Легендарният халф на Хамбургер и Германия Феликс Магат (62 г.) е трикратен шампион на Германия като треньор с Байерн (2005, 2006) и с Волфсбург (2009), а в други два случая отборите му са завършвали втори - Щутгарт (2003) и Шалке (2010). От 2012 година насам обаче не може да си намери работа в Бундеслигата. Обяснението му е, че реалностите в германския футбол са се променили - за лошо. И част от това лошо е настоящият треньор на Байерн Пеп Гуардиола.

- Хер Магат, има ли още място за вас във футбола? - Там винаги има място за мен. Футболът е моят живот. Не правя нищо друго. Макар и от различни гледни точки - в момента съм колумнист.

- Как определяте Бундеслигата в момента? - Мен като спортист ме дразни, че спортното губи значението си и всичко се ръководи от комуникацията. Новината, често дори самото заглавие, е по-важна от самото събитие. Става дума само за забавление и продажби. Всичко се изкарва хубаво, всяка критика се избягва. Който е в правото си обаче, би трябвало да е готов да се подложи на критики.

- Вие готов ли сте още? - Да, естествено. Когато като ученик изпуснех автобуса, тичах по 1 км до училище и винаги си представях, че го правя за Германия... Тези ми разбирания ги предавах и на останалите. Никога няма да ги загубя. Да съм треньор просто за участието, това изобщо не ме влече. Искам успехи, титли, за това работя. Целите ми винаги са били високи.

- В публичното пространство ви се създаде имидж на мъчител, на мълчалив единак, който ползва медицински топки. - Няма желание да се оправдавам всеки ден. Аз съм от тези, които мислят за нещата, които говорят. Искам да развивам играчи и отборите ми да имат успехи. Винаги съм успявал. Но и тук се вижда как са се изместили нещата. Сега изглежда така, сякаш комуникацията е от най-сериозно значение.

- Чувствате ли се недооценен като треньор? - Когато такива неща като раздаване, развитие и успехи не се оценяват, за всеки треньор става трудно.

- През 2010 г. битката за титлата беше Байерн срещу Шалке, дуел между най-опитните треньорr в Бундеслигата Ван Гаал и Магат. Нито един от вас двамата обаче не можа да изкара на поста си до края на следващия сезон. Оттогава доминират младите треньори. Не ви ли търсят вече като минете 60 години? - Футболът е огледало на обществото. Идват нови треньори, жизнени и с идеи. Така е и във финансовия сектор. Там също идват младите и правят всичко по нов начин. В резултат, не трябва да го забравяме, настъпи световна финансова криза. Във футбола от години съществува желанието всичко да се прави по нов начин. Аз лично не знам какво се е променило, но явно така се представят нещата, сякаш има промени.

- Нищо ли не се е променило? Преди нямаше отбор, който да играе като Борусия Дортмунд на Клоп. Нямаше и отбор като Байерн на Гуардиола. - Такава доминация като тази на Байерн в момента е резултат най-вече от цялостното развитие на бранша. Икономическите успехи на клубовете, както и неравностойността, която се създава във водещите първенства покрай Шампионската лига, доведоха дотам, че в Бундеслигата отдавна няма конкуренция. Байерн доминираше още под ръководството на Юп Хайнкес. Баварците дръпнаха още и заради привличането на Гьотце и Левандовски от Борусия Дортмунд.

- Доминацията на Байерн още ли е резултат от труда на Ули Хьонес? - Да, той превърна този отбор в сила, която не може да се намери другаде в Германия. Допреди 3 месеца същото важеше и за "Фолксваген". Даже немският канцлер няма властта на Байерн.

- Поддържа ли се тя от правилото 50+1. Така богатите инвеститори, които изкупуват Висшата лига, не могат да се вредят в Бундеслигата. - Да! Правилото 50+1 циментира властта на Байерн.

- Какво би могла да направи конкуренцията? - Икономическите правила не могат да се преобърнат.  Вече само големите клубове могат да печелят титли, такива с по 500 млн. евро оборот на година. Това, което е Байерн, е властта на капитала. Единственото, което биха могли да направят останалите, е да се опитат да работят по-добре.

- Липсва ли готовност на Борусия (Д), за да се хвърли максимално в ролята на най-големия съперник на Байерн? Томас Тухел също се оказа почитател на Гуардиола след 1:5 в Мюнхен. - Тухел тренира за първи път отбор, който гони по-големи цели от класиране за Лига Европа и трябва да се напасне. Като цяло обаче развитието на Бундеслигата е съмнително. Един отдава почит на Гуардиола, друг казва: "Ако паднем с 4 гола в Мюнхен, значи сме се справили добре". Третият пък си казва, че ще нареди само защитници срещу Байерн. Всичко това е приемане на суперсилата. Аз така не мога да работя.

- Значи за останалите отбори максимумът е второ място, така ли? - Не изпитвам удоволствие от нещо такова. Да, нужно е време, за да станеш конкуренция на Байерн. Времето е за развитие в спортен план, но трябват и пари. Така е във Волфсбирг. След като аз си тръгнах, инвестираха 100 млн. евро или повече в отбора. Така успехът може да дойде сравнително бързо.

- Освен с най-добрия състав разполага ли Байерн и с най-добрия треньор? - През 2013 г. Гуардиола пое отбор, който беше спечелил требъл и не беше застарял. Оттогава се инвестираха още 200 млн. евро за нови звезди. Ако така не стане отбор, който да опира в стената останалите, кога тогава?

- Означава ли това, че с този състав всеки треньор може да стане шампион? Тези, които не харесват Гуардиола, го твърдят. - Не искам да звуча така. Пеп е постигнал много. Разбирам желанието да се раздават суперлативи като "най-добър треньор". Но не трябва да се забравя и какви предпоставки има всеки треньор - какъв състав и какви възможности му се дават. Затова за мен треньор №1 през миналия сезон беше Люсиен Фавре в Борусия Мьонхенгладбах. Но Гуардиола също се позиционира много добре. И не само в спортен план. Не се даде в някои конфронтации и постигна много. Например Байерн се раздели с дългогодишния си доктор, гуруто Мюлер Волфарт.

- Вие имахте своите проблеми като треньор на Байерн. Изненадан ли сте как Гуардиола решава своите? - Гуардиола е издигнал статута си в клуба много високо и това сега се вижда и в играта. Никой друг треньор в този отбор не е имал толкова власт, колкото има той сега. Смятам, че това е възможно само защото Ули Хьонес вече не е там!

- Още преди година Карл-Хайнц Румениге предложи нов договор на Гуардиола, но още чака отговор. - Това само показва докъде се е издигнал Гуардиола. При Хьонес нямаше да се случи. Той нямаше да позволи на треньора да стане толкова силен. Ули приемаше треньорите само ако той самият направляваше разпределянето на властта.

- Но така Гуардиола щеше да приключи като вас или Ван Гаал, нали? - Вижте, решаващото е каква власт дава ръководството на треньора. Шефовете дават власт, но и я взимат. Срещу тях треньорите нямат никакъв шанс. Те имат своя мрежа на място, а треньорите идват отвън. Шефовете ръководят комуникацията. А играчите веднага разбират, ако властта на даден треньор спадне. Те усещат кой командва. Затова на мен ми беше сила, че в Щутгарт, Шалке и Волфсбург бях едновременно треньор и мениджър. Това всъщност бе и причината да правя и двете неща.

- Генерално погледнато, как се разви напоследък позицията на треньора в Бундеслигата? - В последните 30 години позицията на треньора непрекъснато бива отслабвана. Изключенията са клубовете като Борусия (Д), Майнц или Аугсбург, които са достатъчно силни, за да подкрепят треньора си.

- Как точно се промениха треньорите? - Преди спортът се командваше от практиците. Сега изглежда така, сякаш командват теоретиците. Тези, които разбират основните неща: позиция, топка, натиск върху този, който я води. Това се получи покрай промените в немския футбол след слабите изяви на Бундестима на Мондиал 1998 и Евро 2000. Към момента това доведе дотам, че школите в Бундеслигата станаха много силни. Получават повече пари и по-добре обучени треньори.

- Имат ли и повече влияние? - Имат много повече влияние. Така е, защото треньорът на първия отбор почти винаги идва отвън, а треньорите в школите познават клубовете отвътре. Така влиянието вътре в тях се промени. Затова и все повече треньори от школите биват назначавани в Бундеслигата. За мениджърите на клубовете е по-изгодно икономически да им дават възможността да взимат решенията. Всичко това е един огромен експеримент. Не знам дали ще свърши добре или не.

- Звучите така, сякаш не вярвате, че ще се получи. - Аз съм практик и затова съм скептичен. Смятам, че в по-продължителен план юношеските треньори не могат да имат успех при професионалистите. Те сложиха акцента в обучението върху тактиката и без съмнение сега играчите са по-добри в тактическо отношение в сравнение с моето време. Способностите на играчите като единици обаче са много по-малки. Пресата функционира като тактика, защото техниката на човека с топката не е достатъчна.

- Вие бяхте от големите техничари. Можете ли още да играете? - Пробвах се преди няколко месеца, но стигнах до извода, че времето ми е минало. Говоря за времето ми като играч. Но не мисля, че е минало времето ми като треньор.

Интервю на Кристиан Айхлер Превод на вестник "7 дни спорт"