Атлетико СУАРЕС Мадрид

Да си есенен първенец и после да не си станал шампион е най-жестоката съдба във футбола. Наистина е много болезнено да си водил до половината на дистанцията, а след това да си видял гърбовете на тези пред теб. Смея да се обзаложа, че това обаче няма да се случи тази година на Атлетико Мадрид.
Две условия правят тази прогноза толкова сигурна.

Едното е отдавна известно и се нарича Диего Симеоне. За Чоло и чоловизма е писано много, но той продължава да ни сюрприза. А най-големият сюрприз се случи през кратката пауза, когато Чоло пръв се добра до подписа на прогонения от Барса Луис Суарес. Едно е ясно, Чоло най-бързо се е ориентирал в ситуацията и е преценил колко жизненоважен би бил Канибала при атака на лелеяната титла. Защото мнозина смятат шампионското злато от 2014 година за пълна случайност, но устите им ще замлъкнат, когато Чоло го направи за втори път.

А той напълно го заслужава. Ако титлата през 2014 година е била случайност, какво да кажем за факта, че след това в шест поредни първенства рохибланкос не излязоха от тройката. Два пъти завършиха и като вицешампиони. Никой здравомислещ не може да отрече констатацията, че в периода на Симеоне Атлетико се изравни с Барса и Реал. Или по-точното определение е техен достоен конкурент всяка година. И другата не по-малко важна заслуга на Симеоне. Нито веднъж от 2014 година насам Атлетико не остана в класирането зад отбор, който не се казва Барселона или Реал. При конкуренцията на Севиля, Валенсия, Виляреал и баските грандове Атлетик и Реал Сосиедад това е направо невероятно постижение.

Това, което поставя Симеоне сред табелите на модерния футболен мениджмънт, е константността на неговите резултати.И брилянтна работа при всеки селекционен ход. Ако Реал може да търпи Азар, а Барса Дембеле, то в Атлетико подобни провали са невъзможни. Самият Чоло не би си го позволил дори заради репутацията си на безгрешен в своята преценка. Той толкова методично отстоява своето първоначално впечатление, че в последно време се зае да преустройва Тома Лемар в играч за централната халфова линия. Просто защото Симеоне не може да признае, че е сгрешил с привличането на французина.
Що се отнася до идването на Луис Суарес, за грешка не само че не може да се твърди, но ходът е направо гениален. Но и много различен от всичко,
което е правил Симеоне досега на пазара. Диего има една основна концепция и тя е, че новите играчи трябва да са млади и перспективни. Тоест да се равняват с Коке например, който е в клуба още преди идването на Чоло. В Атлетико вариантите за футболистите са само два. Или те продават много скъпо, или се доказваш до последно с червено-бялата фланелка. Симеоне е от хората, които дават безброй шансове. Доказателството е Диего Коста, който беше търпян с години, без да дава почти нищо в замяна. Споменаването на Коста идва навреме, защото и той има някаква намеса във фурора, който сега правят дюшекчиите. Не толкова заместен, колкото отместен! На 27 септември в 17,26 минути местно време започналият като титуляр при домакинството на Гранада Диего Коста тръгна към тъча, където го чакаше заместникът му Луис Суарес. Диего Коста беше вкарал откриващия гол в 6-ата минута, а „Убиецът от Монтевидео“ отбеляза последните два за 6-1. По ирония на съдбата само 3 месеца по-късно, на 22 декември, Диего Коста влезе на смяна в 87-ата минута в Сан Себастиан. А замененият беше Луис Суарес. Тази късна смяна се оказа окончателната присъда за Коста. В следващия мач след Коледа срещу Хетафе той вече не бе нито на терена, нито сред резервите.

Въпросът е дали въобще можеха двама от най-изявените голаджии на нашата епоха да мелят заедно брашно. Имаме само един останал факт за тяхното съжителство. На 17 октомври на„Балаидос“ срещу Селта най-неочаквано Симеоне започна с двамата си тежки нападатели. Мачът завърши 2-0 за гостите, но като игра представляваше тяхна пълна катастрофа. Суарес откри в 6-ата минута, но в остатъка от полувремето бледосините създадоха половин дузина голови положения. Погледите на Суарес и Коста така и не се срещнаха на терена, а през втората част единият от двамата не се появи. Може да се досетите сами, че това бе Диего Коста. На практика след смяната във Виго той получи от Симеоне само още 40 минути, влизайки три пъти като смяна. Но и в трите случая Суарес не присъстваше на терена. При 3-1 срещу Елче на „Метрополитана“ бе вторият път, когато имената на двамата бяха записани в официалните протоколи като голмайстори в мача. Суарес бе вкарал първите две попадения, а Коста се разписа от дузпа в края на двубоя.

Кои свои принципи наруши обаче Чоло с привличането на Луис Суарес? Той е най-възрастният футболист, пристигал в периода на Симеоне в Атлетико – 33 години и 7 месеца. Тук уместна е вметката, че срещу Валенсия Суарес си направи чудесен подарък за рождения си ден с прекрасния си гол в мача. И това кореспондира с втората част от отговора. Повече от сигурно е, че Луис Суарес ще стане най-възрастният футболист, играл в Атлетико през периода на сегашния треньор. А двамата, които получиха най-дълго правото да носят червено-бялата фланелка, са легендите Фернандо Торес и Габи. Първият изигра последния си мач на 34 години, вторият тръгна към Катар един месец преди да навърши 35.

Но всички тези условности отиват в коша с прането на фона на фактите. 34-годишният Луис Суарес спечели 13 от последните 21 точки на Атлетико. Футболът е отборна игра, но има голове, които пряко носят победите и точките. Луис Суарес вкара голове с цената на точно 13 точки срещу Елче, Ейбар, Алавес, Хетафе и Валенсия. Това е само за последния период, преди това Суарес отбеляза важни голове срещу Кадис и Бетис, а за тези в началото срещу Гранада и Селта вече споменах. При, общото взето, икономичния план на Симеоне за мачовете, голове в 9 от общо 15-те мача, в които Суарес е участвал, е свръхпостижение. И то показва колко важен за отбора е вече Луис Суарес. Тук обаче има още един миг на гениалност от страна на Чоло. През годините той се опари с „чупливостта“ на Мората и Коста. И двамата имат дълги периоди в лазарета. Симеоне много добре се е информирал, че за цялата му кариера Суарес е отсъствал от терена максимум в рамките на 2 седмици. Това граничи с научната фантастика при толкова контактен нападател, какъвто е Суарес. Но фактите са си факти, той на практика не се контузва тежко. През този сезон се върна с лека травма от световните квалификации в Южна Америка и отсъства точно 3 седмици, преди да се завърне срещу Валядолид. И това на практика беше най-дългото отсъствие на нападателя, откакто бе трансфериран през 2011 година от Аякс в Ливърпул.

Суарес има принос не само към победите и точките, но в известна степен, разполагайки вече с изявен голаджия, Симеоне промени и тактическата постройка. Двете неща може и да не са обвързани, но сензационно на 7 ноември миналата година Атлетико излезе в постройка 3-5-2 срещу Кадис в домакинския си мач. И постигна убедителна победа с 4-0 в безспорно най-силната си продукция през есента. Всъщност точният вид на постройката бе 3-4-2-1 не с кого да е, а точно с Луис Суарес като изнесен напред нападател. Това е идеалният вариант на тримата в атака. Луис Суарес и зад него Феликс и Лоренте. Както добре се знае обаче, любимият футболист на Чоло е Анхел Корея и той почти във всеки мач получава шанс за изява в нападение.

През този сезон Чоло направи революционни промени, които също заслужават да бъдат описани. Раздели се с Томас Партей, а Саул започна да се заседява на пейката. Караско най накрая се научи да тича и назад. Лемар започна да се мотае в центъра на терена. Към многобройните помощници на капитана Коке се присъединиха още двама търчачи – Торейра и Кондогбия. Но най-голямата революция Чоло извърши с Луис Суарес. И почти сигурно това ще му донесе огромен успех. Само за сравнение – в шампионския сезон през 2013-2014 година Атлетико финишира с 90 пункта, сега се движи по график за 96 или 97. И това ако не е шампионско разписание!

Жаклин МИХАЙЛОВ, в-к "Тема спорт"