Детронацията на Франц Бекенбауер

Франц Бекенбауер (70 г.) е световен шампион и като играч, и като треньор. Кайзера винаги е искал да бъде свободен - и в живота, и във футбола. В скандала около покупката на домакинството на Мондиал 2006, който точно той докара в Германия, обаче носи и вина. И това му се отразява негативно. Това е неговата детронация.

Напоследък той се държи странно. Не се появява на публични места. Не дава интервюта. Нито пък води малкия си син Жоел (14 г.) в парка в Залцбург, където при хубаво есенно време бащите водят синовете си, за да поритат. Кайзера го няма никакъв.

Единственото, което каза около Мондиал 2006, беше: "Не сме плащали пари, за да се сдобием с гласове." От там нататък той не даде никаква информация, въпреки че иначе говори често и навсякъде. Този път даже Шампионската лига по платените канали на "Скай" мина без експертното мнение на Кайзера. Той избяга от откриването на футболния музей на Германия, в последния момент отказа да вземе участие и в обяснителната пресконференция на шефа на ГФС Волфганг Нирсбах. Миналия уикенд трябваше да е с приятели на голф комплекса Costa Navarino в Гърция, но даже и там отказа да иде. 

Докато течеше цялата драма с подкупите в паралелния свят на германския футбол, той просто гледаше отстрани и не каза и дума, макар че може би е могъл да я предотврати. Единственото, което направи, бе да отиде на разпит при разследващите случая от страна на ГФС, където си призна за "грешка" и толкова. Повече засега нямало да говори. Подробности почти никакви. И сега спекулациите продължават. Докато не реши да даде още обяснение, когато и да стане това. 

Бекенбауер си беше такъв и като футболист, сам си определяше темпото. Още от тогава беше свикнал, че светът се върти около него, веднъж даже канцлерът Герхард Шрьодер се забави с половин час за среща с генералния секретар на ОН, за да могат двамата с Франц да изпушат по пура на спокойствие. Такъв човек не обича да го притискат. Макар че той май е единственият, който би могъл да обясни с точност какво е станало с онези злокобни 6,7 млн. евро (10 млн. марки), които вече покойният шеф на "Адидас" Робер-Луи Драйфус е дал на заем на ГФС. Въпросите по темата още са отворени: Защо изобщо са били нужни тези пари? Защо след това са били върнати по обиколни пътища? Дали е истина, че парите са отишли във вече доказано корумпирания Мохамед бин Хамам като премия, че е уредил азиатски гласове за Германия? Ако е така, Мондиал 2006 наистина е бил купен!

Бекенбауер е подписал записа на заповед за Драйфус, това на този етап изглежда сигурно. И би трябвало да знае доколко чисти са били нещата. Може би се е надявал след това да се измъкне по своя си начин. В мълчанието му сега обаче има нещо разрушително. И най-вече саморазрушително. Миналата седмица екип на "Шпигел" се опита да говори с него в Залцбург, но той отказа. И за пореден път показа невероятната си арогантност. За него правилата просто не важат. Той действа по свои собствени правила. Които винаги е обичал да диктува. 

Години наред чрез някогашния технически директор на Байерн Роберт Шван, който минаваше и за негов ментор и втори баща. Шван е единственият човек, на когото Франц винаги е вярвал сляпо. До смъртта му през 2002 г. Възходът на Кайзера изобщо нямаше да е възможен без някогашния продавач на плодове и зеленчуци Шван, който научи Кайзера как да се продава възможно най-добре. Той е рекламирал и продължава да рекламира всичко, което не съдържа никотин. Самобръсначки, коли, ток. Понякога е рекламирал по 7 различни марки едновременно. Това продължава и сега - рекламните договори му носят по около 10 млн. евро годишно. 

Франц винаги е действал под мотото "Парите не миришат". Даже и когато му се налагаше да работи едновременно за "Дойче телеком" и конкурентите му от О2. Шван го беше научил, че когато става дума за пари, нещата може и да не са съвсем коректни. И двамата живееха в Кицбюел, след като Кайзера още през 70-те г. беше казал, че баварски данъчен повече няма да се доближи до парите му. Това бе реакция, след като се беше оказало, че трябва да доплати 1,8 млн. марки данъци. Точно затова и той живее от години извън Германия, в момента в Залцбург.

Обикновено раздразнителните германци нямаше да оставят много неща да си минават просто така, ако не ставаше дума за него, без значение дали става дума за липсващия му треньорски лиценз, или странните му възгледи по отношение на спазване на правата на човека в Катар: "Там не съм видял и един роб, всички са свободни!" 

Всичко му се е прощавало, защото той е Франц и си е такъв. Направил е много за германския футбол. Издигнал се е до сакрален символ. Изглежда мил и невинен. И никой не е вярвал, че може да се забърка в свинщини. Факт е обаче, че е пазен от най-големия публицистичен покровител в германския футбол "Билд". Там той поддържа с някои паузи своя колонка от 1982 г. насам. Шефът на спорта там и главен редактор на "Шпорт Билд" Алфред Дракслер е сред най-близките му голф приятели. Кайзера никога не е трябвало да се страхува от критики, защото "Билд" е част от неговата система.

Той е бил идеалният човек за ролята на шеф на Организационния комитет на Мондиал 2006 заради връзките си в политиката и медиите, както и заради близките си отношения си с "Адидас", от където и днес получава по 1 млн. евро на година. А и ФИФА също като него винаги е разчитала на собствени закони. Според които разни функционери ежегодно са се обогатявали с милиони. Откакто обаче прокуратурата на САЩ почна да души около ФИФА, и в Германия започнаха да свирят аларми. Още през август Бекенбауер е имал дълги срещи с други немски функционери от и около ГФС и вероятно е предполагал каква лавина ще тръгне. Поради което търси как да се предпази. А тогава вече и лоялността не е от значение. "Той винаги е готов да се отдели от хора и идеи, даже и до предишния ден да са изглеждали неразделими", предупреждава биографът на Бекенбауер. За него приятелствата са най-вече връзки. 

Много хора са му длъжници - благодарни са му, дължат му услуга или пари. На един световен шампион например е давал на два пъти 6-цифрени суми. А той самият не дължи нищо. Просто помага! Това е негово стриктно правило, с едно изключение - Драйфус. И сега е под натиск да се оправдава. Нещо, което никога не е искал.

В живота Кайзера винаги е искал да бъде свободен. И затова сега му е толкова трудно да каже чао на щастието. През юли почина от тумор на мозъка третият му син Щефан (46 г.). Беше го водил от специалист на специалист заради гузната си съвест, че докато е бил играч, е бил лош баща. Туморът обаче не е можел да бъде опериран. 2 месеца по-късно почина изненадващо и близкият приятел на Кайзера Рудолф "Руди" Крьогер, който беше шеф на О2 в Германия. Само 2 дни по-късно дойдоха и първите информация за купения Мондиал 2006. Разкрития, които според негови близки са го засегнали много. Хората казват, че Франц никога не е бил бизнесмен. А винаги е разполагал с нужните хора. Сега обаче той вече знае какво е да паднеш от прозореца.

Преди 10 г. биографът му Торстен Кьорнер говори дълго с първата жена на Кайзера - Бригите. Беше я питал дали той има добри приятели? А тя мисли много, преди да отговори с контравъпрос: "Кога някой се нуждае от добри приятели?" Когато му е зле. Тя пак се замисли: "Когато му е зле. Да, ама той откъде да знае?" Тя явно има предвид, че никога не му е било зле. "Да, така е. И тогава всеки може да е добър приятел", добавя Бригите. Сега обаче Франц - слънчевото дете на нацията, за първи път в живота си има нужда не само от съветници и партньори, а най-вече от приятели...

Андреас Хойдн-Борхес Превод на вестник "7 дни спорт"