Отиде си Франц Бекенбауер. Да се пише банално за човек като него е кощунство. Велик, голям, невероятен, несравним, недостижим! Това са само прилагателни към името, на които убягва същината. Списъкът с успехите е важен, но той съвсем не изчерпва пълнотата на личността на Бекенбауер. Кайзера остави след себе си още нещо, което трябва дебело да се подчертае, но за това си има предистория. Бекенбауер принадлежеше на една важна,
ключова епоха за футбола.

Преминаването на играта от нейния първичен, аматьорски и романтичен образ към това, което наричаме комерсиалност и глобалност. А като допълнение означава и една чудовищна по своите размери популярност. На Пеле, на Йохан Кройф, на Боби Чарлтън, на Франц Бекенбауер се падна историческата роля да превърнат футбола от обикновен спорт в социален феномен. За да не звучи високопарно и натруфено, ще го опиша по следния начин – почти половината население на земното кълбо в наши дни става и ляга с футбол. Ако играта изчезне, значи е изчезнал светът!

Но онази ера на 60-те и 70-те години е от особено значение за запалването по магията. Тази искра подпали милиони по целия свят. Когато се оформяше футболното ми образование, доминиращата сила беше Бундестимът, а Маестрото в уникалния отбор, спечелил европейската титла през 1972 г. и световната през 1974 г., бе именно Франц Бекенбауер.

Хиляди българчета като мен станаха фенове на ФРГ заради него, Герд Мюлер и Гюнтер Нетцер. Пеле и Гаринча бяха запалили други по Бразилия, Кройф и оранжевите лалета по Холандия, Чарлтън и Боби Мур по Англия, Факети и Ривера по Италия… По-късно в края на 70-те аржентинците взеха своя дял от аудиторията благодарение на Кемпес и Меноти. Странно, но никой не се запали по СССР! А тази принадлежност е почти като националната, защото въпросът и отговорът на „от кой отбор си” е основополагащ във футбола.

За разлика от Йохан Кройф никога не съм гледал Франц Бекенбауер на живо, но съм общувал три пъти с него. За много кратко, като прост почитател с гуру. Дори и в тези мигновения се усети неговата уникална аура, защото физическата му поява по някакъв особен начин озаряваше обстановката. Кайзера излъчваше някаква невидима светлина, която бих описал като необикновено спокойствие. Говорят се какви ли не неща за него, но за почитателите и поклонниците той се движеше като месия.

свързани статии

Франц е първообразът на понятието знаменитост. По днешните стандарти, в които фигурират и се поставят такива като Роналдо, Меси и Мбапе, това изглежда като нещо обикновено и едва ли не рутинно. Но тези момчета, които станаха милиардери, са длъжници на такива като Пеле и Бекенбауер, които преди половин век излязоха от образа на ритнитопковци и тръгнаха по студията и червените килими.

Връщам се обратно към аерогарата в София през юни 1989 г., когато с инфарктно вълнение и треперещ глас се обърнах към него с думите: „Господин Бекенбауер, желая ви успех на световното в Италия”. И усетих цялото обаяние на Кайзера, който се усмихна с онази негова красива усмивка и ми благодари специално. После през 1992 г. на европейското в Швеция преди финала между Германия и Дания си разменихме няколко изречения в пресцентъра.

И в Монпелие през 1998 г., когато, преминавайки покрай мен и Пепи Василев, също си подхвърлихме реплика-две по повод играта на Германия срещу Мексико в осминафинала на световното във Франция. Във всеки един от тези три пъти сърцето ми биеше лудо, защото беше много специално усещане. Моментът е изключителен, малцина са избраните, съвсем не е същото примерно с Тони Шумахер или Лотар Матеус. Влизането в аурата на Бекенбауер е като през портала с озаряващ лъч светлина.

При хора като Него има нещо магическо, което граничи с мистиката. Едно момче, родено на 11 септември 1945 г. в руините на погребаната от вината и войната Германия, създадено да бъде обикновен застраховател или банков чиновник, се превръща в емблема на възраждането на своята велика страна. От съвсем нормално семейство, което се причислява към типичната бюргерска класа, той се катапултира във висшето общество и се превръща в световна знаменитост. Отново с частица от онази толкова необяснима божествена природа, която предопределя съдбите.

Бледен юноша, който през 1966 г. стъпва по стадионите на футболната Мека – Англия, и още тогава застопорява очите на света върху себе си. Красив, елегантен, в известна степен недосегаем. Заимствайки стила си на игра от Джачинто Факети, досущ като един дизайнер създава своя модна линия, която е една от най-впечатляващите в неговата епоха. На свободния защитник, който тръгва напред с топката, без да се интересува какво става зад него. Метафората не е случайна, допреди Бекенбауер играчите с номер 5 на гърба не минаваха центъра на терена.

свързани статии

И следват 10 години на постоянни успехи, титли с Байерн и купи с Бундестима. Чак до онзи момент през лятото 1976 г., когато на „Мала Маракана“ в Белград Антонин Паненка копна топката и я изпрати в средата под гредата на вратата на ФРГ. След това почти 10 години бе отдалечен от центъра на вселената, тоест немския футбол. И в края на 1984 г. светът разбра, че Германският футболен съюз нарушава всичките си непоклатими принципи и го назначава за селекционер на Маншафта.

Без лиценз, без диплома, но с аурата на знаменитост. И със супермодерния кариран панталон и лека ленена риза, Франц се превърна в първия треньор, застанал прав до тъчлинията по време на мач. Днес това се приема за най-нормалното нещо на света, но първата модна икона бе точно Кайзера. И след като завършиха празненствата в Рим по случай спечелената световна титла през 1990 г., той си тръгна почти завинаги, защото знаеше, че никога няма да бъде същото. Несъстоялият се банков чиновник или застраховател си бе дал сметка, че по-високо от свода на небето няма.

Физически Франц Бекенбауер прекрати участието си на 7 януари 2024 г., но духовно и ментално той остава завинаги. И завеща усещането, че бе изпратен на Земята с много важна, специална мисия, която той изпълни превъзходно. Остана споменът за Маестрото, който редеше футболните ноти по неговия невероятен и неповторим професорски начин.

Материал на Жаклин Михайлов

* заглавието е на Gol.bg