Като сценарий на филм: Как бежанецът Алфонсо стана звезда в Байерн

Ако имаше списание за живота на Алфонсо Дейвис, това щеше да е едно увлекателно четиво. На 19 години той е лицето на канадския футбол и най-талантливият играч, излязъл от МЛС. А вече е и несменяем титуляр в редиците на германския колос Байерн. Трудно може да се определи какъв е потенциалът на този талантлив младеж, но не е важно накъде се е запътил, а откъде идва - именно това превръща живота му в истинска приказка.

Пътуването започва в Будубурам - бежански лагер в Гана, където Дейвис се появява на бял свят, след като родителите му напускат Либерия заради гражданската война. Животът е изпълнен с трудности. Търсенето на чиста вода, храна или просто да остане жив - всеки един час е триумф на оцеляването.

"Беше трудно да се живее, защото единственият начин, по който оцеляваш понякога, е да носиш пистолет. Нямахме интерес да участваме във войната в Либерия, затова избягахме оттам. В страната има програма, наречена преселване. Попълнихме формуляр, преминахме интервюто и заминахме за Канада", спомня си бащата на Алфонсо Дебеа.

Семейство Дейвис емигрира в Северна Америка, когато Алфонсо е на пет. Те се установиха в Едмънтън, Албърта. Дебеа и семейният матриарх Виктория (б.р. - матриархатът е обществена система, при която жените и по-специално майките имат централна роля като политическо лидерство, морален авторитет и контрол над собствеността) работеха дълги часове, а Алфонсо помагаше с отглеждането на по-малките си брат и сестра. В същото време той посещаваше католическото училище "Майка Тереза", където талантите му за пръв път попаднаха в полезрението.

"Нашият малък Алфонсо. Той е едно от онези деца, които имат постоянна усмивка на лицето си. Винаги танцуваше в коридорите, толкова естествен талант. Биваше го във всичко, до което се докосне - баскетбол, футбол, всеки спорт", казва учителката му в шести клас Мелиса Гуцо, която води и часовете по физкултура.

Тя заедно с Тим Адамс основават Free Footie в Едмънтън - безплатна футболна лига след училище за деца от 3, 4, 5, и 6 клас, които не могат да си позволят такси и нямат пари за екипировка. Адамс бързо разбира, че Дейвис е необикновено дете: "Още щом направи първото си докосване, разбрах, че има дар за играта. Много деца имат подобно ниво на атлетизъм, но той разполага с разум в действията си".

Инстинктивно Адамс се свързва с местния треньор Марко Босио, за да го види. Шефът на футболната академия Сейнт Николас не остава разочарован: "Имаше нещо специално в това момче. Разполагаше със светкавични крака и бързина. Попитах го какви са плановете му, а той ми каза, че ще играе за нас през следващия сезон. Бяхме във възторг. Имаме много деца от различни общности, така че той се вписваше чудесно".

С цялото население на Едмънтън зад гърба си Дейвис за първи път се замисля за кариера във футбола именно в Сейнт Николас: "За да бъда честен, просто се забавлявах, за да съм активен и да се предпазя от неприятности. Не мислех, че съм толкова добър. Харесваше ми да играя с приятели. Когато стартирах с организиран футбол, всички ми казваха да продължа да се занимавам и да стана професионалист. Тогава се появи и желанието ми. Започнах да тренирам усилено и ето ме сега пред вас".

До 14-годишна възраст Алфонсо вече беше част от резидентската програма на Ванкувър Уайткапс, а след това влезе в историята на МЛС, след като се превърна в първия играч, роден през новия век, който играе в елита на американския футбол. Стори го само на 15 години, 8 месеца и 15 дни! "Бяхме сигурни, че е нещо специално и ще успее. За мен той е малко аномалия. Когато дойде при нас, беше част от отбора до 16 години, а само за няколко месеца стигна до първия тим. Това се случва рядко", заяви президентът на Уайткапс Боб Ленардуци.

Бързо Дейвис попада и в радара на националния отбор. Дебютът му за кленовите листа дойде на 14 юни 2017-а срещу Кюрасао, а канадското си гражданство той получи само седмица по-рано. "Чудесен момент за семейството ми. За мен означава много да представлявам страната, която ми даде толкова много. Горд съм", казва Дейвис.

Алфонсо записа със златни букви името си в историята на националния отбор. Той стана най-младият играч на Канада (б.р. - 16 години) и най-младият реализатор (б.р. - срещу Френска Гвиана в Голд къп).

Роди се звезда!

"Всички наши играчи трябва да се стремят да станат като Дейвис. Той подчертава какво е Канада - страна, която приема всичко", заяви селекционерът на националния отбор Джон Хердман пред Edmonton Sun.

Преди да премине в Байерн за рекорден изходящ трансфер от МЛС, през юли 2018-а Алфонсо говори на конгреса на ФИФА от името на Обединената кандидатура на Северна Америка за домакинство на световното първенство през 2026-а. Той обясни как Канада е посрещнала него и семейството му, докато те са търсили убежище от кървавата гражданска война в Либерия - пътуване, което го отведе от бежански лагер в Гана до един от най-големите отбори на планетата.

"Беше много завладяващо, вдъхновяващо и емоционално. Той беше просто идеалният човек, с когото да започнем. Това е и целта ни - винаги да бъдем обединени. Имаше ключова роля да получим домакинството на турнира", сподели Питър Монтополи - генерален футболен секретар на Канада.

Въпреки статуса си на национален герой Дейвис е здраво стъпил на земята. Той няма спомени от бежанския лагер в Гана, където е роден. Може само да се опита да проумее ужасите, пред които са били изправени родителите му в Либерия, но Алфонсо е благодарен за предоставените му възможности и оценява различния живот, който води. "Има бистра глава на раменете си. Да бъде добър човек рано в живота си беше много важно за него. Това е освежаващо, защото в тази епоха се случва все по-рядко. Животът му е като сценарий на филм, но все още има какво да бъде написано в тази история", категоричен е Ленардуци.

През януари 2019-а Дейвис се присъедини към Байерн. В едва петия си старт в Бундеслигата той стана най-младият играч, който се разписва за баварците от 20 години насам (б.р. - срещу Майнц през март 2019-а). Алфонсо завърши девическата си кампания с дубъл, а освен това вкара гол на САЩ за победата с 2:0, за да сложи край на 34-годишна суша на кленовите листа срещу янките.

Така че когато разглеждате рафтовете на любимата си книжарница след около 35 години, внимавайте за "Хрониките на детето чудо от Канада". Ще си струва всяка една страница!

Превод на вестник "Тема спорт"