През пролетта на миналата година станах свидетел на нещо нечувано - ръководството на Байерн Мюнхен предложи на Луис ван Гаал да остане в клуба неограничено време. Холандецът дори получи дълга почивка, която изкара във вилата си в Португалия и босовете на баварците бяха щастливи: те имаха една и съща философия с треньора на отбора.

Почти девет месеца по-късно "се роди" плода на едно измамно партньорство - президентът Хьонес и изпълнителният директор Румениге оповестиха, че Байерн се разделя с ван Гаал заради, забележете - различия във философията.

На босовете на Байерн не може да се отрече, че могат да работят с пари - нещо, което не се удава на много от големите отбори. Факт е, че Байерн работи на печалба 17 поредни години, което е рекорд в Европа. Факт е, че баварците получават най-много приходи от спонсорски договори, като доскоро държаха рекорда  с 22-та милиона евро, които прибират на сезон от "Дойче Телеком". Факт е, че Байерн се превърна не само в марка, но и в мощна финансова машина за гарантирана печалба, затова се стигна дотам, не компаниите да си избират отбори в Германия, а Байерн да си избира с които германски (а и не само) компании да работи.

Дотук добре, само че футболът не е маркетинг, нито счетоводство. Футболът си остава игра, чиято основна цел не са парите. Много пари се хвърлят в името на успехите, на купите и медалите. А при Байерн те липсват. Поне на европейската сцена.

Шефовете на четирикратния европейски шампион се стремят вече 10 години да добавят пета купа във витрината си и всеки път удрят на камък. Желанието за пета титла на Европа е налице, но босовете на клуба допускат груби грешки, за които си плащат, а с тях - и феновете. А привържениците плащат не само с лични средства, но и с много нерви, а и често - със сълзи.

След края на снощния сблъсък между Байерн и Интер в кадър попаднаха Румениге и Хьонес, които навярно коментираха разпалено някакви техни си концепции за бъдещето на клуба. В очите на Румениге имаше гняв. Гняв, който е насочен към един човек, към един холандец, който има навика да записва мислите си в едно тефтерче.

Шефовете на Байерн си противоречат с изказвания, планове, идеи. И това се случва почти всяка година. През 1991 година Хьонес, който е мениджър на клуба, уволнява Юп Хайнкес от треньорския пост. После Хьонес признава "това беше грешката на живота ми като мениджър". През 2004 година Хьонес отново влияе на президента на Байерн по това време Франц Бекенбауер и най-успешният треньор в новата история на Байерн Отмар Хитцфелд е изгонен. За да бъде повикан на пожар през пролетта на 2007 година, когато Генерала кара ски в Австрия, слиза от пистите и отстранява не кой да е, а великия Реал Мадрид.

Хитцфелд успява да зашие "дупката" в Байерн, а година по-късно постига дубъл, за да бъде заменен от Клинсман, който беше интелигентен нападател, но като треньор е пълен провал. Клинси бе уволнен, като Румениге определи назначението му като "голяма грешка". И клубът отново се компрометира, като до края на сезона назначи Юп Хайнкес, който трябваше да спасява класирането на тима в Шампионската лига.

После Хайнкес бе освободен, клубът не му предложи нов договор, считайки го за твърде остарял да води гигант като Байерн. Баварците назначиха ван Гаал, а година и половина след това публично признаха, че искат... Хайнкес. Цялата тази история е комична, но за феновете на Байерн тя придобива трагикомични нюанси.

В Байерн уж има железни правила и здрав ред, но Франк Рибери получава космическа за стандартите на Германия заплата, без да е ключов за отбора, видя се и снощи, когато французина пропусна мачбол сам срещу вратаря на Интер, при резултат 2:1 за Байерн. Публична тайна е, че Даниел ван Буйтен, известен с "мъжествения" си прякор "Даниела", е част от съблекалнята на баварците заради Франк Рибери, с когото са семейни приятели.

Байерн търси стабилни защитници вече над 5 години, но отбраната на тима е все така рехава. В един момент в атака играеха трима еднотипни нападатели - Клозе, Тони и Гомес, а след напускането на Оливер Кан ръководството така и не закупи вратар, който да отговаря на амбициите на отбора. През зимата босовете на клуба разкритикуваха ван Гаал, че е наложил Крафт вместо Бут и заявиха, че искат да купят Нойер. Ван Гаал първо не се впечатли от идеята, после я подкрепи. Хаосът вече достигаше точка на кипене.

Отпадането на Байерн от Интер не беше резултат на някакво техническо превъзходство на италианците. Този Интер е слаб в тактическо отношение и няма нищо общо с Интер на Моуриньо, когато играчите знаеха какво точно се иска от всеки един поотделно. Интер на Жозе беше съсипан от Рафа Бенитес, а при Леонардо отборът разчита повече на емоцията, отколкото на някакви футболни познания и опит на Леонардо. Защитата на Интер е като швейцарско сирене и след като Байерн отпадна след победа като гост и преднина като домакин срещу този тим на "нерадзурите", значи баварците просто нямат място сред най-добрите 8 в Европа.

Няма да се учудя, ако през лятото Хайнкес бъде назначен за трети път, ако след това босовете на Байерн го натирят и вземат Хитцфелд за трети път. Не бих се учудил ако Байерн отново се превърне в "училище за треньори", както се получи по времето на Клинси, който не изкара дори един цял сезон начело на тима.

Байерн разполага с финансова стабилност, но хаосът в спортно-технически план заличава всички успехи на счетоводно и маркетингово ниво. Защото парите са средство за постигане на успехи във футбола, а не цел. Това най-добре го знаят хилядите фенове на Байерн - всички онези, които снощи бяха попарени пред телевизорите и тези, които бяха на стадиона. През май месец 2010 година на площада пред кметството в Мюнхен ван Гаал бе прегръщан от Румениге и холандецът бе обявен едва ли не за Спасителя на клуба. Месеци по-късно е изгонен и историята постоянно се повтаря с всеки нов-стар треньор.

През пролетта на миналата година ръководството на Байерн възнагради феновете си с 10 хиляди литра бира, които се изляха безплатно на площада в центъра на града. Аз бях сред тези, които отпиха от "бирата на бъдещето", но ми се струва, че кехлибарената течност е опиянила босовете на Байерн, които въпреки страхотните си успехи като футболисти и бизнесмени, си остават посредствени по спортно-техническите въпроси, засягащи клуба.

Друми Георгиев, Gol.bg