Борусия Мьонхенгладбах – Байерн е едно от определящите съперничества в Бундеслигата, като двата клуба споделиха титлата в 9 поредни сезона през 70-те години на миналия век. Тази събота от 19:30 часа те се срещат на „Борусия Парк“ (пряко по Диема Спорт 3), а bundesliga.com ни отвежда на пътешествие по алеята на спомените до златната ера на жребчетата и баварците, които правят това дерби толкова специално.
И двата клуба влязоха в елита през 1965-а, след като спечелиха промоция от съответните си регионални лиги. Байерн беше пренебрегнат, когато Бундеслигата беше създадена 2 години по-рано, защото се позволяваше да има само един представител на град (б.р. – Мюнхен 1860). Баварците обаче бързо се адаптираха към живота сред най-добрите и под ръководството на бившия халф на Югославия Златко Чайковски завършиха трети в първата си кампания и спечелиха Купата на Германия. А това донесе триумф в КНК през следващата година.
Чайковски изгради своя отбор около забележителното „златно трио“ – вратаря Сеп Майер, либерото Франц Бекенбауер и централния нападател Герд Мюлер. Бившият му съотборник в Югославия – Бранко Зебец, обаче изведе Байерн до първата му корона в Бундеслигата през 1968/69. Мюлер, който остава рекордьор по голове в първенството с 365, вкара 30 попадения в онзи сезон. А това бе едва втора титла като цяло за баварците от 1932-ра насам.
Не след дълго Гладбах попадна под светлината на прожекторите. Под ръководството на легендарния Хенес Вайсвайлер, който отговаряше за обучението на треньори в Германският спортен университет в Кьолн и по-късно даде името си на националния треньорски център, те спечелиха първата си титла през 1969/70. Докато стилът на Байерн се основаваше на строга дисциплина и солидна защита, Борусия атакуваше решително, а бързият футбол и младежкият характер на отбора им спечелиха прякора „жребчетата“, който носят с гордост и до днес.
Гладбах също имаше своите звезди, по-специално плеймейкърът Гюнтер Нетцер. С поддържащ актьорски състав, включващ Берти Фогтс, Херберт Вимер и Юп Хайнкес, те станаха два пъти поред шампиони през 1970-а и 1971-ва. Така Борусия стана първият отбор, защитил успешно короната си в ерата на Бундеслигата. Бъдещият наставник на двата отбора – Хайнкес, прекара 3 години в Хановер, преди да се завърне в родния Гладбах през 1970-а, отбелязвайки 168 гола в блестящ за отбора 8-годишен период.
Двата отбора продължиха да се дърпат един друг към все по-големи висоти. Мюлер вдъхнови Байерн за титлата през 1972-ра със смайващите 40 гола, а след това добави 36 и 30, докато мюнхенският колос печелеше трите си поредни титли – още едно безпрецедентно постижение по това време.
Звездите на двата отбора оставиха клубното си съперничество настрана, за да помогнат на Германия да се наслади на сензационен старт на десетилетието. Само петима от 18-те играчи на Бундестима за Евро 1972 не бяха част от Байерн или Гладбах. Цели 9 футболисти на двата тима започнаха финала срещу СССР, спечелен с 3:0. 2 години по-късно 8 играчи на баварците и жребчетата бяха титуляри на „Олимпиащадион“ във финала на Мондиал 1974 в Мюнхен срещу Нидерландия. Йохан Кройф и сие бяха фаворити за победата, но вместо това Германия спечели.
Естествено домашният успех на отборите скоро се прехвърли и в Европа. Няколко месеца преди Световното първенство през 1974-та Байерн спечели КЕШ, подчинявайки Атлетико Мадрид. Мюнхенският колос триумфира в турнира и през следващите две години, за сметка съответно на Лийдс и Сент Етиен.
Въпреки че Гладбах грабна короната от Бундеслигата три пъти поред между 1975-а и 1977-а, тимът така и не успя да постигне нещо значимо на най-голямата европейска сцена. Да, стигна финал за КЕШ през 1977-а, но загуби с 1:3 от Ливърпул в Рим. От друга страна, жребчетата триумфираха в Купата на УЕФА през 1975-а и 1979-а.
Краят на 70-те бележи повратна точка в съдбата на двата клуба. Докато Байерн продължава да се радва на страхотни успехи през 80-те години, а и след това, Гладбах никога не успява да си върне магията на своите славни дни. Те изпускат на косъм титлата през 1984-та, губейки първенството по голова разлика от Щутгарт. Всъщност единственият вътрешен успех на жребчетата за последните 40 години е Купата на Германия през 1995-а.
Един от последните мачове между отборите през онази епоха сякаш предвещаваше какво предстои. През март 1979-а Байерн пътува до Гладбах и спечели със 7:1, като Карл-Хайнц Румениге отбеляза хеттрик. Това остава и най-голямата победа в 110-те двубоя между тимовете в Бундеслигата.
Има още една запомняща се среща на 18 май 1974-та – само 24 часа, след като баварците победиха Атлетико във финала на КЕШ. Възпитаниците на Удо Латек трябваше да играят след нощ на диви празненства и донякъде очаквано загубиха с 0:5. Важно е да се отбележи, че Байерн вече си беше осигурил титлата предходната седмица.
Интересното е, че на жребчетата им отне цели 30 години от първия двубой, за да спечелят за сефте като гост на мюнхенския колос в Бундеслигата – случи се през октомври 1995-а. Съвременното съперничество между двата клуба е загубило малко от искрата си, но Гладбах може да се похвали с едни от най-добрите резултати срещу баварците в последно време. Всъщност от 2011/12 насам Борусия има 10 успеха в този дуел, колкото са и победите на Байерн, а равенствата са 5. Струва си да припомним началото на сезон 2021/22, когато баварците бяха пометени с 0:5 от съперника в Купата на Германия, което беше и най-тежкото им поражение от 1978-а насам във всички турнири.
За мнозина това никога няма да бъде „Оригиналното Дер Класикер“, защото терминът не съществуваше, когато Бекенбауер, Нетцер, Мюлер и Хайнкес бродираха по германските терени. Но всъщност е точно така и не може да се отрече специалното съперничество между Байерн и Гладбах – кралете на германския футбол през 70-те години на миналия век.