Преди 25 години Байерн Мюнхен спечели Купата на УЕФА, а един от най-добрите в състава на германския колос беше легендата на българския футбол Емил Костадинов. Героят от "Парк де Пренс" даде специално интервю, което беше публикувано на водеща позиция в официалния сайт на баварския колос в интернет. Коща игра за Байерн от началото на 1995 година до лятото на 1996 година, а във втория финален мач срещу Бордо се отличи с гол и асистенция.

Какви спомени имате от сезон 1995/96, когато спечелихте Купата на УЕФА с Байерн Мюнхен? - Това беше един фантастичен период за мен като футболист и навярно най-високото ниво, което съм достигал в кариерата си. Чувството беше прекрасно - да бъда част от този отбор и да спечеля Купата на УЕФА. Тогава имах шанса да играя с легенди като Лотар Матеус, Юрген Клинсман, Оливер Кан и Жан-Пиер Папен. Всички бяха футболисти от световна класа и ми помогнаха много да се уча и да се развивам. Не са много хората, които могат да кажат, че са били част от семейството Байерн Мюнхен.

 

Вие играхте година и половина в Байерн. Какви спомени пазите? - Съотборниците, които бяха фантастични, но също и треньорите, които бяха на друго ниво в сравнение с местата, на които съм бил. В Мюнхен имах възможността да работя с Джовани Трапатони, а после и с Франц Бекенбауер. За мен Кайзера е най-големият, под чието ръководство съм играл. С удоволствие се сещам за това време. И до днес съм изключително горд, че успях да отбележа гол във финал за този голям клуб и заедно да спечелим трофея. Всеки футболист мечтае за нещо подобно.

 

Защо Бекенбауер беше толкова специален във Вашите очи? - Бекенбауер ми даде шанс и повярва в мен още от първия ден, в който пое отбора. Неговото отношение към всеки футболист и специално към мен, беше супер. Много го ценя като човек и треньор. Той винаги е приятелски настроен и открит с всеки. В нашата спортна академия в София дори му беше връчена титлата "доктор хонорис кауза" през 2000 година. Преди финала той ми каза, че трябва да остана спокоен и да играя така, както съм свикнал да го правя. Завинаги ще съм му благодарен. Ако не беше той, навярно никога нямаше да вкарам гол във финал на европейски турнир.

 

Бяхте ли нервен, какви спомените имате за Вашия гол? - Аз играх добре в предходните мачове и вярвах, че мога да направя нещо. Не бях нервен, а позитивно настроен. Жан-Пиер Папен, когато замених във финала, дойде при мен и ме надъха да използвам шанса си. След това асистирах на Мемет Шол с петичка и самият аз вкарах един гол. За попадението си мога да кажа, че често играта ми с глава е била подценявана. Истината е, че съм вкарвал доста голове с глава и повечето са били доста красиви. В този случай успях да намеря свободно пространство  и да насоча топката добре. Това е един от най-големите моменти в кариерата ми.

Превод на Gol.bg