиола.
Но донякъде също и затова, че е един клуб с легендарна история и със стил, който днес при треньора ветеран Арсен Венгер се стреми към върха на изкуството, но който всъщност никога не е бил нещо друго, освен бледа имитация на "Барса" на Гуардиола.
Въпросът е дали "Арсенал" ще бъде склонен да се раздели с Венгер, или, което е по-малко вероятно, дали той сам би решил да си тръгне в полза на треньора, когото най-много харесва и за когото феновете на най-големия лондонски клуб най-силно мечтаят.
Дали Гуардиола вече е подписал със "Сити"? Или ще остане в очакване Венгер да направи върховната саможертва? Заради Гуардиола (и той трябва да го знае), но също и заради разпалването на романтиката във футбола, дано да е в очакването й.
Джон Карлин "Ел Паис"