Бизнесменът Левандовски не може да обича и няма мечти

Големият трансфер вече е факт. Роберт Левандовски е футболист на Барселона и логично, повечето анализи около него са насочени към бъдещето му на "Камп Ноу". Как ще се интегрира в състава и в испанската Ла Лига, колко сезона още му остават на най-високо ниво и какво ще спечели с екипа на каталунците?

Въпросите са много, но в случая ще обърнем поглед към миналото и към наследството, което оставя голмайсторът в Германия. Трансферът отбеляза края на 8-годишния съюз между Левандовски и Байерн Мюнхен, произвел невероятни резултати и за клуба, и за самия футболист.

Във всичките осем сезона с поляка, Байерн спечели титлата на Германия, извоюва и незабравим требъл през 2020 г. Към края обаче отношенията между Роберт и ръководството на гранда се бяха разпаднали и се стигна до размяна на неприятни коментари в медиите - когато играчът вече беше решил твърдо, че ще напусне още сега, независимо че му оставаше още година от договора.

Баварците до последно опитаха да го задържат и го принудиха да започне тренировки с тима в третата седмица на юли, но три поредни дни той демонстративно закъсняваше за заниманията и в тях се представяше вяло и инертно. Остава съмнително доколко Левандовски беше искрен, когато заяви, че не вижда "никаква възможност" да играе повече за този клуба. Мнозина в Байерн го възприеха просто като част от тактиката му, за да предизвика трансфера си в Барса, където вече беше избрал да премине.

Начинът, по който двете страни се разделиха, няма как да не помрачи поне донякъде неговия образ на легенда в Мюнхен. Но образът на Лева така или иначе не беше безупречен. Сега той само затвърди определени впечатления за себе си, създадени още преди години - когато опита да принуди Борусия Дортмунд да го продаде, а после подписа предварителен договор с големия конкурент от Бундеслигата Байерн.

На "Алианц Арена" той се превърна в един от най-добрите в света и остави зад себе си невероятните 344 гола в 375 мача, спечели 19 големи трофея и неизменно бележеше поне по 40 попадения в последните 7 кампании. Въпреки това, странно или не, Левандовски така и не спечели безапелационната любов на феновете в Мюнхен.

Самият той също не показа някакви огромни сантименти към Байерн и не е трудно да разберем мотивите му да напусне. Истината е, че полският таран трябваше да чака твърде дълго, преди да получи заслуженото международно признание за постиженията си. Той беше особено разочарован, че във вота за "Златната топка" година след година беше пренебрегван, дори когато заслужаваше доста по-предни класирания.

Получените отличия на ФИФА за най-добър играч за 2020 и 2021 г. дойдоха като компенсация, но тогава разочарованието на играча вече беше видимо. Има и друг проблем, може би по-сериозен. През всички тези години, когато нижеше гол след гол, Роберт Левандовски не успя да превърне името си в глобална печеливша марка, както би трябвало да се очаква от един от най-впечатляващите нападатели от своето поколение.

Големите спонсорски сделки продължиха да отиват при други играчи, някои от които отстъпват по класа на поляка. Той скоро ще навърши 34 и в Каталуния ще бъде последният му шанс да заблести като голяма звезда и извън футболните среди. Възраждащата се Барселона на Шави изглежда като перфектния отбор за тази цел - а Роберт със сигурност се надява да впечатли на митичния "Камп Ноу" така, както го правеше до момента в Мюнхен.

Макар че от него се очакваше много, когато пристигна в Бавария през 2014 г., той надмина очакванията и някои даже го поставят като №1 сред нападателите в цялата история на Байерн. Точно така, дори над Герд Мюлер, въпреки че Бомбардира си остана ненадминат по брой голове. В безмилостните условия на съвременния футбол, Левандовски демонстрира невероятно постоянство, неизменен професионализъм и фамозна физическа форма, а контузиите му бяха крайно редки.

Нападателят играеше средно по 47 мача на сезон за клуба и треньорите просто знаеха, че няма да се тревожат за мястото на върха на атаката. Лева винаги беше там, беше здрав, във форма, надежден, концентриран и отдаден. Адаптираше се с лекота към изискванията на различните мениджъри и функционираше еднакво добре в стиловете на Пеп Гуардиола, Карло Анчелоти, Ханзи Флик и Юлиан Нагелсман.

Голаджията еволюира през годините и от енергичен нападател, идеален за контраатакуващ стил, се превърна в постоянно дебнещ хищник с интелигентно придвижване по терена, огромно разбиране на тънкостите във футбола и безупречна техника на малки пространства.

Той беше идеалният №9, но в някакъв смисъл се превърна в робот на игрището, а това кореспондираше и с имиджа му извън терена. За него беше ясно, че няма да произведе жълти заглавия, но и че същевременно ще остане далеч от сърцата на феновете. В баварската столица разказват, че голмайсторът живеел доста уединено и мюнхенци рядко са го виждали да излиза където и да е из града.

Да го засечете в нощен клуб пък е било още по-малко вероятно. Говори се, че Левандовски винаги е бил този, който си тръгва рано от партитата. На един рожден ден на съотборника си Джером Боатенг престоял всичко на всичко 12 минути в легендарния клуб P1.

Дори от шампионските празненства си тръгвал при първа възможност. Той е и човек, който няма да започне да се подмазва и да говори неща, които да го сближат с привържениците. Всъщност никога не е криел подбудите си да играе за Байерн. Когато удължи своя договор през 2019 г., Левандовски отбеляза просто, че това е точният клуб за него в този период от време. Не очаквайте клетви във вечна вярност и сълзливи откровения за славните години, прекарани на "Алианц Арена".

Така че начинът, по който напусна, не беше съвсем неочакван. Никой не може да отнеме на Левандовски постиженията с екипа на Байерн, но и не може да накара насила публиката да го заобича. Полякът просто не е от типа характери, които се превръщат в народни любимци.

И докато екипът на Лева настояваше, че преминаването в Барселона ще сбъдне голямата му мечта, неговият бивш агент Чезари Кучарски коментира: "Левандовски няма мечти. За него футболът е просто работа и се отнася към него чисто професионално".

Така ще го запомнят и в Мюнхен. Голова машина на терена, а извън него преди всичко бизнесмен, грижещ се максимално добре за личната си кариера. Затова между Лева и Байерн любов така и не възникна - всичко беше просто бизнес. Има ли как да е по-различно в Барса?

Материал на webcafe.bg