Още първият му удар е точен и Филип Лам (32 г.) се усмихва доволно. Капитанът на Байерн е на уреченото място до билярдна маса в сърцето на Мюнхен и веднага дава да се разбере, че е специалист и в този спорт. Билярдът и по-точно вариантът снукър е голямата страст на световния шампион с Германия. И по турнирчетата, които си правят в лагера на баварците, не дава никакъв шанс на съотборниците си.

Хер Лам, справяте се много добре с щеката в ръка. Във футбола сте страхотна класа, как се оценявате като играч на снукър? - Максимум окръжни групи (смее се). Аз съм приличен играч, който играе в свободното си време, но никога не съм тренирал. Най-добрата ми серия е между 30 и 40 точки и това е окей, но нищо повече. За професионалистите подобни цифри са някакъв виц. Но поне с моите приятели се справям много добре на снукър и това е най-важното (смее се).

У дома си имате маса за снукър, нали така? - Масата е оригинална, за световно първенство и се гордея, че я имам. Още не знам как успяхме да я внесем вкъщи. Само плотовете тежат по 200 кг парчето. На следващия ден всички помагачи имаха страхотна мускулна треска на ръцете.

Колко често играете? - Колкото може по-често. Много се разтоварвам, докато играя. Особено сега, когато навън е студено, играя с голямо удоволствие. Понякога обаче влизам в стаята си за снукър само за 10 минути, колкото да направя няколко удара.  Просто е прекрасно - само топките, масата и аз.

Кой е най-силният ви съперник на масата във футбола? - В Байерн доскоро имахме маса в крилото на първия отбор, но сега тече ремонт и тя падна в жертва. И сега не само на мен ми се плаче, защото наистина влизаше добре в употреба. В бундестима помолих специално да ни сложат маси за снукър, а не за билярд по време на Мондиал 2014. Това се прие много добре от отбора. Томас Мюлер например играе доста добре. Но след като си имам маса и вкъщи, би било малко странно, ако не го набия (смее се).

Как стигнахте до снукъра? - Като тийнейджър играех понякога с приятели. След това си взехме маса за билярд и вкъщи. После в един момент открих маса за снукър в една зала и почнах да се занимавам. Много е завладяващо, а много хора не го разбират. Смятам, че трябва да си играл снукър, за да разбереш какво всъщност показват играчите. Според мен снукърът е много по-труден от билярда. 

С какво конкретно ви очарова тази игра? - Като лаик си мислиш, че за снукър не е нужна кондиция. Грешка! По време на турнири играчите понякога въртят километри около масите и трябва да са концентрирани в течение на часове. Световното първенство например трае 3 седмици и трябва да си в много добра кондиция. Чел съм биографията на легендата на снукъра Рони О'Съливан и следя световните първенства по телевизията. О'Съливан казва, че е край масите по 10 часа дневно. А освен това ходел и да тича, за да е във форма.

Познавате ли лично О'Съливан? - За съжаление не. Той обаче беше разбрал за влечението ми по снукъра и ми честити за сватбата на видео, а след това ми изпрати и щека. Много се зарадвах.

Какви паралели виждате между футбола и снукъра? - Прецизността и на двете места е от огромна важност. И в снукъра, и във футбола става дума за милиметри. И решаващото е изявите ти да са константни. Става дума за дисциплина, повторяемост и точност. Как да подам? Колко бързо да подам? В кое пространство да се движа? В модерния футбол има огромна разлика дали си застанал с метър по-напред, или по-назад.

Прецизността ли е решаващият фактор под ръководството на Пеп Гуардиола? - Преди прецизността е идеята. А тя идва от треньора. Чак след това нещата могат да се отиграват прецизно. Силата ни е, че всеки знае много точно какво трябва да прави. Дръпнахме още по отношение на позиционната игра. От там нататък решаваща е прецизността - както в офанзивен, така и в дефанзивен план. Ако възприемем оптимално идеята на Гуардиола, нещата изглеждат както наскоро през първото полувреме в домакинството ни срещу Арсенал (5:1) - много добра позиционна игра, много малко загубени топки и всеки е прецизен на позицията си.

Гуардиола каза наскоро, че най-накрая сте заиграли неговия футбол. Значи ли това, че сега възпроизвеждате идеите му по-добре от преди? - Да. Позиционната ни игра стана още по-прецизна. Впечатлението ми е, че играчите са още по-внимателни един спрямо друг. Ако един тича, другият знае накъде трябва да се придвижи. Отборната игра стана още по-добра, а това може да е решаващ фактор в големите мачове.

В Байерн се мери кой колко бяга, отборът разполага с диетоложка, всеки мач се анализира в детайли на видео. Каква е ролята на късмета в съвременния футбол? - Късметът продължава да е част от играта. Разполагаме със състав от 23-ма играчи. Не всеки може да приложи на практика идеята ни за играта с еднаква прецизност. По отношение на завършващия удар например Томас Мюлер е много по-прецизен от мен. Става по-трудно, когато определени играчи се контузят. Затова и ние се нуждаем от късмет, за да разполагаме на терена с точните играчи в решаващия момент.

Каква е за вас като капитан ролята на прецизността, за да поведете останалите? - Прецизността е важна по отношение на времето. Например кога да кажа нещо на играчите или на треньора. В моите очи лидерството е по-скоро съпричастност. Да опознаеш хората, да ги разбереш, да изразиш загриженост, за да усетят колегите ти съпричастност.

Колко прецизно планирате в Байерн за титлата в Шампионската лига? - Този турнир не подлежи на планиране. Има 6 отбора, които биха могли да спечелят Шампионската лига. В крайна сметка решаващи са формата в конкретния ден и донякъде късметът. С всеки следващ кръг отборите са все по-близо един до друг като потенциал.

Сега Байерн доминира навсякъде по подобие на есените в предишните 2 г. Тогава обаче в крайна сметка не взехте международна титла. Колко е голям страхът, че и този път няма да успеете? - Наясно съм с миналото, но изобщо не ме е страх. Последните 2 пъти в Шампионската лига отпаднахме на 1/2-финалите от тези отбори, които в крайна сметка спечелиха турнира, и това не трябва да се забравя! Преди 2 г. станахме много рано шампиони, миналия сезон ни липсваше късметът да разполагаме с всички играчи в решаващата фаза. Истината е, че отборите на върха са много сходни като качество. И не е нещо нормално да играеш финал. За мен е успех, че винаги ни слагат сред фаворитите. 

Очакванията спрямо вас са огромни. Експертите са категорични, че отдавна не е имало такива предпоставки да спечелите требъл. Много хора даже казват, че съставът ви е по-силен от всякога. - И в предишните години имахме добри състави. Но във важните моменти липсваха решаващи играчи като Рибери, Робен, Алаба или мен. На всички ни се налагаше веднага да влизаме да играем и нямаше как да покажем най-добрата си форма. Сега без съмнение качеството на състава ни е много високо. И тук също има паралел със снукъра: много хора очакват от един играч да вкарва почти винаги в дупките, понеже и преди го е правил достатъчно често. Но и при професионалистите идва моментът, в който не вкарваш. Просто трябва да гледаш това да не става на някой финал.

Договорът ви е до лятото на 2018 г. С каква прецизност можете да кажете от сега какво ще правите след това? - В момента не мога да кажа нищо. Има още много време. В следващите 3 г. ще бъда футболист. За след това имам различни идеи, но не и точен план

Да се върнем на масата. Имате ли още някаква мечта около снукъра, която искате да осъществите? - Искам да отида веднъж в Шефийлд! Там всяка година се провежда световното първенство. Представям си го като нещо невероятно да съм там. През сезона ми е почти невъзможно да отида. Но се надявам, че след края на кариерата си ще изпълня и тази си мечта.

Превод на вестник "7 дни спорт"