Мануел Пелегрини следи внимателно развоя на Копа Америка, но само като запалянко. Беше на стадиона и на трите мача на Чили и изразява голям оптимизъм за "червените". Освен за Копа Америка Пелегрини охотно сподели впечатленията си от сезона с Манчестър Сити, плановете си, своята равносметка и коментира отношенията си с Жозе Моуриньо.

- Как ви се струва нивото на Копа Америка?
- Нормално за груповата фаза, в която винаги има повече пресметливост. Сега започват мачовете на пряко елиминиране, по-истинските мачове.

- Смятате ли, че Чили може да вземе за пръв път тази купа?
- Аз вярвам... Струва ми се, че Чили има отбор и играчите са много убедени в това, което Сампаоли иска от тях на терена. Виждам ги много сплотени около треньора. Чили се намира в идеалния момент, за да го постигне.

- А имаше ли отбор, който ви разочарова?
- Бразилия беше разочарование и като игра, и като резултати. Очаквах повече. Има добри футболисти като техника, но схемата им беше за една пресметлива, изчаквателна игра.

- Какво ще стане с някой ваш играч, ако в една вечер, когато е свободен, му се случи това, което стана с Артуро Видал? Вие как щяхте да постъпите?
- Не искам да отговарям на този въпрос. Има си селекционер, който е с отговорността да взима решението, и трябва да го подкрепяме.

- Но като ви познаваме, имаме чувството, че вие нямаше да приемете Видал да продължи да играе на Копа Америка.
- Повтарям: за щастие не съм на мястото на (селекционера) Сампаоли.

- Изненада ли ви случилото се с Видал?
- Вижте, говорим за млади хора, които допускат грешки. Най-лошото в случая с Видал бе карането след употреба на алкохол, защото това е над чисто спортната тема. Има един закон, който е пределно ясен. И важи за всички, като в това число се включват и футболистите.

- Може би въпросът опира до слабости при изграждането на футболиста?
- Този случай имаше голям отзвук, защото ставаше дума за известен футболист. Но има нещо много по-важно: законът важи за всички. Този, който пие алкохол, не може да управлява кола. Цял свят знае, че обикновено футболистите идват от най-ниските обществени слоеве, но има много от тези среди, които никога не карат кола, когато са пили, и, общо взето, имат добро поведение. А законът казва, че никой не може да кара пиян. И това бе главният проблем в този случай.

- Президентът на чилийската федерация Серхио Хадуе разговарял ли е с вас в Англия?
- (усмихва се) Онзи ден го видях и говорихме на стадиона...

- Но говорихте ли за възможността вие да поемете националния отбор?
- Много пъти сме разговаряли със Серхио Хадуе и той отлично знае какво мисля.

- Но планът на федерацията е вие да поемете отбора след Сампаоли.
- Не е така. Вижте, не ми се ходи на стадиона, за да не започнат да говорят разни неща по тази тема. В момента се интересувам само как да остана да работя в Европа колкото се може по-дълго.

- И докъде е планирана кариерата ви?
- Трудно е да се види по-далеч от това. Преди да подпиша със Сити, можех да избера много други големи европейски клубове. Избройте ми южноамериканските треньори, които са останали 10 години в Европа. Не чилийските, а южноамериканските. Няма такива.

- Колко години още се виждате треньор в Европа?
- Докато имам възможността да водя силен и амбициозен отбор, в който се чувствам на мястото си.

- Преди много години казахте, че треньорите на националните отбори трябва да са от същата страна. Поддържате ли още това мнение?
- Да, и би трябвало да бъде правило на ФИФА. Щом има такова правило за играчите, защо да няма и за треньорите? Националните отбори отразяват реалността във всяка нация. Затова всички в отбора, включително селекционерът, трябва да са от тази националност. На мен например би ми било много болно да водя отбор срещу Чили.

- Имали ли сте възможност да поемете някой друг национален отбор?
- Да. И точно по тази причина я отхвърлих.

- На световното в Бразилия бяхте телевизионен коментатор. Хареса ли ви?
- Не. Беше много неудобно и мисля, че беше голяма грешка от моя страна.

- Съжалявате ли?
- Вижте, тук става въпрос за нещо по-сериозно от това дали съжалявам или не. Няма да го повторя. Винаги съм смятал, че е неетично един действащ треньор да ходи в телевизията и да коментира или критикува други треньори. Само че, когато си коментатор и не критикуваш, тогава си много скучен. Или си журналист, или треньор. Ако известно време не си на треньорски пост и през този период отидеш в телевизията, това е неетично.

- Защо тогава го направихте?
- Искаше ми се да отида на световното. Казах си: ще се стремя да правя футболни коментари. Но си дадох сметка, че в тази работа трябва да има и нещо повече. И когато вече си се хванал на хорото, си даваш сметка, че "мисля така, но по-добре да не го казвам".

- Кога го разбрахте?
- Още в първия мач. Когато видях, че трябва да кажа някои неща, но не исках. Беше грешка.

- В Англия ли се играе най-добрият футбол?
- Не. Най-добрият футбол в света се играе в Испания. Но най-добрата лига в света е Висшата лига, и то с голяма разлика пред останалите. Защото има силни институции, нивото на отборите е много изравнено, с много високи темпо и интензивност в играта, мачовете са на живот и смърт, има много по-добра атмосфера, с пълни стадиони. Но най-добрият футбол е в Испания: тази година Барселона спечели Шампионската лига, а Севиля - Лига Европа. Миналата година бяха Реал Мадрид и Севиля.

- Съгласен ли сте, че Меси и Кристиано Роналдо са най-добрите в света?
- Да, естествено. Но Меси и Кристиано засенчват много други: Иниеста, Суарес, Неймар, Бускетс, Серхио Рамос и други футболисти от изключително високо ниво. В Испания са най-добрите футболисти и най-добрите отбори в света. Но най-добрата лига е английската.

- А от кои треньори се възхищавате?
- Има много треньори, c които споделяш начина, по който подхождат към професията. За мен такива са Пеп Гуардиола, Висенте дел Боске, Арсен Венгер... Не е толкова възхищение, колкото един сходен начин да гледаш на професията си. Аз не съм от тези, които смятат, че трябва да се върви след победителя. Предпочитам личности, при които има съответствие между това, което мислят, и това, което правят.

- Каква оценка правите за сезона на Сити?
- Един неутрален баланс, бих казал. Не беше като първата година. Изиграхме едно нормално първенство във Висшата лига, защото в Англия да си сред първите три отбора, означава добър сезон. Има 5 отбора, които могат да станат шампион. И ние бяхме втори. След това отпадането от Шампионската лига срещу Барселона бе нещо предвидимо. Но по отношение на купите сезонът ни беше много лош, защото ни елиминира "Нюкасъл" вкъщи, като пусна младежки отбор; а от другата отпаднахме от Мидълзбро. В този смисъл сезонът на "Арсенал" бе по-добър от нашия: завършиха трети, но спечелиха една купа. Нашият сезон бе нормален, нищо повече.

- Това значи, че е под вашите очаквания и тези на вашите шефове.
- Всички в клуба са недоволни от представянето на отбора през сезона. Собствениците, директорите, треньорът, играчите, феновете, всички. Но заради това да се твърди, че аз се махам, има голяма разлика.

- А в даден момент не си ли помислихте, че ще се махнете? Много пъти се твърдеше, че вече това е решено, че има готови за поста ви треньори, а от клуба никой не излезе, за да го потвърди или опровергае официално.
- Никога не съм мислил, че ще ме махнат. Аз знаех отвътре реалността в клуба. И вместо да се тревожа от пресата, опитвах да вдигна отбора.

- Какво ви липсваше?
- Липсваха по-голяма амбиция и себеотдаване.

- На играчите?
- Общо взето, на всички. Успешният предишен сезон, изглежда, доведе до отпускане, за което аз съм главният виновник, защото именно аз ръководя състава. Не е извинение, но нямаше как да бъдем фаворитите точно ние, след като Челси, Ливърпул, Арсенал и Манчестър Юнайтед можеха да харчат за трансфери колкото си искат.

- Значи ви навреди наказанието на УЕФА да не харчите много за трансфери...
- Отборът има най-голяма нужда да се подсили именно когато е шампион, обновяването е важно. Но когато човек говори като треньор и се опитва да даде футболни обяснения, тогава казват, че си търси оправдания. Аз нямам никакво оправдание, аз съм най-недоволният от сезона ни.

- Имахте ли проблеми в отношенията с играчите? Говореше се за скандали с Туре и Компани.
- Всичко онова, което са външни слухове, трудно се опровергава непрекъснато. Никога не е имало проблеми с нито един играч.

- Какво подсилване трябва на Манчестър Сити, за да подобри представянето си в Шампионската лига?
- Нужно е да подсилим състава, защото клубът иска да продължи да прогресира с всяка изминала година. И не заради липсата на титла. Отборите винаги имат нужда от нови лица и Сити трябва да направи качествен скок. Това се видя срещу Барса. Но аз съм в клуб, който израства, защото има нужния икономически потенциал, за да го направи. Още има голяма разлика с най-големите европейски клубове и ние се опитваме да я намалим - и на терена, и в управлението. За следващия сезон искам да побеждаваме, искам отборът да играе добре, да се харесва, защото има различни начини да побеждаваш. На мен ми харесва да побеждавам със зрелищен отбор.

- Смятате ли, че в момента сте на върха в кариерата си? Че водите отбор точно там, където искате да тренирате?
- Ако направя равносметка на кариерата си, аз съм много доволен от постигнатото, защото изкачвах различни етапи в Чили, Еквадор и Аржентина. А после, когато отидох във Виляреал, имах договор за повече от 2 пъти по-малко от това, което можех да печеля в Мексико, където също можех да отида. Но моята кариера винаги е била насочена към Европа.

- Имате ли зъб на вашите критици?
- Не. Защото и в Аржентина, и в Испания, и в Англия една от най-голямата ми гордост бе, че не завися от пресата, че работя по един-единствен начин: по най-трудния. Към всички журналисти се отнасям по един и същ начин. Не им се обаждам. Държа на моята независимост.

- Чувствате ли се оценен в Чили?
- Да, много. Особено напоследък, от Реал Мадрид нататък. Имам 8 или 9 титли в кариерата си, имах щастието да променя начина на тренировки в Аржентина, в Испания промених начина на игра с използване на различни крила вместо фиксирани крила, като това бе наложено и в испанския национален отбор. Има куп неща, за които съм много доволен в кариерата си.

- А вярвате ли в лошия късмет? Не е ли малшанс да постигнете рекорд с Реал Мадрид и да срещнете Барселона? Или зачетения погрешно гол на Борусия Дортмунд срещу Малага? Или изпуснатата дузпа на Рикелме?
- Зависи как човек гледа на това. Аз щях да бъда най-щастливият човек, ако бях стигнал на полуфинал в ШЛ с Малага, ако Рикелме беше вкарал дузпата за Виляреал или бях станал шампион с Реал Мадрид. Но аз съм щастлив и с моите 9 титли, с 10-те години като треньор в Европа.

- Вие винаги изтъквате вашите статистики.
- Защото те са оценката за мен. Не се изтъквам чрез тях. Човек трябва да критикува с основание. И това основание трябва да бъде аргументирано с него.

- А това, което говорят другите треньори, като Моуриньо? Веднъж му отговорихте.
- Човек трябва да отговаря понякога, за да не изглежда като глупак. Не говоря за Моуриньо, а за много треньори.

- Но най-големият ви спор беше с Моу...
- Ако след един отговор последва друг, така нивото ни пада. Ето защо гледам да не споря постоянно. Бе възприето като критика изказването му, че той не би тренирал отбор като Малага. На мен ми е все едно. Най-доброто решение в моята кариера бе да ръководя Малага.

- Но той не ви ли нервира? Нормално е да се чувства така човек при тези атаки.
- Зависи. Да споря всеки път, когато кажат нещо... Това си е неговият начин. Става така, че когато той побеждава, пресата тръгва след него. Миналата година, когато станахме шампиони, аз не си отворих устата. А тази година Челси спечели същите титли, които спечелихме и ние преди. Когато той побеждава, иска да си припише заслуга за всичко. Аз не правя така. Нямам проблеми с Моуриньо, той не ми е враг. Такъв конфликт не съществува. Опонирам му във всичко, но това не ме превръща в негов враг. Той си е такъв като личност и аз нямам намерението да го анализирам, нито да влизам в конфликти.


Фелипе Виал и Алехандро Систернас, "Ел Меркурио"

Превод на вестник "7 дни спорт"