В понеделник Манчестър Сити падна от Кристъл Палас в Лондон с 1:2 и се прости с шансовете си за титлата.
С над 500 млн. паунда, похарчени за трансфери от 2008-а насам, феновете на гражданите със сигурност са се надявали на нещо повече от четвърто място и три ранни отпадания от различни турнири през настоящата кампания.
Има нещо сбъркано при небесносините, което трябва да бъде поправено час по-скоро.
Мениджърът Мануел Пелегрини
След бурния престой на Роберто Манчини на „Етихад“ Сити назначи завършения Мануел Пелегрини – спокоен, опитен, дипломатичен наставник с добри резултати в Европа. 61-годишният чилиец започна обещаващо, но напоследък е определян като скучен, невдъхновяващ и тактически неумел. Той така и не успя да прескочи осминафиналите в Шампионската лига и търпението към него се изчерпва. Не може да изкара най-доброто от хората си – Един Джеко изглежда незаинтересован, Яя Туре е бледа сянка на себе си, а струващите общо 73 млн. паунда Елиаким Мангала, Фернандо и Уилфрид Бони търкат пейката. Пелегрини е свестен човек и се отнася с уважение към играчите си, опонентите и медиите. Уви, това не е достатъчно. Ясно е, че ще трябва да се търси нов мениджър. Ръководството иска Пеп Гуардиола, но испанецът едва ли ще е свободен през лятото. Спрягат се още имената на Брендън Роджърс, Карло Анчелоти и Рафа Бенитес.
Застаряващ състав
Преди няколко години гражданите платиха безбожни суми за Робиньо, Емануел Адебайор и Роке Санта Крус, заради което бяха наказани от УЕФА за неспазване на правилата за финансов феърплей. По-трудно им е да привличат качествени млади състезатели и съставът изглежда скучен и застаряващ. Над 29 са Бакари Саня, Пабло Сабалета, Мартин Демикелис, Франк Лампард, Яя Туре, Гаел Клиши, Александър Коларов, Джеймс Милнър, Един Джеко и Давид Силва. Твърде много! Венсан Компани е на 28, но прогресивно залинява, а Хесус Навас и Стеван Йоветич не оказват нужното влияние. За капак англичани почти няма, а само за Джо Харт и Серхио Агуеро можем да кажем, че са футболисти от световна класа. Нужно е да бъдат купени нови младоци като например Рахийм Стърлинг, Кевин де Брюин или Пол Погба. Ресурсите са налице, въпросът е да бъде спазен финансовият феърплей.
Сгрешени трансфери
Няма как да не продължим темата с трансферите, но сега ще анализираме вече осъществените такива. Защото Феран Сориано и Чики Бегиристайн трябва да дават обяснения. Двамата трябваше да повторят успеха си от Барселона, ала са далеч от подобен триумф. Фернандо, Йоветич и Елиаким Мангала разочароваха. Алваро Негредо си събра багажа след една година в Манчестър, Бони още не може да се наложи. За Мангала бяха платени безумните 32 млн. паунда, но той е резерва на 34-годишния Мартин Демикелис. Който впрочем е далеч от най-добрите си дни. Далеч по-мъдро щеше да е да се похарчат много пари за някой като Единсон Кавани и да му бъде намерена евтина резерва тип Рики Ламбърт, вместо да се пръскат стотици милиони за Йоветич, Джеко, Бони и останалите.
Къде са юношите?
Манчестър Сити има прилична академия, от която излязоха бившите национали Мика Ричардс, Шон Райт-Филипс и Джоуи Бартън. Обещаващите младоци биват пращани под наем – Карим Рекик рита с ПСВ в Шампионската лига, Маркос Лопес се справя отлично в Лил. Нито един от юношите на клуба не се наложи в мъжкия тим от 2008-а насам, което е тревожна тенденция. Ясно е, че не може всеки 16-годишен талант да се превърне в суперзвезда, но поне един би следвало да отговаря на изискванията на гражданите. Отгоре на всичко Сити харчи много, за да взима млади момчета в академията си. Ами нека им бъде даден шанс. Защото едва ли Рекик е по-лош от Мангала, Матия Настасич или Стефан Савич. Сър Алекс не се уплаши да заложи на децата Бекъм, Бът, Скоулс и братята Невил въпреки критиките. Повярва им, а небесносините трябва да вземат пример от него.
Парите са по-важни за играчите
До известна степен многото пари, с които разполага Сити, са проблем сами по себе си. Да даваш огромни заплати на Джак Родуел, Адам Джонсън и Скот Синклеър е нерентабилно. Още повече че те не са достатъчно добри, за да са основни фигури. Но пачките ги поблазниха. Няма и задружност, всеки е сам за себе си извън терена и не се гради колектив. Едва ли мениджъри като Фъргюсън, Луис ван Гаал или Кени Далглиш биха позволили подобно нещо. Манчестърци би следвало да подхождат по-твърдо към разглезените си лидери и ако се налага, да ги задължават да посещават различни събития с обществено значение. Ван Гаал например непрестанно повтаря на хората си какво да правят, за да поддържат добрия имидж на клуба. Така състезателите прекарват повече време заедно, което винаги е полезно.