През 90-те години и в началото на хилядолетието той беше един от знаковите футболисти на германския национален отбор. Европейски шампион е от 1996-а и сребърен медалист от мондиала през 2002-ра.

На 1 февруари Кристиан Циге навърши 50 години. За разлика от мнозина свои колеги за него спокойно може да се каже, че работи за удоволствие. Начело е на третовидизионния австрийски Заалфелден, който няма грандомански амбиции да се изкачи задължително до Бундеслигата. Странно място за бивша звезда като Кристиан.

Самата състезателна кариера на Циге също бе далеч от обичайната. Игра в три от четирите топ първенства на Европа, стана шампион в две от тях. А всичко започва с един бас с баща му на каса Fanta.

"Като типичен млад берлинчанин имах голяма уста. А в семейството ми футболът беше основна тема. Дядо ми е играл, леля ми е достигала финала за Купата на Германия през 1987-а, баща ми е бил нелош футболист, а майка ми действаше като тим мениджър на всички младежки отбори, от които бях част. Сами разбирате, че това беше основна тема у нас всеки ден - отваря семейния албум със спомени Кристиан. - Хванах се на бас с татко, че един ден ще играя в националния отбор. Той ми купи касата с Fanta преди квалификацията срещу Украйна за световното през 2002-ра, макар че продължаваше да твърди, че такъв бас не е имало, когато го подсетих, че си чакам безалкохолното."

На 16-17 младокът става част от юношеските гарнитури на Германия и хваща окото на половината клубове от Бундеслигата. Но отхвърля абсолютно всички предложения. Защото чака само едно - това от Байерн Мюнхен. И то идва. От никому неизвестния Херта Целендорф отива в германския ФК Холивуд!

 

"Бях на 18 и един ден Ули Хьонес се обади по телефона. Бях впечатлен, че този човек дойде да ме вземе от летището и да ме разведе из базата на "Зебенер Щрасе". Мен, пълния анонимник - скромничи Циге. - Исках задължително да играя там. И много хора ми задаваха въпроса да не съм се побъркал, защото смятаха, че никога няма да получа шанс в Байерн." Подобно на казармата, като млад футболист Циге трябва да заслужи уважение в съблекалнята на големите звезди.

"Бяхме на някакъв лагер във Форт Лодърдейл и една нощ на вратата ми се почука. Един съотборник искаше да ходя да му купя бира. Отидох, но за да стигна до неговата стая трябваше да мина покрай тези на Ули Хьонес и треньора Юп Хайнкес. Можете да си представите какво потене беше в този коридор - смее се Кристиан. - Занесох бирите и колегата затръшна вратата под носа ми. Но след този лагер отношението на опитните към мен се промени. Започнаха да гледат с друго око на мен, даваха ми ценни съвети. Иначе в съблекалнята най-трудно ми беше, когато започваха да си говорят на баварски диалект. Нищо не им се разбираше."

 

През втория си сезон в Байерн Циге пробива в титулярния състав. Но клубът от Мюнхен записва едно от най-слабите си представяния в Бундеслигата - 10-о място. Нещо тотално граничещо с фантастиката днес.

За седемте си години в баварския гранд Циге вдигна сребърната салатиера само два пъти. Бяха времена, в които титлата взеха Кайзерслаутерн, Щутгарт, Вердер и Борусия Дортмунд. А Кристиан напусна Мюнхен точно преди големите успехи с Отмар Хитцфелд. И все пак със спечелена Купа на УЕФА. Триумф, за който Емил Костадинов изигра важна роля.

"Исках да трупам опит в чужбина - разказва мотивите си германецът. - А Серия "А" ме впечатляваше от дете - с Марко ван Бастен в Милан, Лотар Матеус в Интер и Ханс-Петер Бригел във Верона." Така през 1997 година Циге акостира в Милано и облича червено-черния екип.

 

"Не дойдох в Милан в най-добрия период за клуба - спомня си той. - Отборът беше завършил 11-и предишния сезон, а в моя дебютен приключихме десети, независимо че в състава имаше играчи като Паоло Малдини, Патрик Клуйверт и Джордж Уеа. Имаше случаи, в които на излизане от "Сан Сиро" се возех в багажника, защото тифозите чакаха колите ни с камъни в ръце. След един загубен финал за Копа Италия в Рим се наложи да ни изкарват през задния вход на летището, защото отпред чакаха 1000 фена, желаещи да изразят мнението си. Тогава ни препоръчаха за няколко дни да напуснем града. Бяха вълнуващи времена."

 

Във втория си сезон с фланелката на "росонерите" Циге става шампион. Но идва момента да стегне куфарите за Англия.

"Вицепрезидентът Галиани ме повика и ми каза, че клубът е спазарил продажбата ми в Мидълзбро. Нямах никакъв избор. Ако бях отказал, оставащите две години от договора ми щях да ги изкарам на трибуните без да помириша терен. Затова помолих жена ми да хване самолета за Мидълзбро и да прецени дали би живяла там." В това време начело на Боро е Брайън Робсън, а в отбора са Пол Гаскойн, Пол Инс, Марк Шварцер и Жуниньо.

 

А след като още във втория си мач вкарва гол от пряк свободен удар, Циге се превръща в любимец на феновете. "Скоро след това никой друг нямаше право да бие фауловете - усмихва се германецът. - Станеше ли нарушение в наша полза в близост до пеналта, публиката започваше да пее моето име. И след много тежките времена в Милано това беше огромно облекчение за мен."

 

Следващия сезон за Циге вече е на "Анфийлд", но въпреки че печели Купата на УЕФА, тази на лигата и ФА къп, той не е първи избор за мениджъра Жерар Улие. И логично багажът е стегнат отново. Следваща спирка е "Уайт Харт Лейн". С екипа на Тотнъм Циге изиграва три сезона. Но точно от периодът му при "шпорите" е и най-тежкият момент в кариерата му.

 

"Ситуацията бе абсолютно нелепа. При един тъч бях зад гърба на противниковия футболист, който при обръщането ме удари в бедрото. В течение на вечерта кракът ми започна да се подува. И до днес съм благодарен на жена ми, че тогава тя настоя да ме види лекар. Той ме изпрати веднага в болница и каза, че трябва да ме оперират на момента. Когато пристигнахме в клиниката, вече не можех да сляза сам от колата. По-късно разбрах - ако бях закъснял с половин час, трябваше да ми отрежат крака, за да спасят живота ми", разкрива Циге.

 

 

След операцията Кристиан няма същата сила в крака, а грешки в терапията и последвалото възстановяване предизвестяват края на неговата кариера. Тя идва в родната Германия с екипа на Борусия Мьонхенгладбах през 2005-а, когато е на 33. При "жребчетата" в последствие е временен треньор, спортен директор, води и младежките формации на Германия. Вкусва екзотиката начело на Атлетико от Балеарските острови, та чак до далечен Тайланд, за да се върне отново в немскоезичния регион начело на Заалфелден.

 

"Мога да си представя да водя някой голям отбор - завършва Циге. - Но защо човек трябва да променя нещо, когато е доволен от работата си. А и нямам нужда да гледам физиономията си по телевизията."

Материал на webcafe.bg