28 години след легендарния Милан треньорът и теоретик Ариго Саки анализира пред в. "Ла Република" новия "футбол по италиански". "Това е най-интересният шампионат през последните 50 г., не само заради липсата на явен фаворит. Италианският футбол загърбва диктатурата на тактиката, епохата, когато вратарят оставаше в рамката, каквото и да се случи, всеки номер бе закрепен към строга позиция и функции на терена, а прикрепването на втори нападател към "деветката" се смяташе за ерес. Мисля, че в Наполи, Фиорентина, Емполи и Сасуоло сега акцентират върху играта. Лацио също се опитва да го направи, а Рома вече опита. Независимо от опасностите, които крие желанието да се купуват звезди и да се печелят пари, никой не е отменил законите на футболната демокрация - всекиму според заслугите."          - Защо Италия среща трудности в това отношение? - Футболът е отражение на живота в страната и всеки народ възпроизвежда в него своята култура, манталитет, навици. Ние така и не успяхме да определим какво означава за нас тази игра. Това не е спорт, защото в спорта има правила и етични норми, докато у нас всеки ден се вихрят скандали. Не е и шоу, защото в него главната цел е резултатът, независимо как е постигнат. В такава неясна картина възниква пътят, отричащ реалните постижения и достойнства и утвърждаващ хитростта и връзките.

- Как се роди превъзходството на "резултат на всяка цена"? - Често зад граница италианските емигранти ни молеха непременно да победим, за да се почувстват и те поне един ден равни. Мнозина от тях търсеха най-лесния и най-краткия път. Днес виждам признаци, които будят надежда в мен. Футболистите на Емполи играят срещу съперници със състави за €300 млн. и платежни ведомости за 120 млн. евро, но излизат на терена, за да станат главни действащи лица.

- След куп изпитания най-после треньорът Маурицио Сари е първи с Наполи, като вие го похвалихте още преди година. Какво е особеното в него? - Като наблюдател на младежките гарнитури аз често гледах Емполи, където изпращах на тренировки млади специалисти: Ди Биаджо, Евани, Дзорато. Внушавах на моите момчета, че незаслужената победа не е победа. Казвах си: може и да не станат шампиони, но поне ще станат по-добри хора.

- Какво постигна Сари в Наполи, за разлика от Бенитес? - Бенитес е отличен треньор и сериозен човек. Той е формиран от футболна култура, която залага на атаката. В Испания, щом се освободят от пресинга, получават доста свободно пространство. Сари е продукт на италианската школа, където принципите при построяване на играта са доста по-балансирани. По-рано за отбраната в Наполи отговаряха конкретни хора, сега целият отбор се защитава. Ситуациите, при които футболистите остават един на един с противника, се свеждат до минимум, което придава на всички увереност и спокойствие. Сари управлява всичките 11 души на терена, които винаги се намират в активно положение - със или без топка. Другите отбори са свикнали половината отбор фактически да не участва в играта. Как да прогресираш, ако само търкаляш топката? 

- Милан покани вас два пъти за треньор, но защо не повярваха в Сари? - Аз се надявах, че Сари ще оглави Милан. Берлускони отново би демонстрирал своята компетентност. Навремето, да вземат такъв малко известен специалист като мен, бе или лудост, или гениалност. Аз чувствах мощна подкрепа от страна на клуба. Не съм убеден, че (президентът на Наполи) Де Лаурентис е бил толкова компетентно осведомен за треньорската философия на Сари, но заменяйки го с Бенитес, той се оказа на крачка пред останалите.

- Гарсия е уволнен от Рома, при Михайлович в Милан нещата също куцат... Като че ли съществуват обективни трудности за чуждестранните треньори в Италия? - Да, у нас реалността е различна. Има клубове, управлявани от хора, добили успехи в други области и убедени, че разбират и от футбол. Съгласно класическата типология, италианският треньор не възприема футбола като отборен спорт - той просто се стреми да спре съперника. Днес обаче има много утвърдени отбори, които знаят как да разнообразяват играта си, дори с посредствени, но функционални изпълнители.

- Кои италиански отбори доставяха удоволствие с играта си в миналото? - Болоня на Бернардини, Наполи на Виничио, отборът на Земан, също Едмондо и Джиби Фабри, които възприемаха футбола като приключение.

- Защо тогава Земан не спечели нито веднъж скудетото? - Много фактори трябва да съвпаднат - концепции, умението да ги приложиш, атмосферата наоколо. И още един компонент - инвестициите. В Италия дълго време се смяташе, че те имат много по-голямо значение от всичко останало, но примерът с Реал показа обратното. В някои отбори са намесени повече националности, отколкото във Вавилонската кула, но футболът наподобява музика. Рикардо Мути е велик диригент, но ако му дадат по двама рок китаристи, кънтри изпълнители, музиканти от симфоничен оркестър и изпълнители на бални танци, как ще ги обедини в един колектив?

- Каква е перспективата на Спалети в Рома? - Важното е предпазливост, все пак Спалети не е вълшебник. Ще му трябват подходящи играчи за неговата система. Има само един треньор, който е способен безболезнено да се присъедини в хода на сезона и да остави следа - Анчелоти. Дайте му 11 вратари и той ще направи от тях отбор. Неговият футбол влиза в историята.

- Как усещате себе си - пример за подражание или изключение от правилата? - Веднъж, виждайки каква работа се върши в Дания за развитието на юношеския футбол, Костакурта ми каза: "Нас ни копират в цял свят, освен в Италия".

 

Превод на вестник "7 дни спорт"