Как Байерн стигна до отчайващо слабия Компани

Байерн Мюнхен - носител на 33 титли от Бундеслигата, 20 Купи на Германия и шест европейски титли, както и неоспоримо най-големият клуб в своята страна - назначи за старши треньор не друг, а Венсан Компани.

Дори през това лято на безпрецедентна треньорска въртележка в големия футбол, едва ли ще видим по-изненадващо назначение. Досега Компани беше треньор на Бърнли и само преди двайсетина дни изпадна най-безславно от Висшата лига, завършвайки на предпоследно място.

Белгиецът е мениджър със скромен 4-годишен опит, част от който премина в английската втора дивизия.

Той не е бил треньор в Шампионската лига, а в единствения случай, в който води отбор в евротурнирите, отпадна в квалификациите за Лигата на конференциите.

Визитката му очевидно не е като за треньор на Байерн, но разбира се, такова предложение трудно се отказва и Компани се съгласи да се хвърли в дълбокото с подписването на солиден 3-годишен договор.

С репутацията на страхотен бранител от близкото минало, той все още има време да достигне топ ниво и в треньорската професия, тъй като е само на 38 години. Дали обаче не му трябва още опит в среда без такова напрежение като това в Мюнхен?

Все пак не е трудно да си отговорим защо Венсан Компани прие офертата. По-основателният въпрос е защо мюнхенският гранд опря до него, а отговорът не говори добре за ситуацията на "Алианц Арена".

Баварците се провалиха в опитите си да привлекат цяла група наставници, след като още през февруари обявиха, че в края на сезона ще се разделят с Томас Тухел.

С месеци шефовете на Байерн преследваха своите избраници, но неизменно удряха на камък и накрая финишираха с треньор, който изглежда неквалифициран и неподготвен за пост с такава тежест.

Досегашният път на Компани в професията не е твърде главозамайващ.

Футболните му качества не подлежат на съмнение, но когато напусна Манчестър Сити (където беше многоуважаван капитан), той директно стана играещ треньор в родния си Андерлехт.

Спящият гигант на белгийския футбол натовари Компани с голямата отговорност да върне отминалата слава. В първия сезон на младия наставник Андерлехт завърши на четвърто място, като междувременно Компани рязко прекрати състезателната си кариера.

После постигна трето място в лигата и достигна до финала за Купата на Белгия, преди да стане наследник на Шон Дайш в изпадналия Бърнли.

Първият сезон на белгиеца на "Търф Моор" беше исторически и донесе най-голямото му треньорско постижение досега.

Бърнли мачкаше всичко по пътя си в Чемпиъншип, и то с прекрасен атакуващ футбол, за да спечели титлата с впечатляващите 101 точки.

Някои побързаха да сравнят Компани с Пеп Гуардиола, под чието ръководство той беше играл, а клубове като Тотнъм проявиха интерес към младия треньор.

Венсан обаче беше на точното място в Бърнли и се обвърза дългосрочно с клуба до 2028 г. преди да се заеме със задачата да утвърди отбора в английския елит.

Само че дебютната му кампания в Премиър лийг премина твърде разочароващо и той така и не направи компромис с атакуващата си тактика, опитвайки се да наложи същия стил, с който постигаше победите в Чемпиъншип.

Проблемът е, че в елита на Англия нивото е съвсем различно и тим като Бърнли не може да доминира така, както го е правил във втора дивизия.

В резултат "виненочервените" бяха отчайващи и в двете фази на играта, взеха само пет победи за цял сезон и приключиха със скромните 24 точки.

Трудно беше да се намерят каквито и да е позитиви от болезнената кампания, още повече при големите очаквания, създадени от Бърнли миналата година.

Сега Венсан Компани пристига в Байерн Мюнхен в бурен период, когато изборът на нов треньор е особено важен за посоката, в която клубът ще поеме.

За пръв път от 2012 г. Байерн не стана шампион, за пръв път от 2011-та не взе нито един трофей. При неопитен и недоказан на топ ниво треньор рискът пропадането да продължи е твърде голям.

Но сякаш в Мюнхен просто останаха без опции. Обявявайки решението си за Тухел три месеца преди края на сезона, те разчитаха, че ще си дадат достатъчен авансов период да уредят някой от най-желаните кандидати.

Първият им вариант беше Чаби Алонсо, който всъщност им отне титлата с фамозния Байер Леверкузен.

Историята на Байерн показва, че когато някой застраши хегемонията на колоса, той бива примамен в Бавария, и същото трябваше да се случи и с Алонсо.

Испанецът обаче пренебрегна всички водещи клубове, интересуващи се от него, и обяви, че ще остане в Леверкузен.

Оттам Байерн се насочи към Юлиан Нагелсман, когото беше уволнил само 12 месеца по-рано при противоречиви обстоятелства. Но вместо да направи крачка назад, Нагелсман предпочете да подпише нов договор с германската федерация и да остане остане селекционер на Бундестима и за Мондиал 2026.

При отказа на двамата треньори в челото на списъка, Байерн трябваше да преразгледа останалите си опции.

Втората фаза на търсенето не произведе по-добри резултати.

Една дузина имена бяха свързвани с баварците, включително Ханзи Флик, Роберто Де Дзерби, Унай Емери и Себастиан Хьонес.

Байерн се насочи по-конкретно към селекционера на Австрия Ралф Рангник, който продължава да има добра репутация в Германия, въпреки проваления си период начело на Манчестър Юнайтед.

Оказа се обаче, че и Рангник не иска да ходи в Байерн, а като аргумент посочи неназовани лични причини.

Разочаровани, шефовете на Байерн се обърнаха към Оливер Гласнер, но от Кристъл Палас поискаха стъписващите 100 млн. евро неустойка, за да го пуснат да си тръгне.

Говореше се и за Роджър Шмид от Бенфика, но и той обяви, че няма да напуска клуба си.

Междувременно на терена отборът на Байерн показа известно израстване и отстрани Арсенал на четвъртфиналите в Шампионската лига.

Даже беше близо до успех и над Реал Мадрид и класиране за финала.

Така Томас Тухел започна да изглежда като съвсем приемлив вариант, предвид липсата на примамливи алтернативи.

В Байерн стигнаха дотам да преговарят за оставането на предварително уволнения треньор - но отново не сполучиха, тъй като Тухел не искаше и да чуе за вариант да се задържи още един сезон.

По груби сметки, той се превърна в осмият треньор, който по един или друг начин пренебрегва интереса на Байерн.

Ако не друго, сделката с Венсан Компани се получи бързо и той веднага се съгласи да поеме към "Алианц Арена" заедно с треньорския си щаб, в който е и култовият бивш футболист на Ливърпул и Манчестър Сити Крейг Белами.

Байерн ще плати солидната сума от 12 млн. евро на Бърнли за привличането на наставника, но поне не срещна други затруднения при сделката.

Говори се, че белгийският треньор е бил предложен от новия спортен директор Макс Еберл, който е убедил силните хора Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге в това толкова изненадващо на пръв поглед решение.

И макар че Компани не е мечтаното име нито за босовете, нито за феновете на Байерн, не бива да отписваме шанса назначението му да проработи.

Бившият защитник може да няма опит на това ниво в треньорството, но като футболист беше лидер в един голям отбор на Манчестър Сити и би трябвало играещите под негово ръководство да имат респект от него.

Критиките за нападателния му подход с Бърнли във Висшата лига са основателни, но е възможно тактиката му да проработи, когато има по-талантлив състав на свое разположение, както ще бъде в Байерн.

А младостта му означава, че може тепърва да прогресира и баварците ще се надяват да е научил доста уроци от изминалия сезон.

Остава въпросът дали и в лагера на Байерн са научили своите уроци от последните месеци.

Отборът реално ще бъде воден от деветата опция за треньор след отказа на миналите осем, а каквито и способности да прояви, Компани ще се нуждае от стабилна клубна структура, за да постигне нещо значимо.

Хаосът властва на "Алианц Арена" вече повече от година и неразбориите лъснаха при прибързаното уволнение на Нагелсман през март 2023 г.

Оттогава бяха уволнени и директорите Оливер Кан и Хасан Салихамиджич, а Байерн за малко да изпусне титлата още миналия сезон, когато единствено издънката на Борусия Дортмунд в последния кръг остави трофея в Мюнхен.

Цели девет месеца не се появи нов спортен директор, а през това време методите на Тухел се провалиха кардинално. Междувременно така и не бяха подписани нови договори с ключови играчи като Йошуа Кимих, Алфонсо Дейвис, Лерой Сане и Джамал Мусиала.

Затова Венсан Компани пристига в много сложна среда и ако се провали, вината далеч няма да е изцяло негова. Даже може да се каже, че рискът е той самият да падне жертва на цялата каша в Байерн.

Независимо как се развият събитията оттук нататък, самият факт, че се стига до неговото назначение, показва отчаяние и безпомощност -  каквито никак не сме свикнали да свързваме с колоса на германския футбол.

Материал на webcafe, снимка: БГНЕС