Бащата на Гнабри измисля фирменото му изпълнение

Байерн спечели с 3:0 срещу Лион полуфинала в Шампионската лига с два гола на Гнабри и един на Роберт Левандовски. Откриващото попадение е сред фирмените на Серж и върна спомена за предшественика му Ариен Робен. Германецът поема топката по дясното крило, рязко свива към центъра и изстрелва снаряд в горния десен ъгъл!

В тази Шампионска лига Гнабри има 9 гола, повечето ги е вкарал по този начин. В това няма нищо чудно - Серж 6 години е работил върху това движение на изкуствения терен във Вайсах, малко селце близо до Щутгарт. Обучението се провеждало под строгия надзор на баща му.

"Той ме научи да дриблирам, а също и да се движа и да стрелям към вратата. Да търся сглобката на далечния ъгъл. Повтарял съм го хиляди и хиляди пъти - и така от 9 до 15-годишна възраст. Баща ми казваше: "Серж, ако се научиш да изпълняваш правилно това движение, можеш да вкараш много голове."
Усъвършенствах перфектния изстрел, а той ме караше да го правя отново и отново.

Изглежда, баща ми е предвидил бъдещето: сега това движение е една от запазените ми марки. Просто поемам топката, скъсявам ъгъла и стрелям - мускулите помнят всичко", сподели Гнабри пред The ??Players 'Tribune. Измъкването не бе възможно, защото бащата бе наясно - на детето на котдивоарец и германка не му бе позволено да се отпусне.

"Ако искате да бъдете приет, трябва да работите с двойни сили. Не им давайте шанс да мислят, че сте мързеливи", е мотото на Жан-Ерман. Който пък е нетипичен емигрант - дойде в Германия, за да научи езика. Планът му беше прост: с познанията си по немски той искаше да се върне в Кот д'Ивоар и да го преподава в училищата. Защо точно този език? Очевидно, защото Германия е в Топ 5 на страните, с които Кот д'Ивоар търгува: 7,1% от икономическия оборот е именно с Федералната република.

Във всеки случай Жан-Ерман не се завърна в родината си. Срещна Биргит и се влюби. Серж е роден в Щутгарт, но прекарва детството си във Вайсах, играейки за местния отбор. И, разбира се, тренира заедно с баща си. "Често исках да избягам от тренировките. На 15 години исках да се забавлявам с приятели, да ходя на кино, да водя нормален живот. Но дълбоко в сърцето си искаш да изпълниш мечтата си. Като тийнейджър имате нужда от някой, който да ви напомня какво трябва да направите. Ако баща ми не беше наоколо, никога нямаше да имам този успех. Не става въпрос само за тренировки и футбол, а като цяло за мен като личност", признава Серж.

Журналистите се чудеха защо баща му е толкова отдаден на футбола. Когато Серж премина във Вердер Бремен, в медиите се появи история, че Гнабри старши е играл за националния отбор на Кот д'Ивоар. Серж обаче го отрече. "Не знам откъде идваха слуховете. Това е просто не е вярно - баща ми никога не е играл професионален футбол. Разбира се, за него би било чест да играе за националния отбор, но това не отговаря на истината", обясни крилото.

Най-важният урок от родителите му не е свързан с футбола. Когато Гнабри премина в Арсенал, той започва да печели повече от баща си и майка си. Парите го главозамаяха - похарчи 600 паунда за чанта, хвърли големи суми за маркови обувки, дрехи и скъпи часовници. "Това беше последната капка за родителите ми. Усетиха нещо. Спомням си думите на майка ми: "Серж, знаеш ли ... това невинаги може да продължи. Не е нужно да харчиш пари по този начин. Трябва да останеш на земята, защото в един момент всичко може да се срине", спомня си Гнабри.

И така се случи: няколко дни по-късно Гнабри контузи коляното си, лекува се 8 месеца и след като се възстанови, не попадна в състава. Последва кошмарен наем в Уест Бромич където Тони Пюлис отписа крилото. Подкрепата на родителите обаче не спря.  "Вестниците писаха, че съм мързелив... След всичко, което баща ми беше набил в главата ми като дете, спомня си Гнабри. - Беше трудно, започнах да получавам по-малко обаждания от познати. Но моите родители и близки приятели никога не ме напускаха".

"В такива моменти преоценявате живота си. Онези дни в парка с баща ми. Разговорите с него, когато той каза, че трябва да работя с двойно усилие, а аз свеждах очи. Думите на мама, че това няма да трае вечно. Трябваше да направя крачка, за да започна да напредвам. Решението да се върна в Германия промени живота ми."

Двата гола на Гнабри изведоха Байерн до финала в Шампионската лига, но татко Жан-Ерман се гордее и с нещо друго: "Радвам се, че момчето ми стана професионален футболист и не си вирна носа."

Материал на "Тема спорт"