Галантният палач

Преди 14 месеца той беше "дясна ръка" на Нико Ковач и мнозина се питаха какво точно прави в Байерн Мюнхен. А назначението му за временен треньор на отбора след уволнението на хърватина? Някои казваха, че това е огромна грешка. Паник ход. Тъй като никой от набелязаните треньори не искаше или не можеше да приеме офертата на баварците на момента.

Днес трофеите на Ханзи Флик начело на Байерн са повече от загубите (3) му във всички турнири (!), което направо граничи с фантастиката. Требъл през миналия сезон, пет трофея от толкова възможни за 2020 година, рекордните 15 поредни победи в Шампионската лига... Вечният помощник вече стана старши. И има статут на легенда. Легенда, изкачила върха най-бързо и по най-чудния начин. Невероятно!

Пеп Гуардиола също сътвори подобна приказка с Барселона през сезон 2008/09, но изборът беше планиран преди старта на кампанията и каталунецът имаше възможността да направи пълноценна лятна подготовка, да стартира от нулата и да ръководи един проект, в който блестяха Меси, Шави, Иниеста и така важния за защитата Пуйол.

Задачата пред Флик беше повече от трудна - в Байерн нямаше звезди от подобна величина, уволнението на Ковач дойде след най-тежката загуба на клуба за последната декада (1:5 във Франкфурт), реномето на шампионите беше пострадало и да си го кажем честно - в представянето на отбора цареше хаос. Имаше мачове, в които играта се получаваше, но в по-голяма част от срещите липсваха два важни елемента - ясна философия и баланс.

Почеркът на Ханзи си пролича рано-рано. Сравнително рано дойдоха поредните поражения от Байер Леверкузен и Борусия Мьонхенгладбах, но куриозното е, че тези мачове Байерн по-скоро доминираше. Смятам, че усещането след тези две загуби до голяма степен наклони везните в полза на последвалото решение на шефовете Флик да получи постоянен договор. И разбира се - нужното спокойствие да разгърне потенциала си.

Защото въпросното усещане беше надежда. След двата мача спечелените точки бяха нула, но този човек бе успял да обедини съблекалнята. Играчите му вярваха. Помощниците му вярваха. Феновете и шефовете - също. Вярата се завърна и може би в дългосрочен план тези поражения бяха необходими. Това кръвопускане изля "отровата" от организма на баварския колос и генерира импулс, невиждан от доста време.

Наскоро Юп Хайнкес бе признал, че Флик е уникален: "Няма треньор в историята на футбола, който да е постигнал толкова големи успехи само за една година. Аз трябваше да чакаме 34 години, за да спечеля требъл. На Ханзи му бяха достатъчни 10 месеца. Свалям му шапка. Той има природно заложена емпатия и умения в комуникацията".

Да, емпатията... За малко да я забравим, а тя е сред големите козове в ръкава на "фокусника" Ханзи. Защото той не само притежава нужните футболни познания (самият той е бил футболист тип "работохолик" на Байерн под ръководството на Хайнкес от 1987 до 1990 година), но и умението да комуникира. Като хрътка надушва къде е болката на всеки негов воин и провежда лечение на четири очи. Какъвто беше случаят с Хави Мартинес.

Още докато беше помощник на Нико Ковач, Флик беше спипан от репортерите да утешава испанския универсален войник. Хави, оставен извън стартовия състав за мач на "Алианц Арена" (семейството му беше на стадиона специално заради него), плачеше на пейката в прегръдката на Ханзи, който го утешаваше бащински.

Очевидно чисто човешките качества на Флик имат огромна заслуга той да достигне толкова бързо до сърцата на милионерите в съблекалнята. Милионери, подложени на огромен стрес заради смазващия натиск към Байерн, когато нещата не вървят.

При Ханзи обаче отборът не просто върви, а направо лети. Най-после беше постигнат нужният баланс, вратата буквално беше заключена, а стрелците на тима са като безпощадни снайперисти. Победа след победа, непрестанно тичане "в пакет", жертвоготовност. Все едно гледаш мускетарите в акция, но в по-голям числен състав. Да оставим настрана фенските пристрастия и да бъдем напълно обективни: играта на Байерн при Флик е мехлем за душата на всеки, който обича този спорт.

И ако историческата победа над Барса с 8:2 се беше състояла пред фенове, то и тези на каталунците щяха да станат на крака. Защото срещу себе си разпасаната испанска сбирщина имаше футболен командос с отряд за масово изтребление. Футболен валяк, който прегазваше не само жертвите на терена, но и тяхната надежда много преди последния съдийски сигнал.

През този сезон заситилият се откъм успехи Байерн върна газта и допуска много голове в Бундеслигата. От 7 ноември до 19 декември тимът изоставаше с 0:1 в седем (!) поредни кръга, но не загуби нито веднъж, печелейки 4 пъти. Едва ли головете са допускани умишлено, но пък направените пълни или частични обрати говорят за наличие на характер и здрава психика. В Шампионската лига този сезон Байерн завърши груповата фаза с най-много точки и няма да даде "Ушатата" без бой.

А през последните месеци да се "сбиеш" с Байерн не е най-приятното и разумно изживяване. Защото срещу себе си всеки отбор вижда един различен противник, готов на всичко за общата цел. От пламъка в погледа и от езика на тялото можем да разберем много за нагласата на всеки човек, както и за един цял отбор. Над една година баварската машина работи на пълни обороти и резервоарът винаги е зареден догоре, защото попадна на точния човек - млад, амбициран, уравновесен, компетентен, разбиращ човешката душа. Над една година Байерн е в ръцете на най-успешния (според статистиката) треньор в историята си. А ерата на хер Флик в Мюнхен като че ли е едва в началото си. За радост на всички "баварски" сърца и за ужас на... целия останал свят.

Друми Георгиев, Gol.bg