Ули Хьонес е човекът, който превърна Байерн Мюнхен в един от най-могъщите клубове в света. През уикенда той си върна президентския стол, след като прекара почти две години в затвора заради данъчни престъпления. 

"Ули е Нелсън Мандела на улица "Зебенер" (улицата, на която е базата на клуба)", коментира преди четири години неговият приятел Карл-Хайнц Румениге, който ще продължи да заема длъжността на директор на изпълнителното бюро на клуба. Онова култово сравнение с южноафриканския борец за свобода разпали спора в немската преса за възхода и падението на шефа на Байерн. 

Трябваше да се случи нещо немислимо, което да попречи на Хьонес да си върне поста. Не само защото беше единствен кандидат за президент. Всъщност всички в клуба бяха убедени, че това трябва да стане. Баварските шефове чакаха с нетърпение той да се върне със своя голям талант да ръководи, със своя чар, странните му гневни реакции и гениалните му ходове на трансферния пазар.

"Чудесно е за Байерн и за всички фенове, че Ули се завръща. Не е светец, допускал е грешки, но си е платил за тях", обяви вече бившият спортен директор на клуба Матиас Замер.

Работата на президента на Байерн е повече да координира и наблюдава. Но ежедневната дейност, тази, която превърна немския футболен гигант в печеливша фирма, ще продължи да се изпълнява от Румениге. 

"Мисля, че аз и Карл-Хайнц ще направим Байерн още по-силен. Той ще бъде този, който отговаря за парите, а аз - за сърцето", каза Хьонес малко преди изборите за президент. Те са една атрактивна и доказана двойка за този клуб, горд със своите ценности, двойка, която го е довела до големи финансови и търговски успехи.

Мюнхен пази голямо признание за Ули, защото той заедно с Франц Бекенбауер и Герд Мюлер е един от играчите от големия отбор от 70-те, който изстреля Байерн на върха на световния футбол. А в по-нови времена с доброто си управление направи така, че баварците да са сред най- големите в Европа, но без заеми и задължения подобно на много други от водещите клубове. Списъкът с хвалебствия към него е безкраен. И трудно ще се намери някой, който да критикува Хьонес.

"Неговото завръщане е възможно само защото във футбола няма морал - пише журналистът Тило Кома-Пьолат в книгата си "Случаят Хьонес". - Ще бъде единственият кандидат, защото Байерн разпъва червения килим за него и завръщането му. Това обаче оставя съмнения за демокрацията в клуба".

Без никакви угризения 280-те хиляди членове с право на глас (само 108 гласуваха против и 58 се въздържаха) върнаха на поста човека, за когото това е най-естественото място. 

Извън футбола Ули Хьонес е президент и собственик на голяма компания за производство на колбаси. Като предприемач той обаче е забравил строгостта, с която управлява клуба, и беше осъден за укрити данъци, в размер на 28 млн. евро, внесени в швейцарски банки. Бе осъден с ефективна присъда през 2014 г., което го принуди да се оттегли като президент на Байерн. Излежа 21 месеца зад решетките, като половината от тях бяха на облекчен режим, който го задължаваше да прекарва само нощите в затвора.

В спортен план Хьонес се завръща в момент, в който Байерн изглежда в застой след няколко поредни години на успехи. Под ръководството на Карло Анчелоти отборът е загубил доминиращата си роля в първенството. Изгуби първото място както в Бундеслигата, така и в групата си в Шампионската лига. И може би лекарството за връщането към успехите и мощта на тима е именно в новия-стар президент.

Превод на вестник "7 дни спорт"