Борбата на алфа-мъжкарите в Байерн

Силните фигури в лагера на германския шампион Байерн Мюнхен Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге са били на коренно различни позиции кой трябва да поеме отбора след уволнението на Карло Анчелоти. Президентът Хьонес е държал на своя любимец Юлиан Нагелсман, а изпълнителният директор Румениге - на Томас Тухел. Нагелсман обаче има действащ до 2021 година договор с Хофенхайм и набързо отпадна от сметките.

При преговорите с Тухел пък баварците не били убедени, че точно той е правилният човек в момента. Освен това бившият наставник на Борусия Дортмунд оставил усещането, че евентуалните му бъдещи шефове преговорят с уникален ум, който не спирал да говори за схеми и тактики по телефона. Затова пенсионираният през 2013 година Юп Хайнкес изплувал като компромисен временен вариант. Както е известно, 72-годишният специалист ще води тима до края на сезона и ще бъде представен следващата седмица.

Авторитетната германска телевизия Sport1 обаче влезе в детайли и разкрива големите различия между Хьонес и Румениге напоследък. В анализа се казва, че именно липсата на паралели между двамата алфа-мъжкари е в основата на кризата в клуба. Докато Хьонес беше в затвора за укриване на данъци, неговата сила в клуба намаля и постепенно Кале придоби статут на главатар, с когото всеки се съобразява и не задава излишни въпроси. При завръщането на Ули в клуба обаче отново се намери човек, който да бъде над двукратния носител на Златната топка в клубната йерархия.

И различията между двамата можеха да се видят в почти всеки сезон от годината. През лятото например Хьонес заяви, че лятното турне на отбора е било "на границата" по отношение на силите на играчите заради постоянните полети. Румениге обаче го определи като "пълен успех". От чисто финансова гледна точка. Двамата имаха различни мнения и относно коментара на нападателя Роберт Левандовски за клубната политика. Полякът изрази позиция, че Байерн трябва да харчи повече пари на пазара, ако иска да се конкурира с големите клубове. Оказа се и прав, защото миналата седмица мюнхенци глътнаха вода в Париж, където паднаха с 0:3 от мултимилионния ПСЖ.

И докато Кале заяви, че Левандовски ще си има "личен стрес" с него, но Хьонес успокои страстите с думите "Леви не е казал нищо лошо, живеем в демокрация". Тук не говорим само за принципни различия. Поведението на двамата босове започва да изглежда като постоянно надцакване между опитни картоиграчи с голямо его.

Кой трябваше да бъде спортен директор? Румениге държеше на отказалия се от футбола бивш капитан Филип Лам, а Хьонес - на спортния директор на Борусия Мьонхенгладбах Макс Еберл, който е играл ча баварците в период, в който самият Ули заемаше същия пост в Мюнхен. Лам и Еберл отказаха и познайте каква беше основната причина. И двамата не се почувстваха напълно желани. Заради различните позиции на двамата шефове.

А кой избра Анчелоти миналата година? Румениге. Зарази силната си връзка с Италия от периода в Интер. Кале не крие, че Карлето си остава негов приятел и днес. Но решението за назначаването на италианеца преди година беше взето еднолично от Румениге, защото по онова време Хьонес беше "извън играта" на Зебенер Щрасе.

Изборът на Хайнкес от тези дни се дължи на Хьонес. "Това беше най-голямата грешка в живота ми, Юп е мой приятел", повторя Ули през годините за случилото се през 1991 година, когато е мениджър в Байерн и уволнява Хайнкес още през октомври заради ужасяващия сезон.  Хайнкес обаче е симпатичен и на самия Румениге, който определено може да живее добре с неговия избор. Дали това е началото на консенсуса между двамата босове и дали скърцащата баварска машина най-после ще набере скорост, за да поеме мощно в правилната посока - предстои да разберем.