Имаме нужда от една маса. Само една, във формата на квадрат, и трябва да бъде достатъчно голяма, за да може да се съберат 24 играчи на нея. Нека да поставят по 6 стола от всяка страна, така че всеки да може да вижда всеки и никое място да не е по-добро от друго. Ако не можете да намерите толкова голяма маса или зала, тогава ще намерим друг хотел.

Тези инструкции са подадени от Диего Пабло Симеоне, треньор на Атлетико М, към Томас Реньонес, клубната легенда, играл като десен бек, който се грижи за всички аспекти около първия отбор. Нарежданията пък са пренасочени към кетъринг директора на хотел Courtyard by Marriott във Волфсбург. Цялата тази организация се осъществява преди контролата между Атлетико и местния тим на 31 юли (2:1 за испанците), за която половината основен състав дори не пътува до Германия.

Откакто обаче Симеоне (51 г.) пое Атлетико на 23 декември 2011 г., нищо не се оставя на случайността. Диего подхожда към всеки мач – от контрола до двата му финала в ШЛ, по един и същи начин. Той винаги седи в автобуса на първия ред на мястото отляво и е сам. Освен това предпочита хотелът, в който отсяда отборът, да е максимално близо до стадиона, а не толкова да е суперлуксозен. Винаги преди мач пък Симеоне е оставян за 1 час напълно сам с мислите си.
А какъв е случаят с масата, ще попитате? Когато Диего пристига в Атлетико, той заварва отбор, разделен на групички. Симеоне добре осъзнава, че за да се бориш с Барселона и Реал, имаш нужда от абсолютна единност. Това е единственият начин, по който Атлетико може да затвори разликата в класите. А масата „принуждава” всички да се интегрират и общуват.

„На квадратна маса всеки е задължен да говори с останалите и да се гледат в очите. Стоят заедно, за да са заедно и на терена, казва Симеоне. До третия си пълен сезон начело – 2013/14 г., аржентинецът е изковал биткаджийски отбор, който предава притежанието на топката, но почти винаги намира начин да победи. Тогава Атлетико печели първата си титла от 1996-а благодарение на сплотеност, емоция, физическа подготовка и честите чудодейни голове.

„Нашата есенция обаче не е стилът на игра, а начинът, по който живеем в играта“, подчертава Чоло. „Разликата между нас и другите клубове не е талантът на играчите, а нашите характери, самоувереност и отдаденост.“ И през миналия сезон 2020/21 г. Атлетико, който премина през сериозна трансформация на състава, отново стигна до титлата. Това, което не се промени, бе абсолютната преданост на каузата.

„Най-важното нещо в Атлетико е, че никой не се мисли за по-добър играч от останалите, казва Луис Суарес пред ESPN по-рано през август. Той напусна Барса преди година и изигра може би най-ключовата роля за титлата на Атлетико (32 мача и 21 гола). „Всеки футболист е уверен в своите съотборници. Това е стилът на Чоло“, допълва Суарес.

Пътят на Симеоне в треньорството обаче съвсем не е гладък. От 2006-а нататък той води няколко аржентински клуба със смесен успех. Още през есента на 2006-а извежда Естудиантес до титлата в Апертура. 2 години по-късно печели и Клаусура с Ривър Плейт. На следващия сезон обаче грандът прави 11 поредни мача без успех и Симеоне напуска, когато Ривър е на последно място, а след това изпада. После е начело на Катания и Расинг Клуб.

свързани статии

Собственикът на мадридчани Мигел Анхел Хил си спомня: „Президентът на Ривър говореше много зле по адрес на Диего. В Италия също всички бяха негативни към него. Казваха ми, че Симеоне е бедствие. Въпреки това Хил не забравя отдадеността на Диего като капитан на Атлетико. А настоящият му помощник Реньонес, който също става шампион през 1996-а, си спомня: „Симеоне бе треньор още като играч. Той насочваше и командваше. Имаше същите изисквания, както и сега – победа, победа и отново победа. Играл си лошо и си спечелил? Това също е хубаво“. Симеоне, както и собственикът Хил, добре разбират, че красивата страна на красивия спорт не е лукс, който Атлетико може да си позволи.

Чоло е начело вече около 3500 дни, като за този период има 318 победи, 121 равенства и 89 загуби, а паралелно Реал е сменил 8 треньори. Да, Симеоне и Атлетико загубиха финалите в ШЛ през 2014 и 2016-а от Белия балет, но при друг наставник едва ли някой си мисли, че те щяха изобщо да стигнат до там.
Тренировките в Атлетико пък са емблематични. Кондиционният наставник Оскар Ортега-Профе изстисква максимума играчите с упражнения, които изискват контрол върху тялото и ловкост, а след шестото им повторение – чисто и просто воля.

„Така е при нас – бягане, бягане и после още бягане. Ние не сме Барса“, казва спортният директор Андреа Берта. Заниманията в Атлетико отговарят на стила на игра, който изисква и нападателите да участват в защита. Симеоне преценява внимателно кои състезатели са способни да издържат и не прави компромиси. Той е готов да се раздели с футболист, в когото е направена голяма инвестиция, ако види, че не е способен да понесе натоварванията.
Точно това се случва като капитана на Волфсбург Йозуа Гилавоги, Джаксън Мартинес, взет от Порто, както и Гайтан от Бенфика. И тримата набързо са отписани от Симеоне, въпреки че за Мартинес и Гайтан са платени над 60 млн. евро!

Други играчи пък прекрасно съзнават, че Симеоне е способен да изстиска потенциала им. Такъв е левият бек Филипе Луис, който след титлата през 2014-а отива в Челси. „Там имах повече пари и по-лесен живот. Но скоро след това започнах да се моля на Атлетико да ме върнат. Без Симеоне аз вече не бях най-добрият ляв бек в света. Само той можеше да извлече всичкия футбол, на който бе способно тялото ми“, казва Луис.

Симеоне пък е наясно, че не всяко тяло може да издържа в неговия стил, затова, подобно на пълководците, той обича да ротира своите батальони и да ги сменя през няколко години. Изключение са Коке, Анхел Кореа и Хосе Хименес, които обаче са в Атлетико от съвсем млади – те просто не знаят друг начин освен начина на Чоло.

„С някои футболисти губим сто процента от инвестицията си“, казва собственикът Хил. – Причината е, че не се адаптират към нашата система. Всеки трябва да бяга, бяга, бяга. Ако не го прави – не играе. А когато имаш футболисти с голям талант, те обикновено са несъвместими с бягането”, допълва Хил.

Точно по тази причина много вежди се повдигат въпросително, когато Атлетико вади колосалните 120 млн. евро за Жоао Феликс. 21-годишният нападател обаче постепенно се приспособява и през миналия сезон вкара 10 гола във всички турнири, преди контузия в глезена да му забави темпото. „В Атлетико научих каква е връзката между страданието и успехите.

Когато страдаме заедно, се научаваме да печелим заедно. Страдаме в тренировките, защото трябва да се защитаваме в мачовете. Това ни учи как да печелим“, казва Феликс.

Или както Диего обича да повтаря: „Когато биеш с Атлетико, е два пъти по-сладко“. Симеоне е като бетониран в Мадрид. От една страна, заплатата му е над 25 млн. евро годишно. От друга, той се ползва с пълно доверие от шефовете. „В другите клубове с протекции се ползват играчите. В Атлетико протекциите са над Симеоне. Футболистите или се адаптират, или напускат“, обяснява Филипе Луис.

Предвид че Барса и Реал са в криза, за Атлетико сега се отваря добра възможност да спечели 2 поредни титли за първи път от 71 години. Симеоне е ентусиазиран от тази възможност. В един момент от лятната контрола с Волфсбург младото крило Родриго Рикелме пропусна възможност да изведе съотборник сам срещу вратаря. Тогава лицето на Чоло почервеня! Правеше гримаси от гняв, след което с отвращение обърна гръб на терена. А бяха изминали 40 секунди от началото на контролата...

Брус ШОНФЕЛД, ESPN, превод на в-к "Тема спорт"