Едва ли има верен фен на Байерн Мюнхен, който да се е зарадвал истински на рекордите, подобрени от Роберт Левандовски. Прашни рекорди, които преди това принадлежаха на митичния Герд Мюлер, за когото няма да стигне и цяла година, в която да се каже всичко за спортните и човешките му качества.

Най-точното определение за "Бомбардировача" беше дадено от друга баварска легенда - Франц Бекенбауер. Двукратният носител на Златната топка винаги е бил искрен в анализите си и за Мюлер каза следното: "Байерн нямаше да постигне големите си успехи, ако го нямаше Герд". Кайзера не спомена нищо за другите големи - Сеп "Котката" Майер, Паул Брайтнер, "Буле" Рот, Георг Шварценбек или Ули Хьонес. Говореше за големия Герд. Той затова и остана най-голям, защото вкарваше изумителен брой голове (563) в общо 605 мача за Байерн. За сравнение Левандовски има 344 гола в 375 мача за клуба. В Бундеслигата полякът е с 238 гола в 253 мача, срещу 363 гола в 427 срещи за Мюлер.

Показателите на Левандовски са впечатляващи и логично той вече е голмайстор №2 на клуба. Но за своите осем години на стадион "Алианц Арена" бившият стрелец на Борусия Дортмунд винаги е носил със себе си усещането, че е един наемник. Класен, но... наемник. Получава тлъста заплата (рекордните за клуба 20 млн. евро), върши отлично своята работа, но как да пуснеш сълза за него, когато си тръгне? Как да ти се къса сърцето, както при новината, че на 15 август 2021 година наказаният от съдбата с Алцхаймер Герд Мюлер е починал? Години преди да си отиде от този свят, славният германец не е можел да разпознае колегите и приятелите си, с които 3 поредни сезона покоряваха Европа с екипа на Байерн. Това е тъга. При такива новини истинският привърженик на Байерн усеща болка и сърцето му се къса. А напускането на Левандовски е формалност и въпрос на време. Дори бих казал - закъсняло.

свързани статии

Още през лятото на 2018 година полякът напираше за трансфер и беше публична тайна, че гледаше към Реал Мадрид. Тогава той нямаше смелостта публично да изкреши на целия свят, че не иска да остава в Байерн и се скри "под леглото", докато неговият агент Пини Захави (сравнен от Ули Хьонес с алчна пираня) взе думата и типично за представителите на своята професия обясни с кухи фрази как за всички страни би било най-добре да се стигне до трансфер. Особено за него, когато си чака милионната комисиона.

Сега навършващият 34 години през август Роберт най-после излезе на светло и хвана микрофона. Намери смелост да каже в прав текст, че не иска да остава в Байерн. Но забележете - неговата цел този път е Барселона. Вечният враг на Реал Мадрид, където Карим Бензема се бетонира като №9, правейки невероятен сезон, гарниран не само с много голове, но и с титлите в Ла Лига и Шампионската лига. А навярно и със Златната топка, която "бяга" на Левандовски през последните 24 месеца.

Полякът е обсебен от мисълта за Златната топка и е признавал, че ще има по-голям шанс за нея, ако играе в Испания. Разчитайки на по-силния местен маркетинг и на по-голямата гласност. Но той не може да осъзнае, че неговата пречка за отличието не е Байерн, а самият той. Отличен реализатор, който обаче е далеч от скандала, сгушен под полата на съпругата си Анна, следвайки разработеното от нея меню за перфектна форма и тегло... Във въздуха витае и гъделичкащата мисъл, че и интимният им живот робува на строг график. 

свързани статии

Дори да заиграе в Испания, Левандовски пак няма да бъде фаворит за Златната топка. Не и докато не започне да вкарва важни голове (както Бензема), когато е напечено и отборът му е пред елиминиране. Роберт е отборен играч, отличен реализатор, но въпреки това не създава усещането, че е незаменим за добре смазаната баварска машина Байерн. Съвсем друга тема е как можеш да напуснеш Байерн и да отидеш в намиращия се на по-долно ниво във всяко едно отношение в момента Барселона.

Действащият договор на поляка е до 30 юни 2023 година и Байерн трябва да демонстрира пред целия свят, че наистина е "купуващ", а не "продаващ" клуб. Някакви 35-40-45 милиона евро няма да направят разлика в бюджета на баварския колос, който работи на печалба повече от четвърт век, за разлика от всички останали грандове. Затова оставането на Роберт е задължително, а за него няма да бъде зле да се запознае отблизо с нивото на дублиращия състав. Защото никой не е по-голям от клуба. Особено човек, който идвайки в Бундеслигата от Лех Познан, беше сред най-слабите в Дортмунд през първата си година. Човек, който дължи световната си слава не само на упорит труд и умения, но и на целия колектив на стадион "Алианц Арена". Човек, който няма право да се сърди, когато ръководството води разговори "зад гърба" му с други нападатели, защото това си е работа на ръководството, а работата на играчите е на терена.

Слушайки съветите на Анна и Пини, Левандовски може и да си уреди по-добър договор във финансов аспект (не е ясно как това ще стане точно във флиртуващия с фалита Барселона), но никога няма да бъде нечия легенда. Не беше такъв в Дортмунд, не стана такъв и за цели осем сезона в Байерн. На 34+ години няма да стане легенда и другаде. Показателите му в Бавария са фантастични, но питайте хората по улиците на Мюнхен какво мислят за Левандовски. Питайте ги дали обичат Роберт и след това им задайте същия въпрос за Герд Мюлер. За Кайзера, Хьонес, Кале Румениге. За Томас Мюлер. За Швайни, за Лам, за Оли Кан, за Мануел Нойер, за Франк Рибери, Ариен Робен или за днешния мотор на отбора Джошуа Кимих. И после ги питайте защо сред тези имена няма никакво място за лишения от футболни корени Левандовски.

 

Друми Георгиев, Gol.bg